Борисов и "Джи Пи Груп" - защо точно сега?
Защо сега?
С приходи от стотици милиони през последните две години въпросната фирма оглавява убедително класацията на най-големите български строителни фирми. Тя печели обществени поръчки в най-разнообразни сектори - метро, магистрали, обикновени пътища, тунели, градоустройство, жп, пречиствателни станции, газопроводи... Само проектите ѝ с европейско финансиране са за 600 милиона по четири оперативни програми. Тъй че: заради тази систематична и автоматична успеваемост съмненията витаят отдавна. Защо премиерът се сети за тях точно сега? Отговорът най-вероятно е в натрупването на куп неблагоприятни събития: катастрофата край Своге, която (макар и свързана с друга фирма) извади наяве безобразията в пътното строителство; разследването на "Биволъ" (и задържането на двама журналисти), което показа как се печелят обществени поръчки и дори предизвика запор на средства, свързани с въпросната строителна фирма; недоволството от качеството на извършвания пак от нея ремонт на "Граф Игнатиев"; убийството в Русе, което, макар и по случайност и по погрешка, беше свързано с разследването на "Биволъ" и накара ключови световни медии и политици да заговорят за корупцията в България, а ЕК да обяви, че няма да прояви никаква търпимост към корупцията и злоупотребата със средства от ЕС и ще сигнализира за случая ОЛАФ. И ето, че на премиера съмненията му дойдоха много. Поради което реши, че няма да даде да му се петни името.
Съмненията обаче не се разсейват, а се затвърждават. Първо, заради очевидното и абсурдно потъпкване на правото. Елиминирането на една фирма, докато не "си докаже правотата и невинността", праща по дяволите елементарната презумпция за невиновност. Отстраняването ѝ по нечия еднолична воля от завършени процедури, потвърдени от компетентните "независими" органи, е незаконно, а заобикалянето на закона се оказва само дребен "въпрос на техника". Което поражда ново силно съмнение - щом някой може да спира според "посоката на политическата си воля", вероятно може и да пуска.
От друга страна, в една такава ситуация всяка нормална фирма в една нормална държава би защитила правата си. Но явно случаят не е такъв, защото вместо това въпросната фирма започна да се отказва доброволно от най-големите си проекти с изсмукани от пръстите умилителни аргументи за обществения интерес. Което показва, че законите, процедурите и институциите нямат значение. И че в отношенията между политика и бизнес владеят едни други, необявени правила, зависимости и лостове за въздействие.
Един пада, друг ще го смени
Втората причина, поради която съмненията остават, е, че нещата периодично и почти дословно се повтарят, но нищо не се променя. Филмът "Да не ми се петни името" вече са го давали, и то скоро. През февруари 2016 година същият премиер по същия внезапен и правно фриволен начин спря обществени поръчки (макар и "извършени абсолютно законосъобразно") за близо 2 милиарда лева заради "витаещи съмнения", че нещо в тях "не е така, както трябва". Както и защото "витае, че зад едната (печеливша фирма) стои Пеевски, а зад другата стои Златев" (бел. ред. - ставаше въпрос пак за "Джи Пи Груп"). Тогава също се бяха натрупали доста неблагоприятни събития: Пеевски (заедно с Доган) бе обявен за персона нон грата в Турция, след като списание "Шпигел" вече го бе определило като "върха на айсберга" на корупцията в България; говореше се за неприятни телефонни разговори с Меркел и Брюксел; пред публика и телевизионни камери в Лондон гражданин бе попитал премиера дали вижда Пеевски в огледалото; а председателят на ЕК обяви, че мониторингът за Румъния скоро може да отпадне, а за България да остане, което би означавало двете страни да бъдат разделени.
По онова време друга фирма убедително водеше по приходи и със систематична и автоматична успеваемост печелеше поръчки във всички сектори. Но посрещна удара с мълчание, бързо се спихна и изчезна, след като бе продадена. Скоро обаче шумотевицата се разнесе и схемата за разпределяне на обществени поръчки и средства си продължи постарому. Просто един падна, а друг го смени. И така до днес, когато дойде и неговият ред. Защото съмненията пак се натрупаха и пак трябва да се разсейват.
Но това става все по-трудно, тъй като у широката публика съмненията вече са се превърнали в трайно недоверие. И убеждение, че:
- властта раздава големите поръчки на шепа фирми, като с измислени аргументи предварително разчиства конкуренцията;
- че от това положение имат смелост да се жалват само чуждите фирми, което, естествено, не променя нищо;
- че печелившите връщат някъде по веригата и понеже трябва да остане нещо и за тях, строят некачествено и безконтролно;
- че ако случайно се разчуе, временно се снишават или безропотно изчезват;
- и че сега пак от нищото ще се пръкне някой нов първенец.
Това убеждение едва ли може да бъде разколебано от факта, че този път се е намесила и прокуратурата, независимо дали тя ще докаже нещо или няма. Защото и на нея никой не ѝ вярва.
Единственият начин
Единственият начин всичко това да се промени е да се разбие порочната схема. Което пък може да стане не чрез временно спрени поръчки, а само чрез дълбоки и необратими реформи, които да освободят превзетата държава и да ѝ вдъхнат нов живот с истинско върховенство на правото, с независими и работещи в обществен интерес институции, регулатори, съд и прокуратура. Такива реформи обаче никой не прави и няма намерение да прави. Което е най-голямото петно - не само върху името на премиера, но и върху всички партии в днешния парламент. В това отношение единствената надежда засега е някой да се намеси отвън.
Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Абортите в САЩ: една неудобна тема за Тръмп и републиканците
Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там
Турция: последната битка на Ердоган
След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация
Написаното остава: прощални думи за Алек Попов
Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция
Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен
"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония
Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: Джи Пи Груп Бойко Борисов гледна точка