Loading...
Skip to Content

Бай Манчо от Смолян: Говорещият с водата

  • Бай Манчо от Смолян: Говорещият с водата
    Снимка: Личен архив

"Има бистра и пивка вода, жълта вода, черна и залежала – тежка вода, има и минерална вода. Но птичките я познават най-добре. Може да има хиляди води, но те ще изберат и ще се къпят на определено място. Гледал съм, наблюдавал съм с часове – гмуркат се пилетата, отърсват се, пийват си... и всеки ден има птички на едно и също място. Това са води, които не пресъхват и в сушата текат по-малко. Как тези невинни божи твари разбират кое е добро? Още не знаем загадките на земята. Скрити са те от нас – коя вода какво говори и какво лекува. Всяка вода има тайни, но ние не можем да ги открием. Човешкото око има седем пердета и е ограничено виждането му. А животното я усеща по дъха."

Това е съвсем кратък откъс от книгата "Водата говори" с автор Мария Бебелекова. Главен герой в нея е известният Замфир Манчев - бай Манчо от Смолян. В творбата на родопчанката той е Говорещият с водата. Досега е извел над 300 чешми, построил е десетки мостове, един от които поддържа от 40 години.

Преди около 5 г. бай Манчо направи „зем-зем чешма“* в Смолян - най-сухата чешма в региона. Прокара шест километра водопровод между Райково и Дунево в сух район, където няма вода ни за хора, ни за животни.

Като дете пасял овце и слушал от старите хора, че през турско време водата вървяла три дена, но след това се загубила. Взело да му се присънва, когато станал на 80.

„Сънувах, че от грамадата пия вода и като отидох с багетите (месингови пръчки, завити под прав ъгъл - б.р.), намерих вода на 70 метра отклонена. Сега същата вода е откарана на 6.3 км", разказва бай Манчо. Допълва, че нарекъл чешмата "Зем-зем", защото такава чиста вода има само на Божи гроб. "А тя е чиста, защото от векове не е текла. На сън ми се показа. Аз отидох, та я изкопах", допълва майсторът.

Потърсихме го за интервю, за да разкрие част от своите тайни в рубриката „Пазачът на традиции“.

Бай Манчо, ти как се сприятели с водата и кога?

От дете още. Винаги ходех с чувал глина на гърба, та където найдех изворче, го хващах, глинирах го. От дърветата правех чучурка - хора и животни да пият. Винаги си ме е теглило към водата. Редовно играех с вода. Стари хора ми казваха как с багети намирали вода. И аз като почнах на игра - с върбови клечки, малко по малко, хванах занаята. Детска работа беше в началото.

Какви качества са нужни, за да се занимаваш с водата, тя да ти говори, да я откриваш?

Трябва да бъдеш точен, честен, добър, всякому да свършваш работа, не да се възгордяваш, че си научил занаят. От добрините и честността по-хубаво няма. Наскоро ме закараха в Райково, в гимназията. Събраха децата да им казвам как съм вървял по прави пътища и докъде съм стигнал. Имаше деца, които изявяваха желание да им покажа как става, та и те да мъчат. Някои имат биотокове. Могат да научат този занаят. Обаче не трябва да са само биотокове, а и отвътре да ти се помага.

Какво е това „отвътре“?

Самата кръв, самото тяло да те привлича към водата. Това рядко се среща. Много хора имат биотокове, но не могат навсякъде да откриват вода. На мен ми помага цялото тяло за откриване.

Какви видове вода си откривал досега?

Много. Има бистра и пивка вода, жълта вода, черна и залежала, тежка вода. Има минерална вода. Има жива и мъртва вода. Мъртвата не може да оттича, само таи. Който е майстор, по улицата да види вода, може да ти каже дали е от чешма, дали е от извор, откъде е. Водата се познава по чистотата. Трудно е откриването и хващането й. Изкопаването е много важно, защото докато копаеш, може да загубиш "майката". Нужен си е майстор. Сега едно момче от Райково - Никола Бадев, работи в София, но през две седмици идва при мен, да му предавам занаят. Аз съм на възраст и е хубаво да го дам някому, който може да възприеме. Млад човек е и мераклия. Уча го как да свива багетите, как да ги държи, какво да прави. Ще се научи, макар да не може да открива навсякъде, хващането да научи, изворът как да тече - пак стига.  

Разпознаваш ли коя вода може да лекува, коя да утолява жажда?

Да, разпознавам ги. Имам една вода в село Пещера, по пътя за Турян. Хора я карат да я продават за лекуване на очи.

Има ли такава, която може да навреди?

Има. За да не вреди, трябва да е чиста и в чисто да се държи. Особено децата и старите хора – те най-много се разболяват от водата. За тях трябва да е много чиста.

Когато работиш с нея, тя съпротивлява ли ти се и как я укротяваш?

Подчинява ми се. Веднъж дъщерята ми праща зетя да ми помага. Аз копая за вода. Излезе змия и тя не го пуска до водата, защото е пил ракия. Водата има нюх, тя те пази ако си читав човек.

Вярно ли е, че водата има памет?

Вярно е, и то голяма памет. Аз ходих на Божи гроб миналата година в Израел. Ходих и на река Йордан. Като отидох на реката, машините щракат, снимки правят. И като почна водата да ври и да гълготи, а пък е студена. И ми идва чак до лицето. Позна ме! Тя има и нюх, и памет. Виж аз откъде съм тръгнал, пътувал съм със самолет толкова надалече, но и тази вода ме позна. Там ми казаха да се качим с вертолет и да намерим „майката“ на река Йордан, но нямаше къде да кацне вертолета. Питаха ме ще може ли от въздуха да преценя. А то не може. Трябва да съм на земята, да видя какви са завоите, как тече, това става само отблизо.

Предлагали са ти от въздуха да откриеш точно откъде извира река Йордан, така ли?

Да, но е в планина, във военна зона, няма къде да кацне. Не можахме да отидем, защото само ще снимаме, но не може да видим как идва от земята, точно откъде. Те ми казаха, че от три места извира.  

Казваш, че водата е една в целия свят и каквото стане в единия му край, водата го знае и на другия край на земята. Нима е възможно?

Това е свята работа, Господьова работа. Земята говори, дърветата са живи. И те говорят, те са като нас, хората. 

Може ли човек да вярва във водата или тя е потребност, без която няма живот, а вярата си е нещо друго – в Господ или Аллах?

Ти си уважавай водата и тя ще те уважава. Когато тече, тя говори, когато капе - говори, но човек не може всичко да разбира. Когато тръгне да се разваля времето, водата шуми. Тя ти казва всичко, но ние не можем да разберем всичкото.

Колко води си извел досега, броиш ли ги?

До 300 съм ги броил, после Всевишният да ги брои. Човек не бива да се възгордява, че е усвоил занаят.

Възможно ли е водата да ни е връзката с Космоса и с Господа?

Как да не е възможно - всяка барчинка, всяка височинка говори с небето.

Ти как изкара зимата и пандемията досега?

Добре съм. От София журналисти ми помагат, те превеждат пари за дървата, а от Смолян ми ги докарват. Всичко имам.

Затвори ли се тези месеци, тъй като ти си човек, за който не минава ден без да се измокриш и изкаляш?

Ааа, аз да се затворя!? По цял ден съм навънка, измръзвам, но не може вътре да се стои. Притеснено ми е, когато съм вътре. Едвам чакам да спре да вали, защото докато вали, не можеш да търсиш вода. Най-добре се търси в суша, за да е точен, да е сигурен изворът. 

На какво според теб ни учи този коронавирус, който ни сполетя?

Това е някаква клетва. Това е шамар за нас, защото не вярваме. Според моя прост акъл, старски, ако бяхме почнали да раздаваме курбани и да се молим, досега можеше да се е спрял. 

Как мислиш, че хората се променяме в това изпитание – към добро или към лошо?

Ние сме с Дявола. Той ни лъже навсякъде. Трябва само Господ да знаем.

Сега за християни и за мюсюлмани е време за пост и молитва. За двете религии предстоят най-пречистващите празници – Великден и Рамазан Байрам. Ти как ги приемаш?

Хубаво е да могат да се съберат, повече хора да са заедно. Пък трябва най-малко 40 души да се съберат. Ако се съберат 40 души при един добър човек, на всички им се опрощават греховете. Трябва да вярваме, трябва да се вкуси от храната на благодетелния човек. Най-силен си е хлябът.

Ходиш ли на църква, на джамия в тези странни, коронавирусни времена?

Ходя и на църква, ходя и на джамия. Аз разлика не правя. Господ е един. Сутрин ставам и на слънцето си правя молитва. Хората ми се смеят. А аз се моля така още от дете.

За какво се молиш?

Моля се на слънцето, то е Бог, Господ - все да свети, всекиму да свети, да няма разлика между хора и животни.

Ти като толкова често се занимаваш с вода, нощем какво сънуваш?

Повече вода сънувам. Понякога ми подсказва къде да я намеря. Наскоро от Левочево едно момиченце сънувало вода на Илинден, където се прави курбан. Дойдоха и ме взеха да видя, но аз като гледам с моето знание и багети, сънят е обратен. Там няма вода, там трябва да е чешмата. До нея трябва да се закара вода. Сънища много, не всеки може да ги разтълкува. Много хора искат да си направят водичка. Аз правя и мостове, един от тях го поддържам от 40 години.

Колко моста си направил и къде е този, който поддържаш от толкова години?

Не са като чешмите, но този, който поддържам, е много голям - от Райково идва към болницата и се разклонява към Белия камък. Има хора, които опитват брадвите им дали са остри. Спрат на моста, та играят там. Трошат. Нямаме такива стабилни хора сега. Младежта най-много трябва да се възпитава от майките и от бащите. Те на учителя чакат. В училище му казват кое е добро и лошо, но то още тогава си забравя. Родителите денонощно трябва да го насочват все хубави работи да върши.

Какво стана с твоята "зем-зем" чешма между Райково и Устово, тече ли?

Тече, обаче много развалят. Пияни ходят. Поставям канче, а те го хвърлят, смачкват го. Повече са безверниците. Повече разрушават, отколкото да градят. Това ни дърпа назад, то ни докарва и болести, и всичко. Не може да се търпим ние, Господ как ни търпи, той си знае.

Ти си много чувствителен, а като разговаряш с човек, усещаш ли го какъв е?

Ааа, те се подиграват - викат: "Той не е добре". Всеки чака Съвета (общината – б.р.) и държавата да му го направи. А то ние сме държавата. Всички трябва да се мъчим да запазим и да оправяме, не да рушим.

С многото открити води и с мостове ще те запомнят хората, но и с много мъдрост, откъде идва тя?

От само себе си. Едно момче от девинските села ме познало веднъж на тротоара, качи ме в колата и ме докара до вкъщи. Вика ми: "Бай Манчо, ти така говориш, защото си в Балкана. Ако не си в Балкана, няма да имаш този говор, този ум". Тук се чувстваме все здрави. Между другото, едвам чаках някой журналист да ми се обади, да дойде, та да пише, че вече съм оправил очите и сега работя навсякъде. Някой път говорим лошо за лекарите. Не трябва, помогнаха ми - и двете очи ми оперираха в Смолянската болница, много съм доволен. Искам да благодаря на докторите, но не им знам имената. Ако може, ти да им благодариш за мен!

*Изворът "Зем-зем" се намира на Арабския полуостров, в град Мека. За водата от него в ислямския свят се счита, че е най-чистата на Земята. Това е един от най-ценните подаръци, които хаджиите донасят след завръщането си от поклонение. 

 

Интервю на Анита Чолакова