Loading...
Skip to Content

Красив ум: Радостин Чолаков, който програмира за Google от родопско село

  • Красив ум: Радостин Чолаков, който програмира за Google от родопско село

Радостин Чолаков е само на 15 години, но вече разработва изкуствен интелект, който да разбира български език. Той е 9-ти клас в Пловдивската математическа гимназия и живее в китното родопско село Барутин.

Занимава се с програмиране вече повече от 6 години, като разработва мобилни приложения и софтуерни проекти. Печелил е множество национални състезания по математика и информационни технологии, както и международни IT конкурси.

През 2018г. разработва проекти, отличени от софтуерния гигант Google. През 2019г. започва работа по мобилното приложение за продуктивност AnyGoal, което по-късно прераства в мини-социална мрежа. Става лауреат на българската олимпиада НОИТ през лятото на 2020г. Съорганизатор е на няколко технологични събития, както и доброволец в различни фондации и сдружения. Най-новият му проект се казва “АзБуки.ML”, който има за цел да въведе иновативни технологии, като гласови асистенти и "чатботове" по-сериозно в българския език - докъде е стигнал с него може да видите тук. А ето какво ни разказа той: 

Разкажи ни повече за проекта АзБуки.ML. Защо го нарече така и на кого може да помогне?

Ще започна отдалеч. Неведнъж съм работил в проекти на Google по техни конкурси. Един от тях беше за създаване на допълнение към тяхната гласова платформа Google Assistant, на която можеш да задаваш въпроси и тя да ти отговаря. Например питаш "Днес ще ми трябва ли чадър и телефонът отговаря, че ще е слънчево и няма да имаш нужда. Правихме разширение към тези програми и от Google предоставиха програмите за работа с езика, за да създадем софтуер. Такава обработка на езика е достъпна за множество езици, но специално за български е с малка поддръжка.

Затова и идеята на АзБуки е да събере различни алгоритми и програми за обработка на езика. Този изкуствен интелект може да се приложи в много различни сфери в онлайн бизнеса. Например чат ботове, които да отговарят автоматично на съобщенията, които една голяма компания така или иначе получава с хиляди. Подобна поддръжка може да се използва и в образованието и медиите: например когато човек търси новина и информация онлайн излизат много източници и надали всеки от нас изчита всичките. Но една добра програма може да направи нещо като кратък преразказ на някоя обширна новинарска тема. 

Чатботовете вече се ползват все пак - кое е новото в твоя случай? 

Ползват го отделни компании, които са вкарали такава технология в своята дейност. Но на мен ми се иска това да стане по-лесно за всеки, по-достъпно чрез нашата платформа и реално да надградим вече съществуващото, да бъде по-полезно за повече хора и бизнеси. 

Ти самият имаш експеримент, свързан с употребата на запетаи в българския език. Разкажи повече за него.

Исках да направя програма за поставяне на запетаи в изреченията, без да му задавам граматичните правила, а той да се научи сам. Да бъде изкуствен интелект, на който вкарваме голям обем информация и той започва да се самообучава. Вкарах няколкостотин хиляди изречения от различни книги. В началото работеше неефективно, поставяше запетаи на най-елементарните места, например пред "че". След доста работа обаче стана по-добър, улавяше неща от държавните зрелостни изпити.

Кога всъщност започна да се занимаваш с програмиране, кой те научи въобще?

Аз съм почти самоук. Програмирам от 4 клас някъде. Почти всичко, което съм научил, е в интернет. Търся информация как да се направи и постигне. В днешни дни може да научиш и овладееш нещо онлайн без проблем. 

С какво те отличиха от Google? 

Кандидатствах със свои разработки към една програма. Създадох такъв софтуер, какъвто те изискваха - ставаше дума за разработката на гласови езикови програми.

Би ли искал да работиш за тях в бъдеще?

Бих се радвал, но имам малко по-различна визия за нещата занапред. Искам да създам собствена софтуерна компания, която е с експериментален дух. Да въвеждам нови технологии, с които да допринасям за развитието на обществото. 

Радостин започва заниманията си с компютър от най-ранна възраст.

 

В момента сайта на АзБуки е с демо версия. Търсиш ли финансиране, помощ от други?

Идеята ми е проектът да е с отворен код и да могат да го изпозлват хора и компании за своята дойност и да допринасят също с техните разработки. Работата наистина е обемиста обаче, подкрепа не би била излишна. На този етап съм почти сам. Представям си, че ще се разрастне и ще се превърне в една глобализирана платформа за обработка на българския език. 

Как реагират твоите приятели и родители на заминанията ти? Особено предвид крехката ти възраст.

Родителите ме подкрепят да продължавам да правя това, което обичам. Съучениците също. Някои поглеждат от шеговита страна за последния ми проект и казват, че "Ради като малък му беше трудно да поставя запетаи в изреченията, за това си направи изкуствен интелект да му пише домашните"...И понеже съм от село Барутин, родопско село, често се повдига въпроса как се свързва стереотипа за родопското момче с технологиите и дните ми пред компютъра.

Успяваш ли да запазиш искрата в твоите приятели?

Доста от тях се съветват с мен по различни теми. Дори наскоро в училище водих една от школите по информацинни технологии. Там ги менторствам, показвам им моите неща, те питат и се интересуват, а аз се старая да помагам на всеки един.