Докога ще ни се внушава и ще се работи за избор с предизвестен край?

Но нека преди това да коментираме накратко едно „слуго-жебно“ правителство, което чрез политическа пропаганда се опитва да ни убеди, че непопулярните мерки се взимат само в „изключителни случаи“. Принципът и слоганът в актуалния напоследък пример с тока е, че „ няма друга алтернатива“.

Политическите пъзльовци

Страстната изборна седмица вече започна. Започва на принципа "и сам войнът е войн", след като лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов, на БСП Ми...

Прочети повече

Но това така ли е наистина? Служебното правителство тестер за непопулярни мерки и политики ли е? Проводник на статистика за следващите управляващи ли е? Или може би е проверка на обществените нагласи и търпение? На тези въпроси едва ли някога ще получим многозначен и смислен отговор, но все пак сме длъжни да ги зададем.

Не мога да разбера как така, когато се заговори за „непопулярни мерки“ всички наши държавни ръководители се организират мълниеносно, а когато става въпрос за нещо добро винаги се протака и се прехвърля отговорността между институциите.

Истината е, че докато обществото се дели на политици и всички останали, никой няма да иска да участва в какъвто и да било избор. И ако нашите политически лидери искат да бъдат уважавани и да споделят психологическия и битов товар с хората, трябва например пропорционално на процентното вдигане на цената на тока да си намалят партийните субсидиите в името на равенството. Само тогава у народа ще остане убеждението, че тежестта е споделена, и че сме едно цяло с нашите избраници и друга алтернатива наистина няма.

Ако това не се направи обаче, политическите лидери ще искат от нас да гласуваме с чувство за обреченост, а именно - каквото и да се случи, пътят е един. Това няма как да стане, защото все пак никой не иска да бъде съучастник във собствената си безизходица.

Има три основни психологически принципа, които ще демотивират избирателите да отидат до урните:

Бареков, майките искат (да са) евро!

На лъжата краката са къси. Тази поговорка винаги застига всеки, който си мисли, че е най-големият тарикат на Земята. Застигна и един из...

Прочети повече

1. Очакванията им и тяхната оценка за невъзможността да влияят върху политическата система със своя вот.

2. Неразпознаването на гласуването като право, а по-скоро като задължение и неприятно емоционално преживявае.

3. Бързо променящите се мнения и настроения, свързани с оценката на актуалните събития и неразпознаването на политиката като символ на промяната, която може да реши наболелите проблеми в обществото сега и веднага.

Има и още един интересен психологически феномен, който кара хората да не вярват в промяната - че по време на избори стремежът на колебаещите се избиратели често бива попарван от прогнозите за "безспорния" победител. Докато непрестанно преди избори на гражданите се представят гръмки социологически проучвания, е много вероятно да се задейства "ефектът на партията-победителка". Това ще рече да се предскаже предполагаемото политическо мнозинство и гласоподавателите да загубят крехкото си желание за участие в деня на вота.

След като вече знаете за този ефект, не допускайте да бъдете манипулирани и измамени, защото именно чрез него се цели да се потисне чувството за промяна и да се прокара мнението, че малките партии, които и да са те, нямат никакъв шанс. Но както всички вие знаете, гласът на народа не трябва да бъде подценяван, защото народът дава властта и народът си я взима, когато прецени, че е време за промяна.

Изборният трол се озъби зловещо

Измама с изборните секции в Турция – това дали е новина? Новина е обаче, че вероятната шашма влиза в крак с технологията – ...

Прочети повече

Апелирам към всички хора в България - нека да не се превръщаме в странични наблюдатели на „политическият титаник“. Отидете до урните и въпреки всичко гласувайте, защото после ще имате право да питате: "Кой?" "И защо?". Да, вярно е, че по-лесно е да не се гласува, а да се пасува, но в края на краищата ние оставаме тук въпреки всичко и всички. Така че поне заслужаваме да знаем какво е нашето бъдеще, посочено само и единствено от нас. Защото никой не би желал да живее в бъдеще, което е купено и спазарено предварително и в което не участва активно.

Автор: Атанас Махлелиев