Урокът, който ни даде Румъния

Ако Румъния не се беше присъединила към ЕС, днес не само тя щеше да е в по-неприятна ситуация, а и Западна Европа. Същото важи и за случая с България – въпреки някои съществени разлики между Букурещ и София.

Проверка и пак проверка - а после какво?*

"Призовавам ви да разровите всичко, което има по министерствата", каза вече бившият премиер Бойко Борисов, когато предаваше властта на ...

Прочети повече

Събитията от последните седмици в Румъния могат да се тълкуват по различен начин. Който иска, може да види в тях например доказателство за твърдението, че приемането на Румъния в ЕС преди десет години е било грешка: че какво може да каже човек за една страна, в която правителството иска да легализира кражбата на държавни пари в размер до 45 000 евро? Събитията в Румъния обаче могат да се разглеждат и като следствие на една европейска история на успеха - все още крехка, но забележима. Скандалният указ, който извади хората на протест, е не само израз на нахалство, но и на отчаяние: той трябваше да оневини една каста корумпирани политици, които са поставени под засилен натиск. Защото правосъдието в Румъния действа без политически пристрастия и разполага със сурови антикорупционни закони. През изминалите години там бяха осъдени безброй водещи политици, сред които един бивш премиер и много министри. Понастоящем се водят разследвания срещу политици и мениджъри на държавни фирми, също както и срещу други влиятелни личности на всички нива.

Румънците вървят в правилната посока

Румънските институции и закони за борба срещу корупцията бяха създадени в хода на присъединителните преговори с ЕС. Тогава Брюксел искаше да види приемането на сериозни мерки за подсилване на правовата държава. Навремето дори и незаинтересуваните от промените сили не посмяха да окажат открита съпротива, тъй като целта "пълноправно членство" бе твърде важна и за тях. Както и надеждата, че след придъединяването те ще имат достъп не само до парите от Брюксел, както и че ще могат тайничко да обърнат отново всичко в своя полза. Оттогава насам в Румъния се води тежка битка между хората, които действително искат да се преборят с корупцията, и онези, които предпочитат да имитират борба срещу нея.

Крайният резултат от тази борба все още не е известен. Но бързата поредица от осъдителни присъди от последните години е знак за това, че везната се накланя в правилната посока. Повратната точка в тази борба настъпи през 2012 година: навремето управляващата и днес Социалдемократическа партия, която е пълна с бивши комунистически кадри, се опита чрез един вид преврат с парламентарни средства да отстрани президента Траян Бъсеску и отново да подчини правосъдието. Тогава от решаващо значение за провала на тези намерения бе намесата на Брюксел, който настоя за отмяната на всички закони и декрети, които противоречат на румънската конституция.

CETA ясно ще покаже каква цивилизация вирее в България

Макар и като пореден щрих в предизборната кампания, споразумението CETA стана фокус на внимание и за българското общество. Какво е CET...

Прочети повече

Напредъкът, който Румъния постигна от началото на присъединителните преговори досега, обаче не е заслуга на Брюксел, а на румънците. Този напредък е дело на политиците от различните политически лагери, на активистите от гражданското общество и на смелите юристи, които задвижиха промяната въпреки съпротивата. И все пак: шансовете им за успех биха били минимални без подкрепата на Брюксел. Или казано с други думи: членството в ЕС откри пред румънците възможността сами да се измъкнат от блатото. И демонстрациите от последните седмици показват, че именно такава е и волята на голямата част от румънското население.

Ако не беше ЕС...

Без източното разширяване на ЕС, днес не само Румъния, но и Западна Европа щеше да бъде в много по-неприятна ситуация. От румънския пример човек може сам да си направи извода кои сили вероятно щяха да се наложат в бившия източен блок, ако не беше ЕС. В най-добрия случай източната част на континента щеше да се превърне в биотоп на корумпирани и авторитарни режими. Тя обаче можеше и много лесно да стане средище на беззаконие и националистичиски конфликти. Дори не е нужно да поглеждаме към сценария за големите вътрешноевропейски мигрантски потоци, за да си представим и колко дестабилизиращо щеше да е въздействието върху Западна Европа.

Липсата на успех в борбата срещу корупцията в южната съседка на Румъния - България - и регресът на правовата държава и демокрацията в Унгария и Полша не опровергават тази гледна точка. Те обаче показват, че успехите от последните 25 години не бяха някакъв автоматизъм. От гледна точка на раните, нанесени от комунистическите диктатури на обществата в Източна Европа, и острите катаклизми, които те преживяха след това, е истинско чудо, че смяната на системите премина общо взето спокойно. С приемането на тези страни ЕС прие и техните проблеми, но същевременно избегна и някои сериозни опасности. И това трябва да бъде припомняно много често. Особено сега, когато ЕС е поставен под въпрос и на Запад.