"Южен поток" – всички "за" и "против"

Газопроводът „Южен поток” ще премине през България и ще достигне до Северна Италия. Руският газов гигант успя да получи съгласието на всички страни, през които трябва да премине тръбопроводът. Строителството може да започне още през декември текущата година, а експерти посочват, че финансовите изисквания на проекта може да разклатят положението на „Газпром”.

Последна към изпълнението на проекта се включи България. През миналата седмица ръководителят на „Газпром” Алексей Милер и генералният директор на „Българския енергиен холдинг” (БЕХ) Михаил Андонов в присъствието на премиера на България Бойко Борисов поставиха своите подписи под окончателното инвестиционно решение, одобряващо строителството на българския участък на газопровода „Южен поток”.

Окончателно стана известен маршрутът на газопровода. През Черно море ще достигне до бреговете на България, а от там към Сърбия, Унгария, Словения и Италия.

Само ден по-рано Русия и Словения също оформиха окончателното инвестиционно решение. По думите на ръководителя на „Газпром” Алексей Милер обемът на инвестициите в строителството на тръбопровода на територията на Словения е около 1 млрд. долара. По-рано се предполагаше, че крайната точка на „Южен поток” ще е Австрия. Но тръбопроводът ще завърши в северния италиански град Тарвизио.

Сръбските и българските „братушки” монополистът ще ги потупа по рамото. България ще получи от „Газпром” отстъпка в цената на газа с 20% от 1 януари 2013 година за срок от десет години. Преференциалните условия предполагат, че София ще закупува около 2,9 млрд. куб. метра газ годишно, но ще може да намали този обем с 20% без каквито и да било наказателни санкции от страна на „Газпром”.

На 15 ноември руският министър на енергетиката Александър Новак съобщи, че Сърбия е поискала от Русия кредит от един милиард долара. Въпросът е бил обсъден по време на заседанието на междуправителствената руско-сръбска комисия за търговия, икономическо и научно-техническо сътрудничество. Белград назова конкретните цифри – 300 000 долара през текущата година, а останалите средства – през 2013 година.

България изобщо няма да се охарчи за строителството на газопровода на своя територия. Планираше се София и „Газпром” заедно да финансират 30% от стойността на българската част на проекта, а останалите 70% да бъдат взети назаем. София обаче обяви, че няма пари. В крайна сметка „Газпром” пое финансирането на българската страна, а в замяна на това България ще предостави безплатен транзит до 2030 година. Меко казано, схемата изглежда ненадеждна.

Ето какво казват по този повод в София. „По предложената схема колкото по-скъпо излезе строителството на газопровода, толкова по-дълго време България ще бъде лишена от транзитните такси. На практика се получава, че „Южен поток” ще бъде построен за сметка на пропуснатата изгода от транзита за София”, смята бившият съветник в парламентарната комисия по енергийна политика Валентин Стоянов.
Не е ясно какво може да накара България да спазва споразумението след пускането на газопровода. Не трябва да се пита Ванга, за да прогнозира събуждане на „ограбената България”, след като газът потече по тръбопровода, построен на българска територия. Съгласно производствените планове това трябва да се случи през 2016 година.

Ако в случая със „Северен поток” всичко изглежда по-конкретно – има доставчик – Русия, има Германия – купувач и разпределител, то по пътя на „Южен поток” има твърде много транзитни страни. Нюансът е в това, че и българите, и бившите югославски републики в своята външна политика най-често танцуват по свирката на Берлин, въпреки че това изглежда като суверенен танц на „независими”.

Цената на проекта се увеличава, но с това не може да се изплаши „Газпром”. Преди месец се споменаваше сумата 15,5 милиарда евро, а сега вече е 16 милиарда евро. Експерти посочват, че „Газпром” ще похарчи още около 10 милиарда евро за разширяване на единната система за газоснабдяване на Русия към Анапа, където „Южен поток” ще влезе под водата. Освен това има недополучени печалби за сметка на отстъпките за стратегическите партньори и допълнителните издръжки в качеството на изпълнението на „молби” на правителствата на стратегическите партньори. Последното ще дойде от руския бюджет.

Едва ли толкова рязък ръст на капиталовите разходи в дългосрочен период ще се отрази благоприятно на финансовата устойчивост на „Газпром”. При това на фона на намаляващото потребление в Европа.

„Главният финансов резултат от строителството на „Южен поток” ще бъде още по-голямо кредитно натоварване на „Газпром”. Чистият дълг на монополиста и сега надхвърля 161,882 милиарда рубли. Не е ясно как „Газпром” планира да връща тези заеми при намаляващите цени на газа (практически всички европейски купувачи получиха съществени отстъпки за 2013 г.) и революцията на алтернативната енергетика”, коментира анализаторът от „Калита финанс” Алексей Вязовский.

Правда