Loading...
Skip to Content

Златимира, Магдалена и университетът на бъдещето

  • Златимира, Магдалена и университетът на бъдещето
    Снимка: личен архив

Златимира Симеонова и Магдалена Андонова наскоро получиха голямо отличие в световния и престижен конкурс Arkitekturo, който търси най-иновативните студентски идеи в света на архитектурата. Проектът, с който впечатлиха журито, бе за мобилен студентски кампус, чиито модули могат да се разглобяват и преместват по високотехнологичен начин и с участието на изкуствен интелект. Ето какво ни разказаха Златимира и Магдалена в рубриката ни “Човекът от бъдещето”.

 

Бихте ли разказали повече за вашия проект за Мобилен университет? Как трябва да си го представяме и как би функционирал той?

Проектът ни, разработен заедно с преддипломния ни ръководител гл.ас. д-р арх. Анета Василева, беше предназначен за студентски конкурс, търсещ решения за нов кампус на училището Баухаус в Десау, Германия. Избраната локация не е случайна. Десау - градът на модернизма, преживява своя разцвет с развитието на едноименното архитектурно училище и може да бъде определен като поле за развитие на иновативни архитектурни решения.

Идеята на проекта ни беше да затвърди репутацията на Десау като място за иновации. Предлагаме университет на бъдещето, който да отговаря на бързопроменящите се нужди на съвременното общество и развитието на глобалния свят.

Нека си представим помещението, в което прекарваме по-голямата част от деня си. Таванът му се вдига. Стените се раздалечават. Прозорците изчезват. Появява се балкон. Пространството става по-голямо, по-светло, по-отворено... - придобива ново предназначение.

В проекта ни помещенията са изградени от N на брой модулни каталожни елементи. Те дават възможност за различни комбинации в рамките на една пространствена конструктивна решетка. Тези елементи могат да се преместват, разглобяват, преизползват или рециклират, за да дадат живот на нова сграда.

Новият кампус съдържа традиционните за един университетски кампус помещения, но осъвременени и пригодени към променящите се условия на живот. В него е заложена идеята за високотехнологичен университет, в който неизменна част е използването на изкуствения интелект. Развитието на ИИ (AI), както и глобалните проблеми и промени дават тласък на архитектурата да преосмисли пространствата, в които се обучават студенти.

Златимира Симеонова

Магдалена Андонова

 

Какво представляваше конкурсът, който отличи идеята ви?

Конкурсът, организиран от Arkitekturo, беше предназначен за студенти по архитектура от цял свят. От участниците се изискваше да създадат концептуален проект, поместен в едно табло с ограничени размери, което само по себе си, е предизвикателство за успешно представяне. Вероятно повлиян от Нов Европейски Баухаус, конкурсът стана много популярен сред студентите. В него се съревноваваха 1795 участници от престижни университети в 82 държави. Нашият проект се конкурираше с 387 други и се нареди сред първите десет, класирани със специална награда на журито, състоящо се от експерти в областта на историята на архитектурата, дизайна и съвременното проектиране.

Екстериорът на кампуса

Какви дефицити, свързани със сегашните кампуси, се опитва да компенсира вашият архитектурен проект?

В съществуващите университетски кампуси се наблюдава нерационално използване на пространствата. Тяхната структура е остаряла и не е пригодена за навлизането на новите технологии в обучението по архитектура.

Средата, в която архитектите се обучават е важна за изграждането на усета им към пространствата и за формирането им като специалисти. Тя трябва да бъде гъвкава и адаптивна към динамичните промени на 21-ви век.

Трансформируемостта в нашия проект цели да минимизира рядко използваните преоразмерени пространства (аула) и да създаде възможност за изграждане на по-ефективни такива. Мобилността спомага за пренасяне на част от учебните занятия в други локации, градове, дори държави, като не се намесва агресивно в средата и запазва съществуващия исторически и архитектурен контекст. Интегрирането на високите технологии - виртуална реалност, холограми, 3D принтери, роботи, в образованието би подпомогнало процеса на обучение и би формирало визионерско мислене.

Какви са най-големите трудности при реализацията на подобен кампус? Първо, архитектурно, и второ, като инвеститорски интерес; колко всъщност би струвал?

Реализацията на подобен проект е трудно осъществима задача към момента. Най-голямото предизвикателство е проектирането на системата за подвижност на елементите и изграждането на техния детайл. При подвижните помещения, трудност би било конструктивното укрепване, както и прокарването на трасета за инсталации.

Именно тези препятствия биха оскъпили проекта значително, но масовото производство на подобен тип обекти, както и възможността за преизползване на елементите им, биха направили инвестицията по-рентабилна.

Изложбената зала

Общежитието

Експериментална работилница

 

Как в широк план пандемията промени възприятията, а и нуждите спрямо архитектурата? И също доколко самата пандемия ви повлия, когато разработвахте "Мобилния университет"?

Пандемията ни накара да погледнем на живота по друг начин. Научи ни да го изживяваме чрез екраните. Свикнахме да го виждаме двумерно, плоско, което, от своя страна, намали чувствителността ни към възприемането на обеми, форми и пространства. Новите условия ни ограничават, възпрепятстват общуването на живо, което е неизменна част от процеса на архитектурното проектиране.

Мобилният университет е разработван именно в условията на пандемия. Тя ни показа и че учебният процес може да бъде осъществен дистанционно, виртуално. Домовете ни се превърнаха в универсални, многофункционални пространства, което ни демонстрира нуждата от тяхната гъвкавост и трансформируемост.  

Как си представяте градовете на бъдещето и какво бихте разказали за най-авангардните постпандемични архитектурни идеи?

Често, когато се говори за градове на бъдещето, си представяме изцяло нови, футуристични градове, които са самоподдържащи се, с нов тип производства, начин на придвижване и дори нов тип начин на живот на хората (например проекта на Norman Foster - Masdar City).

Ние смятаме обаче, че градовете на бъдещето не трябва да бъдат разглеждани като изолирани явления, а по-скоро като естествено развитие на вече съществуващите. Трябва да се търси решение за тяхното адаптиране към съвременния начин на живот, чрез интегриране на технологиите и с това - подобряване на тяхното функциониране. Цели на бъдещите градове трябва да бъдат нулеви емисии на въглероден диоксид, генериране на минимално количество отпадък, който след това да бъде преработван и рециклиран, използване на възобновяемата енергия на слънцето, вятъра, водата, геотермалната енергия, както и биомасата като алтернатива на изкопаемите горива. Мобилността и трансформируемостта, които ние разглеждаме, са неизменна част от представата ни за градовете на бъдещето.

След пандемията схващането на хората за бъдещите градове се промени. Невъзможността за водене на обичайния начин на живот остави много сгради неизползваеми. Постпандемичната архитектура търси решения за такива сгради като основният й фокус е върху осигуряване на пространства за здравеопазване, обучение, търговия, както и за предоставянето на възможности за свободно общуване. Желани места за комуникация стават откритите и виртуалните пространства, където е възможно спазването на дистанция.

Най-авангардните проекти предлагат крайни решения - изграждане на “жилища-капсули” на колела, “паркове-лабиринти”, ограничаващи срещите между хората, “болници-контейнери” в молове и зали за събития. Тези и други подобни решения обаче биха работили само в случаи на пандемия, а когато тя свърши е възможно хората да пожелаят да се върнат към обичайния си начин на живот. Тогава постпандемичната архитектура се явява временно решение само за конкретни ситуации и тя трябва да бъде добре обмислена преди да се прилага масово и за постоянно.

 

Интервю на Райко Байчев