40% от заетите в България работят в незащитена социална среда. Според проучване на КНСБ, пропуски в закони и наредби позволяват на бизнеса да нарушава установеното работно време. Част от трудовите договори също не подлежат на регистрация.
Масово бизнесът злоупотребява със сумираното изчисляване на работното време.
"При сумираното изчисляване е допустимо да се работи до 12 часа през деня. Тоест ние допустимо през този начин на отчитане на работното време през седмицата и през месеца, ерго, се работи повече от нормалните да речем 160 или 168 часа. А по този начин аз ще икономисам с двама от вас един работник. Не един работник ще икономисам, ще икономисам пари за един работник. До това се свежда всичко. До икономия на средства за сметка на работниците и служителите и на тяхното свободно време", заяви вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.
Най-често злоупотребите са в търговията и услугите, сочи изследването. Според него такива има и с непълнотите при регистрацията на трудовите договори. Надомните работници, дистанционните и тези, наемани през агенции за временна заетост, не се регистрират в НАП и не попадат в обсега на контрол. Не се декларират размерът на заплатата и работното време, обясни президентът на синдиката Пламен Димитров.
"Ако някой бръкне в момента и поиска справка от НАП, ще види какво ще получи. Ще получи всички регистрирани договори без да получава динамиката на дерегистрацията. Тоест колко са актуалните към момента, основната работна заплата и начинът, по който тя се променя. Значи веднъж е регистрирана, ако няма ангажименти нейната динамика, всъщност ние не виждаме нищо от това и каквато и да било статистика, за нас е невярна", заяви Димитров.
Настоява се отново за законова гаранция, че заплатите на работници при забавяне ще се плащат на сто процента.
Според Димитров се дължат много повече от обявените от главната инспекция по труда 96 милиона лева на работници.
96 милиона е временното число, което е видяла ГИТ. Ние продължаваме да твърдим, че става дума за няколкостотин милиона и това е недоказуемо обаче, тъй като никой не го наблюдава като процес и от там насетне законовите механизми не предполагат овъзмездяване по подходящ начин, каза Пламен Димитров.
