Чудесно: В Нова остават Гала и други черешки на торти

Но има една хубава новина. 

В Нова остава Гала.

Остава Черешката на тортата. 

Остава Кошмари в кухнята. 

Остават Съдби на кръстопът. 

Остават Женени от пръв поглед. 

Остава Шеф под прикритие. 

Остават Семейни войни. 

Това, че си тръгват топ разследващи журналисти, както личи, е пренебрежимо. Драгият зрител все още може да получава всички високо идеологически възможности да се развлича. И да се образова. Първо те подкарва Гала с уринотерапия. Рано сутрин, малко урина да си във форма - за здраве, тонус и хубав дъх. Продължаваме с малко Семейни войни - тъпички въпроси за оеснафяли двойки, чиято гранична обща култура твърде добрe съвпада с твоята и предизвика вълнението на случайно научил незначителни неща човек, гледащ случайно научили незначителни неща хора.

Но тук някак си липсва драматургично напрежение. За всичко това си има Съдби на кръстопът: предаване, което доказва, че ако един сценарий е зле скалъпен, то има нива на пропадания и най-ниското започва да става естетическо интересно - иска се майсторство и екстремна дарба за посредственото, за да направиш нещо максимално зле. 

Но от много гледане си огладнял. А какво по-хубаво има от това известни хора, известни, защото са известни, да готвят неща, които никога не би сготвил, щото нито имаш време, нито кинти, нито въобще имаш нужда. Но някой реши, че невъзможни гозби, съчетани с невъзможни гости произвежда положителен резултат по сходния начин, по който минус по минус прави плюс. Но ми се ще да попитам - абе какво стана с нормалните кулинарни предавания? Дето се казва - турваш малко черно пиперче, резваш малко доматче, слагаш малко зехтинче и поръсваш с малко там каквото има за поръсване - напипай нещо от рафта и слагай да има, да сме живи и здрави. Няма ги тия работи. 

Но на теб още ти се гледа. Остана най-интересното: Шеф под прикритие. Идеален начин за забавление около тъпашките корпоративни страхове, че онова, което шефът иска да правиш, трябва да имитираш, че го правиш, и да направиш всичко възможно да не го правиш, когато си сигурен, че на него не му е ясно, че не го правиш, а по-скоро подозира, че все още го правиш. 

Накрая на седмицата разследващата журналистика трябва да установи само едно: количеството IQ, което си загубил и определената пропорция между всеки прекаран час зад екрана и спада на пунктовете. И да установи най-готиния капан: че колкото повече затъпяваш, толкова по-голям шанс има да гледаш нещо, от което да затъпяваш: сработен е чудесен механизъм. Не е хубаво да го прецакваш с разследващи журналисти. 

Автор: Райко Байчев