Loading...
Skip to Content

Майсторка на родопски терлици: Ася и мечтите, които се сбъдват

  • Майсторка на родопски терлици: Ася и мечтите, които се сбъдват
    Снимка: Личен архив

35-годишната Ася Кьорова плете терлици с помощта на краката си. Лявата ù ръка е изкривена и неподвижна в китката. Тя слага едната кука между бедрата си за опора и с дясната ръка върти преждата. Така плете чудни родопски терлици – за малки и големи. Повечето подарява на близки и познати.

"Много съм плела и много съм подарявала. Онзи ден изплетох терлички на внучето на кмета, но те са мънички и станаха бързо", обяснява Ася, която е от родопското село Стърница. Момичето е с почти 100% увреждания. Но на същия процент работи и волята й. Голяма е и любовта й към родопския край и неговите традиции. 
Започнала да плете малко по малко, учила се на занаят цяла година, за да е полезна с нещо. Под леглото ù в кашон има терлици с различни размери и модели. Раздава ги за подарък на всеки, който ù отиде на гости.

Малка част от терлиците, изплетени от младата жена

 

Заради странния начин, по който работи, тя не може да се справя с плетива, за които е нужен обръч - за тях трябва двете ù ръце да са здрави.

Едва миналата година Ася стана абитуриентка. Сбъдна мечтата си да ходи на училище и да завърши средно образование. Направи го като частна ученичка, защото е прикована на легло. Закъсня с дипломирането си не защото не иска да учи, а защото не можеше. Твърде дълго не можеше. 30 години.

През 2017-та се записа в средното училище „Христо Ботев“ в Баните. Пътува до там многократно, за да си вземе изпитите. Учи сама от учебници, които й дал директорът на СУ „Христо Ботев“ в Баните - Пенчо Токучев. И от интернет.

В почивката докато учи, пак плетеше терлици – красиви, с шарки. Помага си с краката и едната ръка. От няколко години пътува със самодейния състав на Давидково да пее на съборите за хора с увреждания. Кметицата на Давидково Севда Чолакова даже неотдавна заведе Ася на събор в Перник, за да плете на сцена. 

Терлички мартенички подари Ася на екипа от Ковид-отделението в областната болница на Смолян за 1-ви март

 

"Завърших с 4,28. На матурата по български и литература имам петица, по география и икономика - също. Всичко ми беше трудно, но и много интересно. Като седнеш да четеш, се научава. Щом имам петици, значи много съм чела. Разказите и романите ми бяха най-интересни. Напишете, че съм много благодарна на директора и на всички преподаватели, защото подходиха с огромно уважение и разбиране към мен", хвали ги крехкото момиче.

Тя е щастлива, че се е запознала с толкова много учители и младежи.

"В днешно време не съм смятала, че има такива деца. Държаха се толкова мило с мен, толкова любезно. Всеки искаше да ми помага, да ме хване. Виждали са ме по коридора и бяха толкова внимателни, дружелюбни. Не можех да повярвам, но те съществуват и е толкова приятно да общуваш с тях", допълва Ася.

Момичето не бе излизало навън до 26-годишната си възраст, когато трима журналисти от Смолян разбраха за тежката му съдба.

На 4 годинки, по време на партиен митинг, паднало от подпорна стена около метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка. Закарали го в болница в критично състояние. Опериращите го лекари установили голяма линеарна фрактура около корема й.

По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка ù Дафина. До 4-ти клас тя носи дъщеря си на гръб до училище. После учители идвали у тях да ù преподават, но до време. От там насетне през зимата момичето гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а като стане топло майка ѝ я изнася до двора.

На едно от многобройните й вече пътувания

На разходка с лодка и приятели

 

В животът на Ася настъпи и едно от най-важните събития - да получи електрическа количка. Държавата отпусна пари, а дор Ангел Попов, ортопед и травматолог от болница "Люлин" дойде специално за нея в Смолян, където пък младо семейство зъболекари бе поело безплатно лечението на зъбите ù. Те ù осигуриха също компютър и интернет.

Д-р Попов прегледа Ася и по негова препоръка бе осигурена възможно най-подходящата за нея акумулаторна количка.

После със съдействието на селския и общинския кмет изключително стръмната пътечка до нейната къща се превърна в асфалтиран път, достатъчно широк за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от дома и двора си.

Беше невероятно щастлива. Оттогава мечтите ù една по една се сбъдват. Отиде в София, участва в „Шоуто на Слави“. Посети много места и събития. Снабди се с родопска народна носия и стана член на самодейния състав в Давидково. Пътува в градове и села за участия.

С Антон Хекимян 

 

„На стари години почнах да уча, защото нали има закон за хора с увреждания, на които се дава шанс да започнат работа. Звъннах на г-жа Елка Ашикова в Баните и тя ми каза, че трябва да имам средно образование. Затова започнах да уча, за да си намеря работа, да съм сред хора“, сподели Ася.

 

С Елка Ашикова

 

И някой и подаде ръка…

От 15-ти октомври тя е вече на работа в община Баните. От кметството поеха инициативата да помогнат на Ася в сбъдването на нейната изстрадана мечта – да работи.

След толкова изплетени родопски терлици и толкова много усилия - и тази мечта се сбъдна.

 

 

Автор: Анита Чолакова