Едно дете между смъртта и бюрокрацията

Има нещо по-ужасно от това да злоупотребяваш с властта, която имаш, и то е, когато става дума за деца, когато те лежат в безпомощно състояние и се борят със стократно по-силната от тях Смърт.

След магистралите идва образованието

Някак изведнъж образованието се превърна в приоритет на политическите партии няколко седмици преди предсрочните парламентарни избори. П...

Прочети повече

Скандалът около 9-годишния Байрям Али, който спешно се нуждае от лечение, за пореден път не изненада никого и отново демонстрира нагледно високомерието на институциите, които размотаваха детето и близките му с аргументи от висшата математика и маниери на Пилат Понтийски.

Фондът за лечение на деца разрешил операцията на Байрям в Германия, Министерството на здравеопазването първоначално отказа, после се търсеха варианти интервенцията да се случи в България, разнасяха се някакви писма, говореха различни експерти, чакаха се срокове, скъса се административната комуникация, никой не бе в състояние да поеме отговорност, май наужким изхвърча и Владимир Пилософ - не съвсем философски.

Този муден алгоритъм за нашата странна държава звучи поносимо, когато става въпрос за работата на парламента, на правителството, на някой университет, в който има повече администрация от брой студенти, допустим е при организиране на избори (нали сме на такава вълна!), когато си плащаш данъците и т.н. Но тук става въпрос за живота на невръстно хлапе, което вдига кръвно, неповлияващо се медикаментозно, задържа течности, не може да уринира, има постоянни болки в главата и крачетата, а баба му и дядо му място не могат да си намерят от притеснение. Молят в ефир министърът да им помогне, надяват се на медиите, искат внучето им да отиде в чужбина, защото тук просто очевидно няма условия за неговото пълно оздравяване. Толкова ли много искат? Байрям това ли заслужава? Трябва ли да е жертва и на болестта, и на бюрократщината в тази ненормална държава, и на нечий користен интерес да натрупа пари и опит?

Никой не се нае да помогне, без да вдига шум около себе си, нито една институция не си даде сметка за необходимостта от спешни действия. Спешни! А колко ли деца са в положението на Байрям – висящи над пропаст, на която от едната страна е смъртта, от другата – провлаченото и спънато в безсмислени глупости спасение.

Наръчник на патриота

Помня как баща ми ми държеше ръката, докато минавахме по онзи мост към Хърватия, който след това взривиха. Сигурно беше един километър ...

Прочети повече

Днес говорим за Байрям, но си мислим за всички, които разчитат децата им, а и те самите, просто да получат адекватно лечение, когато това се наложи. Защото е толкова непоносимо и тежко да видиш поредния зов за помощ, да погледнеш поредните надяващи се очи, да усетиш чуждата мъка като своя. И все заради това, че хората трябва да дирят здравето си в милостта на другите, тъй като собствената им държава ги гледа високомерно, с широко затворени очи.

Автор: Румен Скрински