С български доходи при европейски цени - оцеляването вече е невъзможно

Явно е, че с първите два фактора сме се примирили тотално. Докато в по-богатите от нас Гърция и Румъния вдигаха поредните многохилядни протести и същевременно ни се присмиваха с транспаранти „тихо, да не събудим българите“, ние го играехме „над нещата“. Даже не се и обидихме, та ние си се знаем. Преди около 5 години излязохме по улиците два-три пъти, за да не стане Пеевски шеф на ДАНС и за да не платим 600 лв ток за двустаен апартамент. За повече от две десетилетия– толкоз. Отчетохме се пред следващите поколения. Няма да ни е срам от тях. Гражданската ни съвест е измита. КТБ, АЕЦ „Белене“, Цанков камък – за тях няма смисъл да протестираме, ние сме богата държава с мощна икономика, какво са за нас някакви милиарди. Същевременно над 2.5 млн. наши сънародници се евакуираха в чужбина. И това, че стават все повече, не ни трогва много.

Но какво става в последните 2 седмици? Да не би изтерзаната ни България доживя събуждането на своя народ? Да не би вече ни пука, че сме най-бедните в Европейския съюз?

За първи път, от много години, социолози, политолози, модерните безработни или така наречени „обществени“ личности, анализатори и др. са изненадани от многочислеността на протестите и провеждането им в толкова много градове. По всичко личи, че и самите жители на тези градове са изненадани от самите себе си. И на всичкото отгоре бройката и числеността им не намалява, а се увеличава. Провокирани първоначално от поредното необяснимо за обикновения човек увеличение на горивата, каузата на протестите стана по-мащабна, още по-обоснована и точно такава, каквато е трябвало да бъде винаги – срещу ниските доходи. Във всеки град исканията са едни и същи:

„Искаме повишение на стандарта ни на живот“. Или обяснено с други думи – „Вече все по-осезаемо вярваме на всички статистики, че сме с най-ниска покупателна способност в целия Европейския съюз. Търпението ни това да се промени свърши. Искаме нормален живот.“

За първи път, в новата ни история, толкова много протестиращи поставиха на карта основният проблем на България – ниските доходи.

Досега за тях сещахме бегло, но с уплах и най-вече в края на месеца. Калкулирахме наум – как ще я изкараме до аванса, кога ми вдигнаха заплатата за последно, дали пък да не си поискам увеличение, ами зимни гуми трябва да купувам и т.н. И до скоро „финансовият анализ“ свършваше с една кахърна псувня на системата и отпиване на глътка ракия от шишето за кураж на съзнанието и профилактика на организма. Но дори и на трезво, ние си повтаряхме „може да сме най-бедни, но у нас е най-евтино". За съжаление или по-скоро за радост, дежурната утеха вече не важи.

Ами не, не ни е най-евтино. Даже отдавна не е. И е хубаво, че макар и през 2018 г. българинът вече е на път да осъзнае реално термина „покупателна способност“ и най-вече неговата минималистичност по нашите географски ширини. Пък макар и до това негово заключение да го е довела цената на горивото

Въпросът е, защо чак сега? От 2 седмици ли имаме интернет и пътуваме в чужбина, за да видим, че в цените на много малко неща от първа, втора и каквато и да е необходимост у нас са по-ниски от тези в държави, с минимална заплата от порядъка между 2500 и 3000 лв. Даже напротив, най-често у нас цените са по-високи.

Нека обърнем внимание на цените у нас на стоките, за които даваме най-много средства:

Гориво (първоначалната причина за протестите)

С една минимална заплата у нас можем да сипем 218 литра гориво. В Люксембург – повече от 1000 литра. В Германия пък с най-ниската заплата се купуват 1203 л бензин. Cъс средната си заплата българинът може да купи 430,5 л от масовия бензин А-95, в съседна Гърция средното месечно възнаграждение стига за 789 л, а в Люксембург - за цели 2755 л, пише в анализ на "РИА Новости".

Поданиците на Обединеното кралство, с минималното там месечно възнаграждение от 1200 паунда, могат да си налеят спокойно 1400 л бензин (на цена от 2,59 л).

Нужно е да отбележим, че според много шофьори, качеството на горивото у нас и чужбина е различно, макар и сипано от една верига бензиностанции.

Храна

Според последната статистиката от НСИ, българинът отделя най-голям процент от дохода си за храна – цели 40%.

Колко от нас си направиха труда през годините да проверят на какви цени продават най-големите хранителни вериги в чужбина? Достатъчно е да отворите сайтовете им. От тях ще може да си изтеглите брошура с цените и промоциите във всяка една държава, в която компанията има свои магазини. Ако не сте го правили досега, сравнението може сериозно да ви изненада, даже шокира. Абстрахирайки се от деликатната, но важна тема, „какво е качеството на това, което ядем тук и какво е на това, което консумират на Запад“, ще забележите, че цените на 90% от продуктите от първа необходимост са на равни или по-ниски цени от тези тук, обърнати в левове. Или казано накратко – храна, която в България струва 10 лв, в Германия струва 10 лв. Просто и ясно.

Още по-необясним остава и един феномен, който забелязваме все по-често. Продукти, произведени в България, в чужбина се продават по-евтино – в това число - лютеници, шоколад, майонеза, кисело мляко и т.н.

Дрехи и обувки

Екскурзиите за шопинг, предлагани от все повече агенции, набират все по-голяма популярност. Ние, „богатите“ българи, често отиваме в „бедните“ Италия, Испания и Франция да си купим дрехи и обувки. Някои, сред които съм и аз, повече от 10 години пазаруваме онлайн от сайтове, най-често британски. Само от закупуването на два чифта спортни обувки, можеш да спестиш около 150 лв, ако не купиш същите от български магазин. Също така повечето световни вериги ползват еднакви етикети за цените на своите артикули за цяла Европа, от които е видно, че ние купуваме стоката на една и съща цена, на каквато я взимат и в Белгия, където минималната заплата доближава 4000 лв.

Дали някой чужденец пазарува онлайн от български магазин и дали идва до България за тази цел? 

Мебели и стоки за дома

Световните вериги, които имат своите представителства у нас, продават на абсолютно същите цени на каквито продават в цяла Европа. В някои случаи и на по-ниски с обяснението, че сме по-малък пазар. И тук проверката на този факт отнема няколко клика.

Техника

Цените на телевизори, компютри, смартфони, принтери и т.н. у нас са съвсем близо до средното европейско равнище и са същите като във Великобритания, Словакия и Латвия. Купуваме печки, хладилници, съдомиялни, перални, климатици, тостери на цени, които са само с 14% под средните за ЕС. На повечето източноевропейци тези уреди им излизат по-евтино - чехи, румънци, словаци, поляци, латвийци, литовци. Какво остава за тези от Западна Европа.

В последните две години в цяла Европа са популярни и т.н. „черни“ петъци. За разлика от България, в чужбина намаленията са съществено по-реални и стоките не се изчерпват от наличност в първите няколко часа.

Автомобили

Почти всеки, който е стигал до решението да си купи собствен автомобил е получил съвет да го направи от чужбина. И как иначе, като 99% от автокъщите в България зареждат именно от там – най-често от Италия и Германия. Автомобилът, каран стотици хиляди километри, се измива тук, превърта му се километража и се продава на цена, която е много по-висока от тази, на която бихме си го купили на място.

Лихви по кредити

Kaтo бaзa зa cpaвнeниe щe взeмeм малко по-скъп имот с цeнa oт 220 000 eвpo, 90% (198 000 eвpo) oт ĸoйтo щe бъдe финaнcиpaн c тpидeceтгoдишeн ипoтeчeн ĸpeдит пpи плaвaщи лиxви и пpи тeĸyщи нивa в тeзи cтpaни:

Фpaнция

Πлaвaщи лиxви - oĸoлo 2.21%

Meceчнa внocĸa - 836.46 eвpo

Oбщи лиxвeни плaщaния - 81 125 eвpo

Гepмaния

Πлaвaщи лиxви - 2.32%

Meceчнa внocĸa - 848.82 eвpo

Oбщи лиxвeни плaщaния - 85 575 eвpo

Бългapия

Πлaвaщи лиxви - oĸoлo 4.8%

Meceчнa внocĸa - 1 062 eвpo

Oбщи лиxвeни плaщaния - 192 000 eвpo

Kaĸтo ce виждa, бeдният бългapин щe тpябвa дa плaти нa poднитe бaнĸи нaд двa пъти пoвeчe лиxви, oтĸoлĸoтo гepмaнeц, или 90 000 eвpo пoвeчe зa cъщия ĸpeдит.

В заключение на всичко до тук ще припомним едно изчисление на Центъра за либерални стратегии, според което, чак през 2014 г. сме достигнали нивото ни на покупателна способност от 1989 ч.

Въпросът е, какво правихме досега и защо се самозаблуждавахме, че макар и с ниски доходи, пазаруваме най-евтино. Хубаво е, че този мит е на път да бъде развенчан, но още по-хубаво ще бъде, ако протестите този път доведат до някакъв резултат и доходите се повишат, защото цените обикновено вървят само нагоре. И най-вече защото България се стопява всяка година с населението на един областен град и оцеляването ни като народ е по-застрашено от всякога.

Автор: Димитър Лазаров