Да влязат борещите се и затворете вратата, моля!

Уважаеми читатели, да влязат борещите се! Техните малки и големи, съкровени и открити примери за несломима воля са парченцата от онази енергия, която ни трябва, за да вдигнем главата от пясъка. Да влязат успелите с железни нерви и протъркани длани, работещи без блясък от прожектори, без чужди индулгенции. Елате и вие, които всеки ден поставяте пред решенията личния си морал и доблест, докато се сграбчвате с трудностите, родени и от безгръбначието на някой чужд.

Точно така, тихите будители, къде сте? Минете по-напред! Никой не ви е забравил, просто се опитват да ни заблудят, че можем и без вас. А без светлина никой не може! Дори и те! Да влизат бързо и тези, които спорят. Тези, чийто глас се чува отвъд фалшивия хор. Тези, дето мислят за другите почти толкова, колкото и за себе си. Тези, на които еднаквите им викат “различни”. Тези с плоското стъпало, но с ширеща се навред мисъл. Тези, които разчитат на вас, и онези, които дават от себе си за другите. А, нямало такива ли? Не, има просто хлопнали кепенци.

Влизайте бързо всички, които правите от ударите по вас пътища за непознати. И вие, превърнали страха си в цел. И вие, да! Вие, които имате само себе си!

Има още, има и място в нашия общ Ноев ковчег, чиято врата спешно трябва да затворим, тъй като съвсем скоро ще се изсипе пороят. И не, това не е утопия за едно перфектно време. Това е възможното ни настояще днес, в което е добре да започнем да се вслушваме повече в борещите се за живота, отколкото в мислещите се за негови господари.

Автор: Румен Скрински