Loading...
Skip to Content

Художникът и скалите на великите българи

  • Художникът и скалите на великите българи
    Снимка: Стойко Гагъмов

Днес ще Ви запознаем отблизо с художника Стойко Гагъмов, който превърна крайбрежната алея в Приморско в необичайно красива галерия от потрети на велики български и световни личности.

Той нашумява като изрисува потретите на най-великите българи на Сахат тепе в Пловдив.

Преди да се прибере в родината, Стойко е направил кариера зад граница, където има четири големи изложби. Най-мащабният му проект е под операта на град Санта Круз на остров Тенерифе. Там рисунките му, които прави година и половина, се простират върху 2400 кв. м вълнолом. Те са общо 340 портрета на световни личности, сред които българите Гена Димитрова, Николай Гяуров, Борис Христов, Георги Минчев и Теодосий Спасов.

Разберете повече за всичките тези интересни проекти от самия него:

Как решихте да превърнете крайбрежната алея в Приморско в необичайна галерия?

Това стана 2012-та година, когато се прибрах за малко от Тенерифе. Като видях тази зона, която много прилича на Санта Круз в Тенерифе, но в умален мащаб, реших да направя същото и тук. Започнах естествено с Вазов на един хубав камък. Направих и Левски до него. Това стигна до кмета на Приморско. Той слезе, ръкува се с мен и се снима с мен. Попита ме от къде ми дойде идеята, аз му обясних, че аз съм един от пионерите в тази област - първият човек, дръзнал да рисува върху гранит и сиенит. Това го направих за първи път в Тенерифе.

Стойко, Вие сте от Пловдив. Защо решихте да изрисувате точно брега на Приморско, а не се спряхте на друг град?

Защото в Приморско съм от 1981 година. Тогава бях млад спасител. Дойдох уж за едно-две лета, но те се оказаха много повече.

Освен в Приморско къде другаде сте творяли на открито?

По устието на река Чая, близо до Асеновград, Сахат тепе в Пловдив, Царево, Ахтопол, Синеморец, Кондово, Три водици, Йоаким Груево, доста пловдивски села и други.

Живял сте доста време зад граница. Защо се върнахте обратно тук?

Природата там не е толкова красива, колкото нашата. 6 години бях в Тенерифе и реших да се върна, защото имам малка дъщеричка, която трябва да ограмотявам, както и сестра и роднини, които да видя.

Цени ли се повече изкуството в чужбина, отколкото това тук?

Да, разбира се. Когато там направих първите 10 портрета, те останаха като хипнотизирани. Веднага ми дадоха ателие и минимална заплата, за да се препитавам. Рибарите ми бяха приятели и ми даваха много прясна риба.

Вие сте първият български художник, занимаващ се със скално рисуване. От какво е провокирана тази Ваша иновация, ако мога така да се изразя?

Когато отидох в Тенерифе, първите седмици рисувах портрети на улиците с гражданите. Забелязах, че притях потрета много не се котира, а повече карикатурата.

Каква е целта Ви? Какво искате да постигнете чрез този вид изкуство?

В чужбина направих само Ботев, Левски, Вазов, Васко Василев. Българските възрожденци си ги направих в България. В Приморско реших, че когато нарисувам портрет върху съоръжението, което предпазва брега от ерозия, то ще привлече повече внимание. Реших да свържа фара с немския бункер и 20 метра да направя портрет до портрет и няма по-голяма изложба от тази.

Притеснявате ли се, че както навсякъде, така и в Приморско можем да станем свидетели на вандализъм и е възможно хора с лоши намерения да се подиграят с труда Ви и да се опитат да го съсипят?

Много рядко се получава това в Приморско. В Пловдив често се случваха тези неща, но ги оправям. Понякога слагат мустаци на възрожденците. Аз си ги оправям, защото понякога има подпийнали хора.

Кои са последните Ви портрети?

Вчера правих Гоце Делчев. Преди дни направих Сава Попсавов. И сега ще правя Магда Пушкарова, защото тя е голямо име в странджанския край.

Кой портрет Ви затрудни най-много?

Най-трудни са груповите потрети. Например на Христо и Евлоги Георгиеви и Кирил и Методий, защото имат много орнаменти.

На кого ще бъдат следващите портрети?

Аз съм тук още малко - до 10-ти септември. Мисля да възстановя Чайковски, Андреа Бочели и големия възрожденец Патриарх Максим.

 

Интервю на Илиана Симеонова