Русия ни освободи от енергийна независимост!

Разбира се, това е доста опростенчески казано и има много нюанси в двете твърдения. На първото няма да обръщам внимание – защото то е обект колкото на факти, толкова и на политическите и идеологическите им тълкувания – като почнеш от очевидното, че първата цел на Руската империя през 1877 година не е освобождението на България, а налагане на руския интерес с цел контрол над Босфора и Дарданелите, което е целенасочена руска политика векове наред, та стигнем и до факта, че преди тази война в България така и не бива организирано ефективно освободително движение, което да се превърне в главната причина за фактическото ни освобождение – например както става в Гърция.

Второто твърдение обаче пряко касае развитието ни като държава. И визитата на руския премиер Дмитрий Медведев затвърди положението ни на изоставаща в международните отношения страна – на страна, която следва събитията, а не ги предизвиква. Всъщност това не е новина и идването на Медведев само потвърди нещата. Новината е колко точно смел ще се окаже накрая Бойко Борисов, защото ще дойде време, в което няма да има как и ще трябва да угоди във важна сфера или на руския, или на американския интерес.

Предвид развитието на нещата в последно време, изглежда съвсем резонно да си помислим, че за енергетиката угаждаме здраво на Русия. Защото след срещата с Медведев стана ясно, че:

Първо - не сме обелили и дума за предоговарянето на цената на газа, макар "Газпром" да подписа споразумение с Европейската комисия, според което клиентите могат да поискат по-ниска цена, когато цената на газа им се отклонява от конкурентните западноевропейски референтни стойности на цените. Дали нашата се отклонява от западноевропейските – никой не обелва и дума! А така олекват думите на Бойко Борисов, изречени на 1 март на пресконференция след срещата му с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – че за България са важни структури като Алианса, за да можем в дипломатическия процес да сме силни. Вижда се кой е силен за цената на газа!

3 март и митът за безкористната Освободителка

Националният празник предразполага към саморефлексия. Сред вечните теми, които 3-ти март извиква в българското национално съзнание, са ...

Прочети повече

Второ – не само, че не говорихме за цената, ами не говорим и за диверсификация! Всъщност идването на "Турски поток" ще замени транзита през Украйна, който в момента ни дава скрепени с действащ договор приходи и добра роля на европейската газова карта, защото през наша територия отива газ към Турция, отива и към Сърбия, и Македония. Но "Турски поток“ автоматично значи край на износа през наша територия за Турция – за сметка на това от Турция ще идва газ към нас и енергийният министър Теменужка Петкова вече потвърди, че свободното количество на вход и изход е 10% и 20% съответно – другото си е за руски газ. Какво ще спечелим, след като отново газопроводът минава през нестабилен в политическо отношение район – не е много ясно публично и никой не е правил сравнение с параметрите от транзита през Украйна. Като добавим и заявеното от ръководителя на "Газпром" Алексей Милер, че руският енергиен монополист не се интересува от хъб "Балкан", е явно вече, че Москва налага своята гледна точка – защото през хъба би имало по-голям контрол и по-конкуретни цени т.е. на Русия ще ѝ се налага да се съревновава, но през тръба, където 80-90% от капацитета вече не е свободен и тече без възможност да мине през своеобразната борса на евентуален хъб, за каква независимост и каква конкуренция, водеща до поевтиняване, говорим? Не, говорим за завършен икономически инструмент за руско политическо влияние, за това говорим!

Трето – АЕЦ "Белене" вече направо си я строим със същите аргументи, с които точно при първото управление на Борисов я спряхме. Тогава беше корупция да потънат 3 млрд. лева в "гьола", но сега, след като вече са потънали, да продължим, барем го запълним този гьол с нещо полезно. Премиерът ни се цепи как сме щели да внасяме ток след някое и друго десетилетие, но на какво почива това твърдение? Може би България ще претърпи демографски подем и ще трябва повече електричество? Може би няма да изпълняваме политиката за енергийна ефективност на ЕС все така и ще ни трябва повече ток? Може би икономиката ни предвид очаквания евентуално демографски бум ще продължи да расте толкова много, че ще трябва още енергия? А може би така се руши системата ден след ден, че само заради технологични загуби става все по-скъп преносът? (бел. авт. - сами отсейте ироничните от сериозните въпроси). Ще припомня само как адвокатската кантора, която ни защитаваше по делото за "Белене" в Швейцария (White § Case) е същата, която защитаваше Русия по дело за 50 млрд. долара обезщетение от акционери в ЮКОС на Михаил Ходорковски!

Съвсем наскоро, след пореден разговор с представител на местната власт на ГЕРБ, стигнах до момент, в който казах следното – когато няма желание да бъде свършено нещо, се намират всякакви оправдания да не бъде свършено. Този принцип важи както за най-простата работа, така и за възможно най-сложната. И единствената разлика е в капацитета – при по-сложните неща трябва повече капацитет. С енергетиката е сложно – заради ресурсите си Русия винаги ще има силна позиция, т.е. от другата страна трябва да има дипломатическо майсторство, за да успееш да защитиш своя интерес.

Автор: Ивайло Ачев