Loading...
Skip to Content

Село Гранит и художниците - история за вечен дъб и изкуство

  • Село Гранит и художниците - история за вечен дъб и изкуство
    Снимка: Веселина Божилова

Студен зимен ден. Прогнозата за силни валежи тук не се сбъдва, но вятърът подкарва облаците очевидно с тази цел нанякъде. Събота е, по една къща насреща работят няколко души, ремонтът върви с пълна пара. По дворовете шетат хора, от комините се издига дим. Сиво е, както се полага за сезона. Дотук старозагорското село Гранит не се различава особено от стотици други села, които не са в живописната категория " обезлюдени", не са и с блясъка си отпреди десетилетия, но съществуват и са живи близо до големи градове.

Гранит обаче има нещо, с което излиза две крачки напред в тази група. То поддържа художествена галерия с редовни изложби от 15 години.

Този декември бе открита Коледна сборна изложба с участието на Антон Славилов, Бояна Попова, Валерия Александрова, Десислава Тодорова ,Зорница Димова, Иван Генов, Иван Тотев , Марин Маринов, Таньо Павлов , Тоню Цанев, Трауде Ценц, Чавдар Маринов, Антония Маринова- Крейзи и ученици от ОУ"Пейо Крачолов Яворов" село Гранит. Някои от участниците са с международни отличия и десетки изложби, други са в началото на творческия си път. Но всички поддържат горещо необикновената за едно село традиция да има художествена галерия с пълнокръвен живот.

 

40 изложби са показани за тия 15 години в читалището, сред тях са изложбите на Гео Милев - рисунки и карикатури, на Анатолий Карачимов /Русия/ - графика, Костадин Костадинов - графика, Таньо Митев - живопис, Вселенски зограф Валентин Пуцелов - "Брезовската Света гора", изложбата "Старинни реклами от миналия век". Зад тази оживена дейност още в самото начало стои Тоню Цанев, художник - аниматор, родом от селото. Когато се връща от София и заживява пак в родния си дом, той става и председател на читалището и го превръща в нещо извънредно любопитно.

 

Любопитно, защото и в съботния ден на Коледната сборна изложба, показана в една от стаите, има още много да се разглежда наоколо в сградата. Картини и инсталации от предишни изложби, етнографски артефакти, стари табели. Тоню Цанев твори в селото, а чувството му за хумор се изразява и в творбите, и в идеите за тяхното излагане. Като например "Изложба на полуетажа", която и досега си стои там, на стълбите. Пак в порядъка на артистичните идеи на доайена на художническата общност в селото, Тоню Цанев е създал в двора на къщата си Музей на мотиката. Друг такъв в България няма, а кой знае по света дали съществува.

 

Всички художници, които участват в тазгодишната Коледна сборна изложба, имат нещо общо със селото - дали са родени там, дали имат близки или пък живеят в селото. Трауде Цинц е австрийка, реставратор на мебели стил Бидермайер и сецесион, има ателие във Виена, но и къща в село Гранит от три години. Тя превръща изложбата в интернационална, но в същото време се оказва, че с Тоню Цанев са стигнали независимо един от друг до една и съща техника. Така че това творческо родство идва като бонус за спокойствието, което виенчанката намира в село Гранит.

Това, което свързва селото с изобразителното изкуство, не е от вчера и не са само художниците, които днес излагат в селската галерия. Тук се намира най- старото широколистно дърво в България. Това е летен дъб на 1676 години, истински монументален паметник на природата. Макар и изсъхнал, той се извисява над къщите, укрепен е грижливо, а един от клоните му, колкото и да е невероятно, е още жив. Това е митичното дърво, рисувано от Златю Бояджиев в не една от картините му. Гранит е в изкуството не от днес.

 

Какво е необходимо, за да не потъне безславно в това наше изнервено, затворено, осакатено време желанието да твориш, да споделяш с единомишленици, да не се оставиш на депресията? Явно живец, който не липсва нито на Тоню Цанев, нито на Антония Маринова, организатор и куратор на изложбата. Докато цепениците в старото кюмбе в галерията се разпалват и студът лека-полека напуска сградата, хората се събират - те идват от съседните къщи, но и от други градове, сред тях има хора, изкушени от изкуството, има и хора, които нямат никаква претенция за това. Има възрастни, има семейства с малки деца Идват, защото Галерия Гранит празнува рожден ден и открива изложба и защото изложбите там си заслужава да се видят. Така от Гранитския дъб през читалището тази традиция на изобразителното изкуство, обогатена с ярки характери и случки, продължава във времето. Дори в проклетото ковидно време.

 

Репортаж на Веселина Божилова