Турската стратегия в арабския свят

16723
Турската стратегия в арабския свят

Преди две години турският премиер Реджеп Тайип Ердоган бе посрещнат от въодушевени тълпи в арабските столици, а Турция изглежда имаше възможността да разшири търговията и влиянието си в региона в замяна на подкрепата си за новите демократи на Арабската пролет.

Днес потушаването на протестите в Турция отвращава някои от тези араби, които приветстваха не особено обещаващия освободител от земята на бившия османски сюзерен, и сега гледат с презрение на премиера като на фигура, малко по-добра от диктаторите, които бяха изгонени от власт по време на Арабската пролет.

Въпреки това, Ердоган все още има много арабски поддръжници, популярността му предизвика разделение, точно както коалициите, които свалиха лидерите в Египет, Тунис и Либия, се разделиха на враждуващи лагери. А с близки ислямисти в управлението, турският лидер може все още да разчита на топъл прием, дори и медиите вече да не го посрещат като „рок звезда” на Близкия изток или като „крал на арабите”.

В Тунис, който бе люлка на арабските бунтове, миналата седмица ислямисткото правителство се срещна с Ердоган, докато турската полиция влизаше в бой с протестиращите по улиците на Истанбул. Тунизийските граждани, които през 2011 година посрещнаха турския премиер като пример за съвместяването на исляма, демокрацията и просперитета, обаче изпитват слаб ентусиазъм.

„Ердоган бе истинско фиаско”, казва Хайкел Джбели, млад машинист в метрото в Тунис. „След като говори толкова много за човешките права, събитията на площад „Таксим” показаха истинското му лице. Той е двуличен. Никога няма да бъде пример за нас”.

В Кайро, където либералите се опасяват, че президентът Мохамед Мурси ще наложи ислямски закони с подкрепата на неговата партия „Мюсюлмански братя”, активистът Халед Дауд казва, че присмехът на Ердоган към турците със светски мироглед и използването на сила срещу протестите са настроили много египтяни срещу човека, който бе приветстван като герой на площад „Тахрир” през 2011 година, когато турският премиер бе един от първите световни лидери, казали на Хосни Мубарак, че времето му е изтекло.

„Вече не гледаме на него като на умерен мюсюлманин, който иска да развие съществуващия демократичен модел”, казва Дауд, който е участвал в протестите през тази седмица срещу контрола на ислямистите върху египетското министерство на културата. „Точно сега народът вижда Ердоган като поддръжник на „Мюсюлмански братя”.

„Като че ли ставаме свидетели на опитите за връщане на диктаторството в името на религията както в Египет, така и в Тунис, а точно сега виждаме това и в Турция”.

Според Хама Хамами от тунизийската светска партия „Народен фронт” Ердоган е диктатор като изгонения президент на Тунис Зин Ел Абидин Бен Али. „Той не е по-различен от лидерите в Египет и Тунис”.

Ердоган има право

Преди девет месеца проучване на института „Пю” за обществените нагласи в арабските страни показа, че Ердоган е най-популярният управляващ, дори повече от саудитския крал Абдулла, който има особен статут като пазител на свещения град Мека. Много араби все още изпитват голямо уважение към него.

В Бенгази, който бе огнище на либийския бунт, свалил от власт Муамар Кадафи, а сега превзет от враждуващи фракции, студентът Али Мохамед казва „Ердоган има право да се опита да спре демонстрациите”. „Турската икономика страда, туризмът е засегнат, така че ако правителството смята, че демонстрациите представляват в опасност, има правото да действа”.

Докато 27-годишният счетоводител Адил ал Дриси смята, че „това е грешно” и че протестиращите могат да сложат край на управлението на Ердоган, 31-годишният инженер Ахмед Муса изразява възхищението, което изпитват много либийци към разцвета на турската икономика: „Ердоган направи много за Турция, а тези, които го призовават да напусне властта, са луди. Защо искат подобно нещо?”.

В Тунис Монем Лайуни, чиято гъста брада е белег за неговите ислямски възгледи, хвали турския лидер за начина, по който се е изправил срещу историческия съюзник на Анкара в региона - Израел. „Ердоган е пример за държавник, който направи страната си модел за демокрацията и исляма”.

Друг бивш приятел, който изпита гнева на Ердоган, е сирийският президент Башар Асад. Турският лидер все още е обичан сред сирийските опозиционни сили, които продължават да се борят срещу Дамаск и чиято битка се превърна в най-кървавия епизод от Арабската пролет.

Лина ал Шами, известен активист, който избяга от Дамаск в Истанбул преди няколко седмици, не се съгласява със сравненията, които турските либерали правят между битката на площад „Таксим” и бунтовете на арабите, които живеят при авторитарен режим. „Като гледам полицията да пръска с водни оръдия срещу демонстрантите на „Таксим”, разхлаждайки ги в лятната жега, и като гледам как вечер хората се забавляват, не мога да спра да се усмихвам. Ако беше Асад, правителствените сили досега да са убили стотици, ако не хиляди хора на площада”, казва тя. Шами обаче се притеснява, че след като Ердоган отвори Турция за сирийските бежанци, неговото сваляне може да предизвика враждебност към тях.

Халид ал Дахил, саудитски политолог, изследвал турската регионална стратегия, казва, че размириците в Турция може да попарят надеждите на Ердоган за главна роля в Сирия след падането на Асад – надежди, които вече бяха помрачени от нежеланието на арабските и западните сили да подкрепят напълно сирийските опозиционни сили.

Възможности и рискове

Въпреки всичко, няма изгледи вълненията в Турция или мнението на разочарованите арабски либерали да спрат разрастването на икономическото и дипломатическото присъствие на Анкара в старите османски провинции – стъпка, която бе предприета при попарването на усилията на Турция да се присъедини към ЕС.

В Тунис, където миналата седмица Ердоган и десетки турски бизнесмени сключиха редица инвестиционни сделки, анализаторът Амел Белхадж Али говори за нова „колонизация” на Северна Африка. „Дали не рискуваме да се превърнем в османска колония отново?”.

Един от рисковете за стратегията на Ердоган за придобиване на влияние в новите арабски демокрации може да дойде от евентуалното въставане срещу ислямистките му съюзници.

Хасан Нафаа, преподавател по политически науки в университета в Кайро и критик на „Мюсюлмански братя”, казва, че репресиите срещу протестиращите в Турция са обърнали привържениците на светската власт в Египет срещу Ердоган, което прави успеха на турската политика за Египет зависима от успеха на „Мюсюлмански братя”.

„Ако „Мюсюлмански братя” предложат солидна система и донесат стабилност, може би това ще предопредели успеха на амбициите на турското правителство. Ако „Мюсюлмански братя” обаче изгубят, тогава губи и Анкара”, казва Нафаа.

Ройтерс

ЕП иска съд за полицейското насилие в Турция

Европейският парламент настоява отговорните за полицейското насилие в Турция да бъдат изправени пред съда, предаде БНР. В приета днес...

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com