Loading...
Skip to Content

Раденко и Пречиствателната

  • Раденко и Пречиствателната
    Снимка: архив: Пречиствателната

Раденко Велинов е живял 10 години в Шотландия и Америка, където се превръща в професионалист в дърводелството. А през 2020-та се завръща тук - в родното му родопско село Смилян, където е отраснал като дете. Там Раденко се захваща с голям и много личен проект. Дърводелецът купува пречиствателната на бивш завод за преработка на картофи и заедно с много съмишленици и доброволци решава да превърне сградата в център на българските занаяти и изкуство. Този център носи името Пречиствателната (фейсбук страницата може да видите тук), а арт идеята многократно надхвърля първоначалното  предназначение от близкото минало. Ето какво ни сподели Раденко в рубриката ни "Пазачът на традиции".  

Да започнем с вашето завръщане: какво не ви достигна в живота и работата ви десет години в Америка и Шотландия, за да се върнете обратно тук? Какво научихте в чужбина - както професионално, така и за самия себе си?

Още от самото начало, когато в Америка започнах работа с един стар майстор, Пол Фарел, строител на дървени къщи, късметът е бил на моя страна. Освен че успявах бързо да се сработя с различните характери, имах шанса да попадам на точните хора. Така стана и в Шотландия, започнах като доброволец при Aнгъс Роси. После пътищата ни се кръстосаха с Лио Норис, Mакс Макканс, Пол Бергиус. От всички тях научавах различни аспекти в дървообработването. Там се роди и синът ми. По тази причина се запознах отблизо и с тяхното здравеопазване и образователна система - и двете напълно безплатни. Социална държава с изключително дружелюбно и сплотено население, страна от която имам само положителни впечатления и спомени.

В тази връзка не мога да кажа , че нещо не ми е достигнало в чужбина.

Причините за връщането ми в Родината са други. Това беше част от дъглосрочния ми план. Исках да пообиколя да разгледам широкия свят, да почерпя опит и идеи. Исках синът ми да учи в България, да се чувства българин и да е горд от този факт. Да не се прекъсва връзката и приемствеността между поколенията - на моите родители, моето и неговото. Освен това ако всички се разпилеем в чужбина кой ще поддържа домовете ни, кой ще обработва земята ни, кой ще продължава традициите ни?

Независимо дали е целенасочено или между другото в чужбина човек научава доста неща във всички сфери на живота. Като пример мога да дам една "дреболийка" - най-ценното нещо, което някой може да ти подари, е времето си!

Как се почувствахте, когато отново стъпихте във вашето село Смилян? И как минава денят ви там? 

Мисля че за повечето хора детските години носят едни от най-благите спомени в живота. И като мястото, където е преминало моето детство, Смилян заема специално място в моите мисли! Когато се прибрах в Смилян преди две години се чувствах обнадежден, че вече и аз ще мога да допринеса с нещо за благото на малката планинска общност. Желанието ми да създам и да оставя нещо устойчиво за следващите поколения, което да помогне за съхранението на културното ни наследство в сферата на занаятите и изкуствата се олицетворява от проект Пречиствателната.

Името на проекта дойде от първоначалното предназначение на рушащата се сграда, която закупих. С идея да я превърна в средище на занаяти и изкуства. Тъй като практикуването на занаяти или изкуства представлява и своеобразно пречистване на мисловно, духовно и емоционално ниво. Обикновено дните ми минават бързо и неусетно, но доста изтощително. Пречиствателната поглъща цялото ми време и енергия. Главната помощ и подкрепа идват от родителите ми, семейството ми, приятели и доброволци. Ежедневните задачи са твърде разнообразни и трудоемки. Като се започне от несвършващо разчистване и подреждане, преместване и складиране на материали, организационни обаждания, срещи с архитекти и конструктори, консултации с други специалисти, бюрократични процедури в общината,  строително монтажни дейности в цялото им многообразие. И като се има предвид, че на село работата в градината и двора никога не свършва, светлата част на денонощието не стига дори и през лятото.

Докъде е стигнала работата ви по Пречиствателната; как изглежда сега и как си представяте да заработи в бъдеще?

Имайки предвид мащабите на проекта и факта, че се борим главно със собствени сили и средства като през повечето от времето съм сам - напредъкат е сравнително бавен. Затова постоянно търсим помощ и подкрепа от различни места и под различна форма.

До момента сме решили най-належащите задачи - направен е нов покрив на сградата, източено е подземието, което е и най-голямото пространство, и в продължение на близо 20 години е било наводнено, поставена е дограма на първи етаж, три от помещенията са на 80 процента завършени и използваеми, прокаран е нов водопровод до сградата , отлята е бетонова площадка и е покрит навес за съхранение на материали и инструменти… Бъдещето за момента изглежда твърде неясно, но това не ни спира да работим по избраната цел и заработването на Пречиствателната най-вероятно ще се случва поетапно. Запасил съм се с достатъчно търпение.

Сградата преди да започне реставрацията

Сградата след работата по нея. Снимка: Изчезващите

 

Има ли нещо в традициите на старите майстори в дърводелство у нас, което прилагате и до днес и е особено отличително?

За съжаление не съм имал възможност да работя с някой от старите наши майстори дърводелци. Познанията и уменията, които съм събирал през годините, са главно от шотландски занаятчии. 

Успяхте да увлечете много съмишленици - колко хора в момента работят по вашия проект? С какво ви помагат, какво ги мотивира?

Вярно е, много хора са успели наистина да вникнат в същността на идеята ми. А именно да се обособи пространство, което да предлага условия и вдъхновяваща среда за деца (и не само), където техните творчески пориви да бъдат улавяни и насърчавани. Може би това е нещото, което мотивира хора от различни професионални сфери да се свързват с мен в желанието си да подпомогнат каузата. Между тях има и доста чужденци, мои познати избрали планината за свой дом. По един или друг начин към момента с проекта по-активно са ангажирани над 10 човека. Но желаещите да помагат са доста повече. До момента доброволци са се включвали в различни текущи задачи, но неудобството е, че на този ранен етап все още не можем да предложим подобаващи условия за настаняване. Но в близко бъдеще се надяваме това да се реши.

Съмишленици помагат на Раденко в работата му

 

На какво учите сина ви, който също ви помага в проекта?

На първо място се опитвам да наблягам на дисциплина, трудолюбие и уважение. А с какво той ще избере да се занимава - времето ще покаже. Но по-важно е друго, че той ще има близък контакт със занаятите и изкуствата. Ще може несъзнателно да попива знания и впечатления. И на по-късен етап в живота си да избере да се върне към тези занимания, както се случи и с мен самия. 

Могат ли родопските села да заживеят нов живот? Какво трябва се случи, за да успеят да се спасят от обезлюдаване?

Мисля,че не само Родопските, а повечето български села вече го живеят този нов живот . А някои дори вече го изживяха...Тези процеси са неминуеми, но за съжаление този нов живот се оказа пагубен за българските села и особено за отдалечените планински селца. Хората са се вторачили в удобствата и заблудите на лукса в модерния свят. Не забелязват как губят качество на живот - пълноценен, здравословен, удовлетворяващ, истински ….

Ако не успеем да задържим младите хора и децата по родните им места, българските села са обречени. Затова трябва да опазваме и поддържаме фолклора и традициите си, да създаваме условия за развитие на различни творчески дейности и то не само в градовете. В тази връзка значението и важността на проект Пречиствателната за Смилян и района според мен са очевидни.

 

Интервю на Райко Байчев