Loading...
Skip to Content

Проектът "Vodoraslo" или как да спасим въздуха с биореактор

  • Проектът "Vodoraslo" или как да спасим въздуха с биореактор
    Снимка: Vodoraslo

Назряващият проблем със замърсяването кара все повече млади и вдъхновени хора да търсят решения. Такъв е и случаят на екипът на проекта „Vodoraslo“, който се състои от Ванеса Филипова, Петя Димитрова, Моника Димитрова и Денис Иванов. Те създават работещ с микроводорасли биореактор за пречистване на въздуха на закрито. Съоръжението вече се използва в няколко столични училища.

Срещнахме се с Денис, за да ни разкаже повече за проекта и биореактора. Ето какво ни сподели той за рубриката ни "Човекът от бъдещето":

Здравей, Денис! Разкажи ни за раждането на проекта?

Привет! Всичко започна и се разви изключително бързо. В последния момент се записах за сезон 1 на "Академия за визионери", формат организиран от Столична община и насочен към млади хора до 29г. Категорията, в която бях аз и още над 10 души беше "Екология и градска среда", като в напредването на състезанието, останахме 4 души само и разработихме даже два проекта  Vodoraslo - биореактор с микроводрасли, понижаващ нивата на СО2 и Stolichna H2O - дигитална и актуална карта с чешмите на София и мрежа от предприятия, предлагащи безплатно наливане на вода с цел редуциране на пластмасовите бутилки.

Какво ви накара да създадете водорасло, борещо се със замърсяването на въздуха?

Проблемите около нас бяха инспирацията за проекта, но най-вече качеството на въздуха в затворени пространства. С голям шок установихме, че между 14 и 18 000 души годишно в България умират в следствие на проблеми, породени от мръсния въздух. Само този проблем е една трета от годишното ни намаляване, като население. Проектът спечели финансиране от Общината и се зачудихме какво можем да направим, така че да редуцираме нивата на СО2 и други вредни газове, като NOx и SO2 в класните стаи.  Така срещнахме микроалгите, които произвеждат между 50% и 80% от кислорода на планетата. Също и фактът, че молекулите на алгите са навсякъде около нас и вдишваме от тях с всяка секунда. Достъпно решение е.

По какъв начин това откритие намалява вредните емисии?

Напълно естествен и екологичен. Чрез фотосинтеза, микроводораслите използват вредните газове като хранително вещество и това, което генерират, е кислород. За сравнение, микроводораслите фотосинтезират до 40 пъти по-бързо в сравнение, с което и да е било земно растение.

Колко време и средства ви отне създаването на това водорасло?

Точно шест месеца. Но от този период, като извадим запознанството на екипа помежду ни, защото никой не познаваше никого, остават към четири. От тези четири, два бяха лято и всеки беше в различна посока, така че остават два месеца реално работа. Забавното бе, защото от момента на включване в "Академията" до физическото ни запознанство, бяха минали цели три месеца. Заради Covid-19 всичко се случваше в дигитална среда. Дори протипирането. Използвахме 100% от финансирането в размер на 5 000лв за създаването на точно сто биореактора и организиране на пилотно събитие, което беше септември.

Как можем да се сдобием с него?

Към момента всеки може да пише на страницата на проекта ни "Vodoraslo" във Фейсбук и да поръча. Но е важно да се има предвид, че това е първи прототип и за нас беше важно да работи, а не да е идеален продукт.

Към кого е насочена вашата иновация и защо?

Към всеки, който вижда въздуха, особено тези дни. Но най-вече към децата и класните стаи, защото високите нива на въглероден диоксид влияят директно върху нивото на концентрация, способността за запаметяваме и енергия.

Какво представлява самият реактор?

Океан в буркан. Представлява комплект "Направи си сам" с необходими компоненти и QR код с инструкция към видео за сглобяването и поддръжката му.

Децата как възприемат този нов продукт?

Изключително положително, беше им много интересно. 75 биореактора подарихме на столични гимназии миналия месец, като в някои направихме и демонстрация на живо пред класа.

Какви са техните отзиви?

Разнообразни. Спомням си имаше едно дете, което ми зададе даже над 30 въпроса в рамките на десет минути. Някои имаха и идеи на момента какво да променим, какво да добавим и как да бъде по-забавен за тях, което е най-важното за разработването на продуктовия дизайн - обратната връзка от потребителите.

Кой е двигателят на вашия екип?

Желанието на всички за промяна в средата около нас, но аз съм досадния тип, който иска да се върши повече работа. Просто съм дисциплиниран и организиран в действията си още от ученик.

Освен водораслото, кои са онези неща, благодарение на които могат още повече да се намалят вредните емисии и как те могат да бъдат вкоренени в културата на нашия народ?

За съжаление сме консуматорско общество, което не възприема проблема с околната среда за сериозен и общ само защото още не е дошъл на прага пред дома ни. Може с най-обикновени навици в бита си да имаме по-малък въглероден отпечатък. Вероятно примерите са изключително тривиални, но са най-малките стъпки, които всеки от нас безболезнено и без драстична промяна в начина на живот може да направи.  Такъв пример е бутилката за многократна употреба, торбата за пазар, колелото или градския, по-малко ненужни вещи, кранчето на водата сутрин и крушките, когато ни няма вкъщи.

Какво още иска да създаде вашия екип и работите ли вече над създаването на втори прототип?

Работим в момента и с експерти в областта на алгологията върху повече данни и информация. Искаме на база тяхното мнение и обратната връзка от децата да направим втори прототип, който да бъде оптимизиран. Планираме към месец април-май да имаме еднодневно събитие, на което да представим втория прототип, направим демонстрация и дискутираме с експерти в областта на биотехнологиите и екологията проблемите в околната среда. Образователният елемент, съчетан с практическото научаване на нещо ново и градивно, е фундаментално за нашия екип.
През 2022 г. планираме да започнем разработката на изцяло биоразградими продукти на базата на микроводораслите – опаковки, съдове, прибори, а защо не и дори екологичен строителен материал. Потенциалът им е безкраен.

 

Интервю на Илиана Симеонова