Цветята на паметника на Живков вехнат - идва по-страшен паметник

Чудесно е, че Нинова постави цветя на този паметник. Така тя много ясно даде да се разбере, че изобщо няма намерение да се бори за реформа в мисленето на БСП. За всеки, който има капка мозък в главата, това беше ясно. Сега дори тези без капката в главата ще са наясно – БСП ще си стои докрай в нафталина, със спомена на силните на деня в червено през втората половина на XX век.

С Гоце в политическия живот на България никога не е скучно

Няма друга политическа личност, която да ме „вдъхновява“ повече от Георги Първанов. Само за последната година и половина, с...

Прочети повече

И докато червените ясно си казват, че ще се реформират точно когато дойде краят на Вселената, вчера (30 май) имаше една далеч по-важна новина – икономическа. По-важна, защото именно аргументът, че имало хляб за всички по време на комунизма се изтъква най-вече от явните и пишман комунисти.

Каква беше най-важната новина – че не произвеждаме. Имаме проблеми с прахосничеството и прозрачността на правителствената политика, смятат експертите от Българската академия на науките. "С износа се очертава по-дългосрочен проблем. Ако навремето имахме какво да изнасяме, а нямахме пазари, сега е обратното - нямаме какво толкова да експортираме. Това означава, че няма да можем да разчитаме на износа като на локомотив", коментира доц. д-р Виктор Йоцов от БАН. И още чудни новини - спестяванията няма да продължат да нарастват, смятат още от БАН. Към края на годината те ще бъдат на нива, близки до тези от началото. За кредитирането се очаква нулева година, не на последно място заради засилването на кредитния туризъм - банките се опитват да "откраднат" клиентите си едни от други. Понижените лихви по депозитите няма да доведат до поевтиняване и на кредитите. Нивото на лошите кредити ще продължи да бъде високо.

Ето това са реални проблеми – а не Тодор Живков. В ситуации като тази с цветята за Живков по-добре е просто да се подмине. Живков е тема за историята – икономиката ни е тема на настоящето. Липсата на стратегическа мисъл там е плашеща. Залагаме главно на европейските фондове – а това е все едно да пускаш по малко храна на някое животинче в клетка, вместо да го оставиш само да си я потърси. Хората, които се занимават с европроекти, добре знаят за какви тежки бюрократични процедури става въпрос. 30% от фирмите в България не желаят да се занимават въобще с европроекти. Няма и как да е иначе – само се огледайте. За пример давам „Младежка заетост“, която усилено се рекламираше и в национален телевизионен ефир. Там можеш да наемеш хора на до 29-годишна възраст, но първо трябва да намериш накуп толкова служители, колкото търсиш, след това трябва да подадеш документи и да сключиш договор с Агенцията по заетостта (колко време трябва на чиновниците там да пуснат един договор не е за говорене) и чак тогава поотделно подписваш трудови договори с избраните служители. В България малките фирми са 98,6% от всички компании – хайде сега да ми кажат държавниците ни т.е. бодигардът на Тодор Живков, нали той е на власт, колко ресурс трябва да отдели малка компания за такова нещо и трябва ли през това време да спре въобще да работи?

Затова нека да оставим най-после Живков в миналото, където му е мястото и да почнем да мислим високо, средно и ниско ниво, че съвсем скоро ще трябва да поднасяме цветя на паметника на българската икономика.

Защо не ни се получава с правилата?

Въпреки няколкото важни събития със знак плюс и минус, разместили тектоничните плочи и предизвикали сериозни трусове на българския поли...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев