Loading...
Skip to Content

Наско Стаменов и големите въпроси на химията

  • Наско Стаменов и големите въпроси на химията
    Снимка: личен архив

Наско Стаменов е един от най-популярните учители и комуникатори на науката. Човек, който е отговорен както за подготовката на много от медалистите ни в природните науки, така и за популяризирането на химията на разбираем и интересен език сред широката публика. Говорихме с него за интригуващите начини, по които подготвя учениците си и за големите въпроси в неговото научно поле. Ето какво ни разказа той в рубриката "Човекът от бъдещето".

Как се създава интерес към химията в едно дете; има ли “съединение” от подходи, които да предизвикват любознателен ефект? 

За съжаление няма панацея как да се преподава химия. Срещал съм общо взето три вида ученици - харесващи химията, напълно решили да не я харесват и такива, които просто не са видели блясъка ѝ, че да започнат да я харесват. С първите нещата са ясни - на тях им трябва само свобода и подкрепа, при вторите фокуса се изменя в това, поне да се запознаят дотолкова с химията, че да не се лъжат от шарлатани. Третите просто не трябва да бъдат стряскани и лека полека усвояват материала. Естествено химията не е само неясни символи по дъската, тя може да се пипне, види и чуе. Поради тази причина далеч не се свеня да правя демонстрации и лабораторни упражнения - практиката показва, че демонстрациите се харесват дори и на втората група ученици, а лабораторните упражнения са от голяма полза за третата.

И обратното; нерядко става така, че природните науки и особено химията, да бъдат “безнадеждно отписани” при немалка част от учениците; загубват интерес изключително рано и това продължава през цялото средно образование. Защо става така и доколко строгото профилиране на ученици, посвещаващи се на природни науки и ученици, предпочитащи хуманитарните, е в някаква степен изкуствено? Как дете-хуманитар може да бъде приобщено към химията?

Всяко дете е любопитно по начало, но има един критичен момент между 5ти и 7ми клас където нещата могат да се „счупят“, причините са много - сухо предаване на материала, недостатъчно обяснение, изискване за „зазубряне“, твърде голяма промяна в интересите на самия ученик и още много. Ако навреме се вземат мерки учениците успяват да прескочат тази бариера и след това всичко върви гладко, когато обаче се е случил по-отрицателният вариант все още положението не е напълно непоправимо. На такива ученици трябва да се обърне повече внимание, да се изградят пропуснати причинно-следствени връзки, да се отговаря на въпросите им и да се покаже по-практическата страна на науката и връзката ѝ с реалния свят. Това звучи чудесно на хартия, но имаме огромен проблем - липсата на време. Учебните програми по много от предметите са изключително тежки и това води до пропуски. Профилирането донякъде би могло да се справи с този проблем - мотивирани ученици имат повече време да се фокусират върху предметите, които наистина харесват, лошата страна е, че в системата в момента ученик трудно може да смени профила си, ако желанията му се променят - тук е важна ролята на учителите преди профилирането и на родителите, които трябва да запознаят младия човек с това, какво предстои по всеки от възможните пътища и какви са възможностите след това. Що се касае до това децата хуманитари да бъдат приобщени към химията, а и към природните науки като цяло - от няколко години наблюдавам следната тенденция: повечето гимназии в България, било то математически, езикови и други, отварят поне една паралелка с профил Природни науки, така че учениците да имат избор.

Вие сте част от, нека я наречем, “нова вълна” в учителската професия; хора, които върнаха престижа и очарованието от професията, въпреки че бяха положени много старания този престиж да бъде изгубен. Как самият решихте да бъдете учител? 

Като всяка вдъхновяваща история и тази започва с учител, който съм имал. Още в малките класове бях впечатлен от природните науки и технологиите - имах енциклопедии и книжки, бях правил някои лесни кухненски експерименти. С нетърпение чаках 7ми клас за да видя най-сетне химия от близо - бълбукането, цветовете, миризмите. Когато седми клас дойде, обаче не видях нищо от това - в час преписвахме пасажи от учебника, на които после ни изпитваха. Тогава си казах, че не може да бъде така, няма как химията за която съм копнеел да е толкова скучна в час, заявих пред себе си, че така не се прави и реших да го сторя, както мисля, че трябва да бъде. И сега мисля за това и се надява да правя химията поне малко по-интересна за учениците си.

В съвременното образование има един сериозен проблем, а и парадокс. То едновременно трябва да се приближи към ученика, да проговори на неговия език, но ако това се направи прекалено силно се поема и риска той никога да не надскочи собственото си ниво. Как самият вие балансирате между двете?

Няма как да избягаме от термините и сложните наименования, но за щастие всеки термин може да се обясни и да се покаже, или връзка със света около нас, или поне паралел. Наименованията пък имат много конкретни правила. Веднъж усвоил правилата за наименования и с достатъчно термини „в джоба“ един ученик има всичко необходимо, за да се впусне и сам в света на науката. Естествено, ако иска да прави наука трябва да понаучи и доста математика.

Между другото, имате ли специално отношение към Breaking Bad? Вероятно най-известният образ на учител по химия, чиято метаморфоза започва с изречението “Химията е наука за промяната”...

Когато течеше оригиналното излъчване на сериала постоянно получавах въпроса - Имаш ли познания относно синтеза на (RS)-N-метил-1-фенилпропан-2-амин?, не с тези думи естествено. Краткият отговор е, че всеки завършил трети курс в химическа специалност има тези познания, защото всеки учи как се „закрепват“ функционални групи по молекули, но защо бихме го синтезирали? Един химик може да работи много професии, в зависимост от специалността си: учител, който показва красотата на химията; аналитик, който гарантира качество и безопасност; органичен синтетик - който може да създава по-добри и по-безопасни молекули от цитираната горе, както и още куп други. Образът на Уолтър Уайт е там, за да позволи на зрителя да си задава въпросите, които задава и сериала, но съвсем не е образът на добрия учител.

Как химията и технологиите работят взаимно и как самата наука се променя през собственото й компютризиране? 

Химията винаги е била неразделна част от технологиите - като започнем от извличането на мед от малахит преди 7000 години и стигнем до космическите изследвания химията винаги ни е съпътствала. В днешно време химическите открития не са толкова очевидни, колкото преди, например в миналото, когато се открие ново влакно приложението е било ясно - въжета и дрехи, когато се открие абсорбиращ материал - пречистване на води и т.н. В днешно време новите открития са много по-специфични - дизайн и модификация на лекарства, нови материали за изолация, проводимост, конструкции, соларни панели. За първото и последното в този списък компютрите са незаменими. Например когато се прави дизайн на нова молекула, която ще е лекарство не се започва от едно химично съединение, започва се с хиляди, естествено не могат всички да се синтезират веднага и да почнат тестове, защото е скъп процес - пускат се компютърни симулации, някои от молекулите кандидати отпадат, докато не останат драстично по-малък брой, с който лесно се работи. Компютърните симулации, изчисленията в квантовата химия и използването на много математика са едно от основните неща в модерната химия.

Кои са най-важните въпроси пред модерната химия и какво става в авангарда на науката в момента? Кои са онези открития, които биха могли да променят радикално нещо от съвременноста? 

В момента пред химията стоят много важни въпроси. Един от тях е не, какво още можем да създадем, а как да се справим с вече създаденото - глобалното замърсяване е проблем, с който химиците се опитват да се справят. За целта е необходимо много - нови начини за рециклиране, безопасна преработка на отпадъци, пречистване на води, нови безвредни пластмаси и още, и още, все сфери, в които химиците работят всеки ден. От друга страна имаме набиращите популярност електрически транспортни средства, което довежда до други проблеми и нужди - да се намерят по-щадящи методи за извличане на суровините, да се намерят по-добри и ефикасни методи за рециклиране, да се създадат батерии с по-голям капацитет.

До момента химията ни е дала много, но пред нас химиците стоят много пътища, по които да оптимизираме ползването ѝ.

 

Интервю на Райко Байчев