Смъртното наказание и Турция като демократична диктатура

Крайната реторика на Ердоган срещу Европа непосредствено преди провеждането на всенародното допитване се изостри толкова много, че се превърна в основния коз за спечелването на вота. Въпреки че наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) констатираха редица нарушения по време на референдума, които вероятно щяха да обърнат и резултата, Ердоган демонстрира презрение към тях с репликата: "Говорете на ръката ми".

Смъртта на "болния човек" край Босфора

За Турция не настъпи велик ден. Демократично, под строй, при висока избирателна активност - "болният човек край Босфора" беше екзекутир...

Прочети повече

Модерна Турция обаче удари звучен плесник на амбициите на президента. Големите градове като Анкара, Истанбул, Измир, Адана и Анталия, туристическите центрове, индустриалните и пристанищните зони се опълчиха на стремежите на държавния глава и казаха "Не" на референдума. Повечето градове и малки населени места в Анадола, с изключение на населените с кюрди райони, гласуваха обаче за разширяването на правомощията на президентската институция, които най-вероятно ще бетонират Ердоган на власт до 2029 г.

Нещо повече, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург гласува с огромно мнозинство за предприемането на разследване срещу Турция и поставянето й под наблюдение вследствие на резултатите от референдума. Възобновяването на мониторинга в страната ще позволи на двама наблюдатели да пътуват редовно до Турция, за да проверят доколко са спазвани правата на човека и върховенството на закона.

И един друг факт, който има отношение към случващото се в южната ни съседка. В годишния доклад на неправителствената организация "Репортери без граници" за 2017 г., който стана ясен днес (26.04.2017 г.), Турция заема 155 място по свобода на словото от общо 180 държави.

Освен че референдумът раздели страната, противопостави секуларните градски центрове на селските региони, образованите на затворените в религиозните догми и модерния човек на традиционния, допитването роди крайно проблематичния модел на демократичната диктатура, която предстои да бъде установена в Турция. Плебисцитът, чрез инструментите, терминологията и същността на демокрацията, бе използван умело, за да установи авторитарен режим на управление, в една страна с политически традиции в едноличната власт.

За Турция европейската мечта приключи

Ак Сарай, резиденцията на Реджеп Тайип Ердоган, е комплекс с около 1100 стаи върху хълм над Анкара. Той не е блестящ или без вкус, какв...

Прочети повече

Поправките в конституцията са 18 на брой, но засягат редица други членове на върховния закон. Така те реално стават вероятно над 50, което демонстрира реформа с един замах, напълно вписваща се в оксиморонното съчетание за преход към демократическа диктатура. Ердоган поиска много от своя народ и получи разделено общество, почти разпадаща се международна подкрепа (въпреки че не е много ясна позицията на Вашингтон и Москва) и отворени врати към въвеждането на смъртното наказание, което отключва безкрайни възможности за директна саморазправа с политическите противници на режима.

През 2004 г. Турция премахна смъртната присъда, като стъпка в посока на конструктивните преговори за присъединяване към Европейския съюз. Днес влизането в и без това разклатената общност на страните членки за държавата на Ердоган е вече почти немислимо. Толкова немислимо, колкото и президентът да се повлияе от мнението на онези, които го критикуват.

"Демократичният референдум" уби демократичното право на мнение и несъгласие, уби самата демокрация, ликвидира светския характер на политическата система и подготвя почвата в Турция за едни мрачни времена, които човечеството вече дори не иска да си спомня.

Автор: Румен Скрински