Земя не остана

8276
Земя не остана

Милиони хектари плодородни земи ежегодно биват бетонирани, за да отстъпят място на сгради и шосета, инфраструктурни съоръжения и архитектурни хрумвания. Знаем ли какво си причиняваме, бетонирайки земята, от която живеем?

Земеделските земи в Германия са на път да попаднат в категорията на "измиращите видове". Общо 212 000 германски граждани се подписаха неотдавна под петиция, в която се настоява за по-сериозна защита на земеделските земи. Защото те буквално се топят: всеки ден в Германия "изчезват" по близо 90 хектара земя, за да отстъпят място на бетона.

От 1992 година насам по този начин са се преобразили общо 820 000 хектара. Това представлява площ, която е десет пъти по-голяма от площта на столицата Берлин! Тъй като добрата конюнктура от години насам стимулира строителството, може да се предположи, че не след дълго време земеделските земи ще станат кът. Още отсега това води до поскъпване на земеделските земи, до повишаване на цените за арендаторите, а оттам и на цените на самата земеделска продукция.

Пред фалит ли е Сърбия?

В края на август сръбският държавен бюджет няма да има пари за заплати и пенсии. Икономиката, заварена от новото сръбско правителство,...

Бетонираната ни планета

Тази тенденция се наблюдава не само в Германия - по цял свят се строи със застрашителна скорост. Според прогнози на учените от университета в Бостън, през 2030 година застроената земя ще е три пъти повече, отколкото през 2000-та година. Експерти на ООН пък са изчислили, че през 2030 година в градска среда ще живеят общо към 5 милиарда души - с 1,35 милиарда повече, отколкото днес.

Особено бързи са темповете на застрояването в Китай. Между Ханджоу и Шенян предстои бетонирането на близо 1800-километрова крайбрежна ивица. Нищо чудно тогава, че китайците, които имат да изхранват милиардно население, вече са принудени да вземат под аренда земеделски земи по цял свят, включително и в България. Плодородните земеделски земи в бъдеще ще станат ключов ресурс - те ще са определящи за оцеляването на милиони хора.

Докога ще разхищаваме така?

Турците вече не искат в Европа

Турците вече не копнеят да са част от обединена Европа. Според 85 на сто от тях животът там и без това не е особено привлекателен. Бе...

В Западна Европа също има достатъчно примери за прахосническо отношение към земите. Строежите на фотоволтаични инсталации и вятърни генератори много често "изяждат" плодородни земи, които едно време са раждали жито. Отчуждаването на частни имоти за инфраструктурни проекти също "отхапва" големи парчета плодородна земя. На всичко отгоре от двете страни на автомагистралите, железопътните трасета и далекопроводите неизменно се оставят "санитарни кордони" от земи, които запустяват.

С други думи: необходима е ефективна законодателна защита срещу разхищаването на земеделски земи. Ненапразно експертите в Германия отправят следния призив: земеделските земи да бъдат приравнени по ценност и нужда от защита с горските масиви. В крайна сметка интелигентното отношение към земните ресурси е един от признаците за цивилизовано отношение към природата като цяло.

Източник: Дойче веле

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com