Енергийна битка

Премиерът на България Бойко Борисов разтваря карта на конферентната маса в своя кабинет и показва контурни линии, които минават през страната. В югоизточния край на Европа България се оказва в центъра на битка за милиарди долари за доставка на природен газ за ЕС.

През миналия месец България стана последната от поредица балкански страни, които дадоха одобрението си за строителството на своя територия на подкрепян от Русия газопровод за 16 милиарда долара. Известен като „Южен поток”, проектът е воден от руския концерн „Газпром” заедно с италианската компания Eni, германската „Винтерсхал” и френската „ЕДеЕф”. Изграждането на първата част на проекта – 900 км от Русия до България по дъното на Черно море на дълбочина до 2 км, трябва да започне през този месец.

Според Борисов един от големите плюсове на „Южен поток” е, че се свързва директно с бреговете на България. Основната част от руските газови доставки за останалата част на Европа от дълго време минават по газопровод от съветско време на територията на Украйна. Но тези две страни невинаги са в добри отношения. Зимни ценови спорове през 2006 и 2009 година доведоха до спирането на газа към Украйна, което остави на студено всички останали потребители по веригата.

„Доставките на газ бяха спрени, когато температурата беше минус 20 градуса и България беше засегната”, каза Борисов, посочвайки картата. „Ние научихме своя урок и ще вземем мерки, за да предотвратим повторение”, заяви премиерът.

Докато Европа се стреми да изгради високотехнологични транспортни, комуникационни и енергийна мрежи, които да обхванат континента, газопроводите са сред най-спорните проекти. Те комбинират амбициозно инженерство и високо финансиране заедно с голяма доза геополитика.

В основата на това е заложен централен конфликт. От една страна е желанието на Русия да разшири експортния си капацитет до Европа. През последните години Москва се опитваше или да заобиколи Украйна, или да я убеди да продаде на Русия контрола над своя транзитен газопровод, за да се избегнат бъдещи спирания, въпреки че тази цел беше по-малко публично заявявана.

„Приносът на „Южен поток” за гарантиране енергийната сигурност на Европа е огромен. Той ни позволява да създадем алтернативни и сигурни маршрути за доставка на природен газ до нашите потребители”, заяви през миналия месец ръководителят на „Газпром” Алексей Милер.

„Южен поток” има предимството на първата стъпка пред конкурентните планове на ЕС за доставка на газ от басейна на Каспийско море и Кавказ. ЕС, подкрепен от САЩ и пришпорен отчасти от спиранията на газа през Украйна, иска да намали зависимостта си от руския газ и да разнообрази източниците на доставка. Резултатът от това е интензивна конкуренция между подкрепяните от Русия и от ЕС проекти.

От средата на миналото десетилетие Русия ускори действията си за изграждането на два нови подводни газопровода. „Южен поток” ще преминава през Черно море и ще достигне до Европа от юг, докато „Северен поток” е положен в Балтийско море от Санкт Петербург до Северна Германия.

Но фактът, че „Северен поток” заобикаля не само Украйна, но и други „транзитни страни” като Полша, накара полският външен министър Радослав Сикорски да сравни проекта с пакта „Молотов-Рибентроп” между СССР и Германия, който доведе до разделянето на Полша преди Втората световна война.

Опасението на някои страни от Централна и Източна Европа е, че Русия ще може да оказва натиск като заплаши да прекрати доставките на газ без да бъдат засегнати потребителите в Западна Европа.

Първият участък на „Северен поток”, изграден от консорциум между „Газпром”, германските Eon и BASF, холандската компания Gasunie и френската GDF Suez, започна да доставя директно газ в ЕС в края на 2011 година. Вторият участък бе открит през октомври.

Когато достигне пълната си мощ, проектът „Северен поток” на стойност 7,4 млрд. евро, ще пренася 55 млрд. куб. метра газ годишно – достатъчно за 26 милиона домакинства – до Германия, откъдето „синьото гориво” ще бъде насочвано към Холандия, Дания, Франция и Великобритания. Експортният капацитет през Украйна е 150 млрд. куб. метра газ годишно.

Инициативата „Южен поток” с проектна мощност 63 млрд. куб. метра е в конкуренция с подкрепяния от ЕС проект „Набуко”, който трябва да доставя газ от Каспийския басейн през т.нар. от Брюксел „южен газов коридор” през Кавказ и Турция.

Това накара централните и югоизточни европейски страни, намиращи се по маршрута на проектите, да искат поне един от тръбопроводите да преминава през тяхна територия. Докато държавните газови компании на Румъния, България и Турция се присъединиха към австрийската OMV, унгарската Mol и германската RWE в консорциума „Набуко”, част от същите тези страни подписаха и споразумения за „Южен поток”.

„Набуко” има затруднения да подпише споразумения за доставки на газ, с който да запълни своя капацитет от 31 млрд. куб. метра. През последната година обаче плановете за доставка на газ по южния коридор придобиха нова форма с гарантирана газова доставка – азербайджанското находище „Шах Дениз” в Каспийско море.

Планът е газът от „Шах Дениз” да преминава през Азербайджан и Грузия до Турция през модернизирания съществуващ газопровод Баку-Тбилиси-Ерзурум. Той ще се свърже с Трансанатолийския газопровод – съвместен проект на Азербайджан и Турция, който бе представен в края на миналата година и ще бъде през турска територия до европейската граница.

В момента има два проекта, които обещават да доставят газ от Трансанатолийския газопровод до Централна Европа. Единият е по-къса версия на „Набуко” – „Набуко-Запад”, от България през Балканите. Другият – Трансадриатически газопровод, ще бъде през Гърция и Адриатика до Италия.

Партньорите в консорциума „Шах Дениз” ще трябва да изберат между двете европейски опции през следващата година. Освен това те се доближиха до създаването на по-интегриран проект, като подписаха споразумение за сътрудничество с Трансадриатическия газопровод. Водят се и разговори за подобно споразумение с „Набуко”.

Докато някои от акционерите в „Набуко”, включително германската RWE и унгарската MOL, показаха известни признаци на неспокойство, директорът по комуникациите на проекта Кристиан Долезал настоява, че всички са напълно ангажирани. „Всички решения, които са стратегически важни за „Набуко”, са взети от целия консорциум. Това показва, че налице е решимост за изпълнение на проекта”, казва той.

И Трансадриатическият газопровод, и „Набуко” изразиха увереност, че техният проект има предимство пред другия. И двата настояват, че са подкрепени от ЕС проекти и имат предимства пред „Южен поток”, и ще доставят газ от нов източник.

„С „Южен поток” ще имаме заместител на проект и заместител на обем, който няма да промени нищо от гледна точка на либерализирането на европейския газов пазар. „Набуко” ще реализира това пазарно либерализиране и ще създаде нов пазар в тази сфера”, казва Долезал.

Михаел Хофман, директор по външните отношения в Трансадриатическия газопровод, също казва, че неговият проект ще разнообрази източниците на доставка за европейския пазар – особено в Италия, която разчита на внос за 90% от своите газови нужди. С проекта Италия ще може да бъде енергиен център за доставки към други страни от Централна и Западна Европа.

Някои независими наблюдатели също поставят под въпрос жизнеспособността на „Южен поток”.

„Няма налагана от пазара причина за реализацията на „Южен поток”, казва Илиян Василев, енергиен консултант и бивш посланик на България в Москва. „Има редица алтернативни източници на доставка, а няма търсене”.

Файненшъл таймс