Loading...
Skip to Content

Д-р Мария Ивановска и загадките на имунитета

  • Д-р Мария Ивановска и загадките на имунитета
    Снимка: личен архив

Д-р Мария Ивановска е млад учен, който наскоро бе отличена с едно от най-престижните отличия за наука у нас - Голямата награда "Питагор" за млад учен. Тя получава отличието за приноса й към изучаването на връзките между хроничния стрес и имунната система и задаването на примерен лабораторен алгоритъм на поведение при остър и хроничен стрес. Ивановска е родена в северномакедонския град Куманово, а от 2006 г. живее в Пловдив, където завършва медицина. В момента работи в Катедрата по микробиология и имунология към Медицинския университет. Ето какво ни разказа тя в рубриката ни "Човекът от бъдещето".


Г-жо Ивановска, бяхте отличена с наградата за "Млад учен" Питагор за изследването ви, което търси връзките между хроничния стрес и имунната система. Бихте ли обяснили - какво откри вашето проучване за тази връзка и с какво надгражда предишни подобни?

Наградата “Питагор” за млад учен е не само за проучването, което беше част от дисертацията ми, а и за други неща, описани в различните категории при кандидатстването (участия в национални и международни проекти, публични изяви, публикации с импакт фактор, обучения на студенти и специализанти от България и чужбина, Еразъм+ мобилност и други).

Проучването, което оставило впечатление на комисията е “Имунологична реактивност при остър и хроничен стрес”. В проучването се установи, че при различни професионални групи хора, подложени на различен вид стрес (остър или хроничен) и такива без никакъв (контролна група на хора, практикуващи йога повече от 6 месеца) има различни промени. Основната промяна при остър стрес се изразява в леко увеличени концентрации на кортизол и на абсолютен брой лимфоцити, имункомпетентните Т-клетки, хелперните Т-клетки, както и естествените клетки-убийци, наречени NK клетки. При хроничен стрес се установява висока концентрация на норадреналин и намалени нива на абсолютния брой лимфоцити, на имункомпетентните Т-клетки, хелперните Т-клетки както и на NK клетките. При този хроничен стрес има и промени в хуморалния имунитет. Намалените концентрации на имуноглобулините при хроничен стрес са също предпоставка за по-висока възприемчивост към инфекции.

Всички тези промени са обобщени в примерен лабораторен алгоритъм на поведение при остър и хроничен стрес - това е различното. Тоест, направеното проучване да има клинично приложение. 

Как обаче различните групи на изследването - студенти, лекари, хора, занимаващи се с йога - се различиват едни от други по отношение на имунната им система? 

Във всяка една група имаше различни резултати. Най-съществени промени имаше в групата на лекари, подложени на хроничен стрес, изразени в супресия на клетъчен и хуморален имунитет и ускоряване на остаряването на имунната система, изразено чрез много високи концентрации на 8-ОH- дезоксигуанозин (маркер на оксидативен стрес). При студентите се установиха само високите концентрации на кортизол, хормонa на стреса, докато при хората практикуващи йога, установихме високи концентрации на имуноглобулин А (ИгА), вероятно причина за протективен имунитет и получен чрез упражняването на множество пози при практикуването на упражнения и дишане. Индивидуалната оценка чрез психологическия тест на Коен за ниво на възприет стрес при всеки един от изследваните бе различна. Но определено, с най-много точки, т.е най-стресирани, бяха лекарите.

Ивановска в лаборатията

 

С думата "стрес" се борави и донякъде безразборно, както и с думата "депресия" - човек може да каже, че е стресиран и депресиран, а в медицинския смисъл на думата да не е. Както и да си го спести, а да е тъкмо така. Можем ли да дефинираме по-някакъв начин "хроничния стрес"?

Има си точно определение за тези термини. Когато говорим за стрес, ние наи-често говорим за дистрес (лош стрес). Еустресът е т.нар. добър стрес и той ни учи как да се справяме в стресови ситуации чрез физиологичната реакция на организма, задействайки реакциите fight, flight или freezе.

В зависимост от това колко дълго един стресор упражнява действието си, остър стрес е този тип, при който стресорът действа бързо, докато за хроничен стрес говорим, когато стресорът повтаря действието си ежедневно, продължително в рамките на 3 месеца.

Във връзка с предишния въпрос; вие сте имунолог, а стресът и тревожните разстройства са в полето на психиатрията и психологията. Как самата вие свързвате тези две професионални полета? Кое е онова, което психолозите може би не знаят по отношение на имунитета и онова, което пък вие научихте от тяхната сфера по отношение на проблема, с който се занимавате?

Аз съм специализант по клинична имунология, още без взета специалност, но последна година. Главен асистент съм в Катедрата по микробиология и имунология на МУ-Пловдив, където преподавам и двете дисциплини. Връзката между тези полета с имунологията е описана още през 1991 година. Тази интегративна дисциплина, която дава описание на всичко в едно, се нарича със сложното име Психоневроендокриноимунология (ПНЕИ) или имунопсихиатрия. Именно това бе причината да се занимавам с това проучване и да искам да науча много повече за стрес-индуцираните разстройства (депресия, тревожност, когнитивни нарушения, burn-out…) и за връзката им с имунната система.

Какво научих? Научих, че всичко зависи от това какъв тип личност е един човек и каква генетична заложеност има за справяне със стресови ситуации. Но един стресов фактор не трябва да се подценява, понеже може да отключи много психични проблеми, както и проблеми с имунната система.

Имунопсихиатрията е едно от новите и интересни научни полета, които вълнуват д-р Ивановска

 

Хората, които сами усещат, че стресът влияе прекалено деструктивно на здравето им, обикновено попадат в капан: рядко решават да го намалят, понеже така биха оставили много от задачите им неизпълнени, което ги стресира, и затова се връщат към тях по стария начин - който ги стресира. Какво бихте ги посъветвали? Кои са най-добрите начини стресът да се управлява?

Управлението на стреса е много трудно. Зависи от това дали ние наистина искаме да се справим в една стресова ситуация или не. Има много копинг стратегии за справяне със стрес (йога, спорт, хипноза, Тай Чи и др.), но и различни адаптогени и психобиотици. Всеки човек трябва да намери време за себе си през деня. Дори и 40 минути два пъти през седмицата са достатъчни като време за бързо ходене и увеличаване на хормоните на щастието и удовлетворение. Или просто да си намерим хоби. Това спасява.

По отношение на тревожността и занижения имунитет има, вероятно, стотици хранителни добавки, хиляди рецепти, милиони видеа, безброй съвети. Човек трудно може да се ориентира кое е онова, което помага, и кое не. Затова може би е добре да питаме за някакъв съкратен, сигурен списък от мерки, който трябва да се следват. Какъв би бил той?

Да живеем здравословно. Да се храним здравословно, да тренираме и да обичаме себе си. Няма унифициран списък на мерки. При нужда от започване на терапия или изследване, задължително консултация с клиничен имунолог, преди да започнете прием на каквато и да е хранителна добавка или витамини. Всичко взето без консултация може да навреди на имунната система. Може да се отключат заболявания, за които няма как да знаем, че имаме генетична предразположеност. Ще се изследват клетките и имуноглобулините на имуната система и тогава ще се прецени какво може да приема един индивид.

На церемонията на наградите "Питагор"

 

Какви са най-новите достижения и, ако има, революционните открития, в разбирането на имунната система?

В тази пандемия на КОВИД-19 разбрахме, че има лекари със специалност клинична имунология. Много се радвам, че хората започнаха да се консултират и да питат специалисти. Видяхме като революционно постижение с каква бързина бе създадена една ваксина, за да може да се приема масово от хората, за да създаде колективен имунитет в обществата и бързо да се измъкнем от тази криза. Всеки ден има огромни постижения в имунологията. Това е една от най-бързо развиващите се специалности. Мога да спомена само използването на пробиотици като тип психобиотици за лечение на депресия. И още много други постижения в областта на туморната имунология.

Имунната система винаги ще е трудна за разбиране, но е нещо без което няма как да живеем.

 

Интервю на Райко Байчев