Отказваме се и от хубавата храна - оправданието изглежда е ЕС

България може единствено да настоява пред Европейския съвет да няма разлика в качеството на хранителните продукти. Така служебният министър на земеделието и храните Христо Бозуков отговори на въпрос на Нова телевизия какво в крайна сметка ще направи държавата, за да не ни третират големите компании в хранителната индустрия като второ качество хора. Нищо, че второ качество е безопасно, както усложливо напомни д-р Бозуков няколко пъти.

България още ли е в Европа?

Двукратният бивш премиер и лидер на една от двете най-големи политически сили в България заговори за „преосмисляне на отношенията...

Прочети повече

Предвид случаващото се през последните години, все по-често се питам какво всъщност въплъщава понятието „държава“. Според Обща теория на правото държавата възниква като исторически наложена необходимост от самоорганизация на етносоциалния организъм. С други думи някога, много отдавна, нашите прадеди са решили, че им е писнало най-силният в племето да определя правилата, ступали са го и след това са приели общи правила, от които всички да са доволни и всички да спазват. Било е много отдавна обаче , а субектът, когото нарекох простичко „Силния“, постоянно се опитва да попрескочи тези правила и норми на общоприето поведение просто защото се чувства достатъчно силен да го стори. В днешно време „Силния“ може да бъде разпознат навсякъде, включително в по отношение на храната. А точно по отношение на храната с пълна сила важи максимата на Петър Дънов – каквото ядеш, такъв ще станеш! И затова е необходимо „Силния“ да бъде ступван по-честичко – за да не забравя, че не може всичко да отива за него.

Оправданията на министър Бозуков как България можела само да скимти пред Европейския съвет и да се надява той да направи нещо са типичен пример защо вече официално в ЕС се заговори за „две скорости“. Факторите не са един и два, но един от най-важните е следният – има държави в ЕС (да, точно за България говоря), чиито граждани упорито са забравили, че понякога трябва да извадят големите тояги и да смлатят „Силния“. Първо обаче въпросните граждани трябва да поискат нещо да се промени, а не да се свиват и да чакат от „началника“. Само когато защитаваш себе си, ще е те уважават и другите. Така е и в международното право – всичко е чудесно, когато всички са съгласни за нещо, само че твърде често не всички са съгласни. Тогава идва време да покажеш, че си достатъчно силен, за да вземеш своето.

Какво точно пречи на България да предприеме мерки за качеството на храната? Какво пречи да налага контрол и да показва на големите, мултинационални брандове, че номерът им няма да мине? Законодателството ли пречи – ами променете го, г-да политици. Няма контрол ли – ами установете го, г-да чиновници, вместо да си клатите краката по цял ден на бюрата. Защо трябва ПОСТОЯННО държавата да върши нещо чак когато по медиите се вдигне достатъчно шум? Ако моят шеф постоянно трябваше да ми напомня да си върша работата, нямаше да ми е шеф, защото щеше да ме изрита. На политиците, обаче, все им трябва „граждански коректив“. И понеже ние, обикновените хора, не можем непрекъснато да ги коригираме, защото това си е доста работа, а трябва все пак да работим и друго, за да изхранваме семействата си, профилактичното сурвакане е просто задължително! Хем има несравним ефект, хем отнема по-малко време.

Работа е точно на министър Бозуков да направи всичко възможно, за да няма разлика в качеството на едни и същи продукти, от една и съща марка и на една и съща компания - тук и в Западна Европа. Негова работа е да предложи законови промени, ако трябват такива. Негова и на подопечните му работа е да има контрол и да се спазват правилата. Ако не могат да установят контрол – значи не трябва да работят това, което работят в момента.

Ще ни разединяват ли още повече "обединените" училища?

Не мина и година от влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование, а споровете, предизвикани от едни или други него...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев