Само Неволята може да спаси европейското бъдеще на България
Че Европейският съюз не е това, което трябва да бъде, няма спор. Спорът обаче е какво трябва да бъде. И изглежда точно този спор ще се окаже нерешим – заради прекалено различното ниво на развитие на държавите, които оформят Европейския съюз.
Лъжата "задължително гласуване"
Сагата с въвеждането на задължително гласуване най-сетне приключи - след отмяната на санкциите за негласуване, задължението в Изборния ...
Най-общо казано в ЕС влизат следните видове членове. На първо място са най-богатите – тези, чиито икономики печелят от съществуването на единен пазар, в който няма изкуствени бариери като граници и мита. При това положение, съвсем естествено, всички имат равен старт, но различни възможности. Най-просто казано – не е все едно дали си Volkswagen или "Литекс Моторс". Тези държави имат самочувствието и то с покритие, че са постигнали много – и икономически, и социално. Те могат без Европейския съюз, но с Европейския съюз могат много повече.
На второ място са, условно казано, "специализираните" държави-членки. Това са тези икономики, които са прочути с един сектор (или няколко, но малко на брой) и които са в добро икономическо състояние точно заради това - грижат се за тези си предимства и не позволяват да им се случи нещо, защото това би било катастрофа за тях. Съвсем естествено, това не са огромни по мащаб икономики, но благодарение на "силното си оръжие" за тях с пълна сила важи определението "цивилизована държава" - държава, която си пази предимството и благодарение на него има достатъчно пари чрез върховенство на закона и съответно има ред, защитаващ общия интерес.
И на последно място са тези държави, чиято икономика не е конкурентна и чието политическо управление почти не търси начин как да я превърне в конкурентна, а гледа предимно собствената си облага. В една държава в ЕС, досещате се коя, политиците гледат САМО собствената си облага.
Българската гледна точка
Едно дете между смъртта и бюрокрацията
Вчерашният ден (23.02.2017 г.) донесе развръзка по случая с 9-годишния Байрям Али, който се нуждае от бъбречна трансплантация. Министер...
България наистина е изправена пред сериозен избор, защото нито ние свикнахме с ЕС, нито той с нас. Когато се стремяхме да влезем в Съюза, мотивацията беше, че ще има ред и алчните ни политици и олигарси ще имат спирачка, която не могат да повредят. Такава беше нагласата на обикновените българи, които опитват сами да си изкарват хляба чрез своя ум и своя талант. Не се получи – защото нагласата на ЕС, който е воден от първата група членове, е, че Съюзът дава възможности, не решение; че Съюзът показва пътища, но от различните нации в него зависи по кой ще поемат. И точно това доведе до разцепление – защото мисленето в рамките на ЕС е различно и целите не съвпадат. Простичко казано - няма как Volkswagen да иска и да помага на "Литекс Моторс" да я настигне. Няма как Гюнтер, Франсоа или Джон да искат Георги да дойде на тяхното място – Георги и "Литекс Моторс" трябва да се преборят за него.
Мисленето в България обаче е различно. Може би е така заради исторически комплекси, може би и заради други фактори, но мнозинството българи не може да излезе от сянката на Бащицата – онзи, непогрешимият, който държи и хляба, и ножа. Тези българи, които не мислят така, избягаха – или поне по-голямата част. Останаха тези, които искат някой Бащица, отрязващ по-голямо парче от хляба "за народа", без да си дават сметка, че Бащицата – който да е той, никога няма да го прави, защото е егоист, защото като кажи-речи всеки първо гледа себе си. И само ако този Бащица бъде постоянно притискан и контролиран от гражданското общество, тогава можем да се надявам на ред, който да ни позволи сами да си изкарваме хляба, без държавата да ни пречи, а само да ни бие през пръстите, когато тръгнем да вземаме прекалено много от чуждия хляб.
Колко са хората в България, които мислят и искат сами да си изкарват хляба, а не да чакат някой друг да им даде в устата и да се чудят как да вземат повече от чуждия хляб безнаказано? Това е въпросът за бъдещето на ЕС от българска гледна точка. Откровено казано отговорът не ми харесва. А отговорът на този въпрос всъщност показва ще я има ли България или не. Така че изборът е наш - щом сами не можем, не искаме и не се борим да го правим, ще се сърдим на Путин и на Сорос.
Автор: Ивайло Ачев
Криза за ток в България ще има - къде са политическите решения?
В България рядко мислим много далеч в бъдещето, още по-рядко планираме и изобщо не изпълняваме и малкото планове за устойчиво развитие ...
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там
Турция: последната битка на Ердоган
След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация
Написаното остава: прощални думи за Алек Попов
Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция
Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен
"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония
Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни
Какво би казал дядо за нашите политици
Депресия: Защо мъжете я преживяват с гняв и агресия вместо сълзи?
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: гледна точка