Страх ли го е Борисов да не стане Дилма Русеф на Балканите?

Досега кандидати излизат предимно отляво – ген. Румен Радев, Ивайло Калфин, дори Татяна Дончева, макар че тя отдавна пази дистанция от игричките на „Позитано”, защото добре знае, че те са просто предсмъртни гърчове. Дори Реформаторите, с всичките си изпълнения тип „орел, рак и щука”, излъчиха кандидат – Трайчо Трайков. Защо тогава Бойко Борисов и Цветан Цветанов още мълчат и повтарят като развалени латерни „на 2 октомври, на 2 октомври”? Единствено бежанската криза и необходимостта сега, веднага, аламинут да я решат ли е оправданието?

На България ѝ трябва култура на кражбата (ВИДЕО)

Изминаха вече три денонощия, откакто проектът ktbfiles публикува едно от най-скандалните интервюта в историята на България. Интервюто б...

Прочети повече

Ако човек се поогледа по-внимателно и без да е велик експерт, ще е наясно – ГЕРБ отчаяно търсят кого да номинират. Да, партията на Борисов вече така се научи да експлоатира силата на държавната машина, че е способна да спечели които и да са избори в България, но с едно важно условие - харизмата на Бойко Борисов. А президентските избори си остават завинаги по-особения вот. Защото на тях „гласуваме за личност”. На тези избори не може да има пълна симбиоза между личност и партия, както на други. От 1989 година насам това мото е набивано в главата на избирателя – сам избираш да подкрепиш най-достойния, никоя партия не ти се меша. Проблемът е, че алчността изсмука каквото имаше достойноство в политическия ни сектор и сега разпознаваеми лица просто няма.

За ГЕРБ, разбира се, най-лесно би било да спечелят изборите, ако Бойко Борисов се кандидатира. Той обаче не пожела и то след като още при избора на Росен Плевнелиев повтаряше на всеослушание, че „на следващите избори” ще се кандидатира за президент. Реши обаче и сега това да повтаря и не си подсигури още една изборна победа с лична кандидатура. ГЕРБ мълчи кой ще им е кандидат, а съмненията, че нямат подходящ човек, растат.

Играе ли му се на Борисов още на премиер, а не на президент, или има и друго? Само преди малко над седмица банкерът Цветан Василев даде пространно интервю, в което извади доста кирливи ризи на Борисов. Не че не си ги знаем – но е друго нещата да бъдат казани директно от човек, който е бил дълги години в центъра на събитията.

Клановете на Борисов и Пеевски, както каза банкерът, непрекъснато са хем в противоборство, хем в баланс. Ту единият, ту другият е в по-силна позиция и определя правилата на играта, но така, че никой да няма окончателно надмощие. Защо? Отговор може да се търси във външни сили, които много добре знаят какво е стратегическото положение на България, която от девет години е и член на ЕС. Не е тайна за никого, че Русия и САЩ имат и ще имат вовеки веков своите интереси на Балканите, които ще бранят яростно. Не е и тайна колко бързо Ахмед Доган отлюспи Лютви Местан в момент, в който Местан си позволи публично да защити Турция, когато отношенията между Анкара и Москва бяха скъсани. Така че влияние върху основните сили в България със сигурност има отвън – и то сериозно.

В своето външнополитическо поведение Борисов винаги е бил крайно предпазлив. След като беше свален от власт през 2013 година, на няколко пъти в публичното пространство излизаше тезата, че това е станало заради намесата на Русия. Затова и Борисов сега е толкова внимателен с Москва, но същевременно не се обръща открито срещу Запада, сега говори и иска помощ от ЕС по най-горещата тема – за бежанците.

Пародията безпогрешно изкарва наяве простотията ни (ВИДЕО)

Пародийно видеоклипче, осмиващо разпространено в края на август писмо на симпатизанти на ГЕРБ спрямо лидера на ДСБ Радан Кънев събра ог...

Прочети повече

Ситуацията на Бойко Борисов много напомня тази на Дилма Русеф в Бразилия. Тя дойде на власт с много голяма подкрепа, но вече си тръгна скоропостижно – заради корупционния скандал “Petrobras”. Русеф беше известна с левия си уклон и желанието да не се съобразява с никого. Да не забравяме, че само преди година тя си позволи да скръцне със зъби на САЩ и да отмени ключова визита, когато стана публично ясно, че АНС подслушва администрацията ѝ. Не закъсня обаче скандалът с бразилския вариант на „Лукойл” и всичко за Русеф потъна, за да напомни, че всеки има слабост, която може да бъде експлоатирана ...

Страх ли го е Борисов да не последва съдбата на Русеф? В интервюто си пред ktbfiles Цветан Василев изрично засегна темата „Лукойл”, като заговори за Държавния резерв. От години „Лукойл” работи на загуба в България по официални данни, макар че няма спор, че е най-силната компания в сектора си на българския пазар. Според класацията Coface CCE Топ 500 „Лукойл Нефтохим Бургас” АД е на загуба от 62,4 млн. евро за 2015 година и от 272,1 млн. евро през 2014 година. Да не забравяме и как точно Бойко Борисов повдигна темата за картел на пазара на горивата в края на лятото на миналата година, но засега тази тема все така си остава „на трупчета” при КЗК – има накъде да се развие в която и да е посока.

Въпроси възникват и около поредицата скандали, станали един след друг след интервюто на Василев. Царските конюшни, Дипломатическият клуб в Бояна – случайност точно преди изборите? Или предупреждение отвън чрез клана „Пеевски” към най-силния в българската политика да не си търси спокоен президентски пристан, за да не стане България като Бразилия?

Само ден преди първия учебен ден интересно интервю пред bTV даде и посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова. Тя изрази опасение как президентската кампания в България можела да се превърне в заигравки на тема „Русия” и че трябва да сме „евроатлантици”. Точно посланикът ни в САЩ, стар „дипломат от кариерата” и с миналото на преводач на Тодор Живков да говори така в ключов момент – само експертно мнение или амбиция за нещо повече?

Кой в крайна сметка ще избере ГЕРБ за кандидат за президент? Дали няма да заложи на външен за партията човек – като например акад. Стефан Воденичаров, който може да е консенсусна и достатъчно авторитетна фигура пред много избиратели и е кандидат на Инициативен комитет от ноември миналата година насам, но без декларирана подкрепа от голяма партия? Или отговорът ще е някой друг? За ГЕРБ няма много време, а колкото и малко правомощия да има българският президент, той безспорно е много важен елемент в държавната машина, когато говорим за външна политика. И както добре знаем всички, външната ни политика винаги е била много трудна тема ...

България - като един отиващ си кораб

България има само един научно-изследователски кораб – НИК „Академик“. Сигурно никой, който живее в милата ни родина,...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев