Не може ли поне веднъж да сме нация?

Българинът мрази съседите, работата си, политиците и живота си, а понякога и жена си. Не иска да понесе промените. Мрази "някой да ми казва какво да правя", не приема чуждо мнение и не иска съвети.

Българинът така е роден и закърмен - да бъде индивидуален състезател. Да се състезава сам със себе си. Да се надпреварва със собственото си "Аз" и да се величае пак сам. Затова България изглежда никога няма да бъде единна. Никога няма да има обща кауза. Българинът никога няма да бъде истински европеец, а ще си остане на първичното балканско ниво. Затова, защото не иска и не му харесва да е интелигентен и образован. И защото смята, че образованието е загуба на време. А липсата му, всъщност, предизвиква случващото се в момента - протести, провокации, манипулации, водене за носа, натрупване на негативизъм и разделение на лагери. Винаги съм се чудила защо и къде сме изгубили общото!

Защо трябва да има протести и контрапротести, червени и сини, леви и десни, власт и граждани? Та нали именно гражданите са властта?! А властимащите се държат сякаш те не са граждани, а територията на България им е бащиния?!

Не може ли поне веднъж в миналото на тая държава да остане едно събитие, което да бъде запомнено и отличаващо се?! Поне веднъж да бъде записано в учебниците по история: "От съществуването на българската държава, за първи път през 2020 г., българите се държаха като нация"!?!

Автор: Моника Георгиева