Карбовски, защо не умря през 90-те?
Нека кажа: добре е да помислим върху това. Дали наистина е цензура и дали "вратата на свободата, която се беше отворила през 90'те, сега се затваря със зловещо скърцане" - това са негови думи.
Тук не става дума само за това какво Карбовски говори. Става дума за "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш". Нали демокрацията беше сблъсък на мнения, в пещта на който сблъсък се изковават определени политики. И какво е слово на омразата, някой може ли да каже - с абсолютна, желязна сигурност. Има например категорично слово на омразата. Има и такова, което използва афекта като похват. Както бе казал един: ако искаш да кажеш истината, поемаш риска да обидиш някого.
Между другото Карбовски накрая на текста си, колкото и да е спорен и далеч не от най-добрите му, се извинява. Вече не можеш да се извиняваш обаче. Това е твърде наивен човешки акт, остарял и детински; ти си само юридически субект и нищо повече от юридически субект.
На всичкото отгоре - и това е най-важното ми съображение - има някаква притеснителна лекота, с което нещо се определя като хейтспийч. Писането е сложно нещо: това, което казваш далеч невинаги е онова, което на пръв поглед казваш. Непремереността в повечето текстовете на Карбовски е много повече хипербола, техника, фигура на речта. Може ли Facebook да прецени какво е хипербола? Както алгоритъмът, така и човешкият ресурс там; сигурно ли е, че тези неща наистина могат да се преценят? Подозирам, че целият механизъм за премахване на съдържание касае пет-шест общи положения, които инструктирано се прилагат на килограм и с големия сатър.
Всичко, което Карбовски вероятно иска да каже, е че да говорим за подобна адженда у нас е черешката на тортата, а ние нямаме торта - такава би могла да е неговата логика, която никой не е длъжен да споделя и много често може да мисли обратното - че това е основата, върху която се гради всичко останало. Но е добре най-малкото да има дебат.
Не зная дали Карбовски е прав или не: но може би има право да го каже. Той въобще, струва ми се, няма проблем с техните искания. Има проблем с приоритизацията им в социален контекст. И впрочем правеше чудесни предавания, които никой друг не направи - например за Ивo, който смени пола си. Те бяха балансирани, внимателни, чувствителни, интересни. Гледайте това предаване - то e по-хубаво, по-полезно и по-смислено от всички схематични юридически усилия на новите цензори да инфилтрират определени модели. Защото вече никой не говори за тези хора лично; те отдавна изгубиха личните си истории, личната си драма, личната си болка, а и личната си радост; нещата се превърнаха много повече в знамена, етикети, адженди, общи знаметали, политически окрупнена картина; неми лица без истории, в които като във восък потъват само едри щрихи и фрази; потъват раздразнени съдебни искове, почти окултна фиксация да не се каже случайно нещо лошо срещу тях, прес-клипинг, който следи кой точно и кога какво е рекъл.
A сега, докладвайте.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там
Турция: последната битка на Ердоган
След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация
Написаното остава: прощални думи за Алек Попов
Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция
Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен
"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония
Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни
Какво би казал дядо за нашите политици
Депресия: Защо мъжете я преживяват с гняв и агресия вместо сълзи?
Редактор:
Георги Петров
Етикети: Мартин Карбовски Facebook