Явор Йорданов и пътят към златните астро медали

Явор Йорданов е един от най-талантливите български медалисти от олимпиадите по астрофизика и астрономия на световно ниво. През ноември миналата година Явор получи поредното си отличие - златен медал на 14-тата международна олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Йорданов e възпитаник на НПМГ и в момента е в 12-ти клас, но вече е приет в Оксфорд. В рубриката ни разговаряхме за изпитанията на олимпиадите, но и забавлението, свързано с нея; за бъдещето на космическите науки, както и на колонизирането на близки планети. Припомняме и че в подкрепа на олимпийските ни отбори по природни науки продължават да се събират средства от кампанията “Операция жълти стотинки” на Vivacom. Каузата събира средства за Сдружението на олимпийските отбори по природни науки науки от 2019 г. насам, а повече за нея може да видите след разговора ни с Явор. Ето какво сподели той.

Често разбираме за златни медали, спечелени от наши ученици, но не и дейтали. Какво представлява една олимпиада по астрономия и астрофизика? 

Тази, в която участвах, трябваше да се проведе в Колумбия. Осъществи се обаче дистанционно заради пандемията. Олимпиадата се състои от три кръга - теоретичен, практически и наблюдателен. В теоретичния се решават задачи по физика и астрономия. В практическия - обработват се реални инструментални данни и се прави графичен метод за решаване на задачата - например диаграма, схема, графика. Например често срещана задача е ако имаме наблюдения на планета на небето, да начертаем на лист хартия в каква форма е орбитата. Третият наблюдателен тур е доста интересен. На една присъствена олимпиада се наблюдава звездното небе с телескоп и трябва да отговориш на въпроси, свързани с наблюдението. Очаква се да имаме много добра астрономическа култура, да познаваме отлично съзвездията, да помним много информация. За мен е много интересно, понеже като погледна към небето имам идея кое какво е, а не просто “лампички”. В онлайн изданията на олимпиадата наблюдателният тур се прави по изпринтена карта вместо с телескоп.

Кои са хората, които ви подготвят за тези състезания и как става това? 

Не мога да изброя всички, но най-важните имена са Никола Каравасилев, Захари Дончев, Ева Божуров - те са ме подготвяли за международните олимпиади. Учителката ми по физика Жана Кюркчиева в НПМГ също има голяма роля за това.

Подготовката за по-малките ученици обикновено става на двуседмичен лагер, където се решават много задачи и накрая има тест, подобен на този на международната олимпиада, и въз основа на него се прави подбор на най-добрите. Присъствал съм два пъти на такъв лагер, както и на допълнителна отделна подготовка, която е специална за олимпиадата. Но общо взето всичко става с лагер школи и индивидуална работа с учителя.

Самоподготовката също е много важна. За практическия и теоретическия кръг трябва да решиш всички задачи, които може да намериш в сборниците. За наблюдателните трябва да се тренираш с телескоп и наблюдение на открито небе. За това пък има лагери извън града, където се вижда по-ясно.

Какви телескопи се ползват на олимпиадите, какво и вие при подготовката? Не трябва ли да са много силни, каквито не всеки може да си намери? 

Всъщност се използват любителски, включително и на олимпиадата. Достатъчно е да е любителски в малко над средния клас.

Каква е правилната психическа настройка за подобно състезание? Предполагам немалко зависи от нея, предвид изключителната подготвеност на всички по отношение на задачите. 

Номерът на олимпиадите е да започнеш да се забавляваш с тях. Не е хубаво човек да ходи там с мисълта, че му предстои нещо тежко и напрягащо. Лично аз ги намирам за интересни и отивам за забавление. Е, да, има напрежение, но то е градивно.

Има и някаква доза късмет също. Понеже обикновено човек е малко по-добър на едни задачи и малко по-изоставащ в други. Например има задачи за гравитация, за звездна физика, геометрична астрономия и т.н. - и е добре да се паднат повече от “твоите”.

 

Как се зароди интересът ви към астрономията и астрофизиката? 

Случи се по интересен начин. От първи клас, а и преди това, исках да се занимавам с наука. Мечтата ми беше да стана химик изобретател. Като пораснах постепенно се пренасочих към физиката. А с астрономията стана по забавен начин. Влизайки в НПМГ имах право на избор да се запиша в няколко школи. Бях ходил вече на олимпиадите по физика и химия. Видях, че предлагат и школа по астрономия - беше ми не толкова познато, но реших да опитам. И почти без да искам минах през всички кръгове и се запалих много.

Какво ви вълнува най-много от съвременната астрономия и астрофизика? И какви са големите открития, които ни предстоят, какво очаквате вие самият? 

Това, че Елън Мъск нашумя с неговите идеи и проекти, не е никак случайно - действително предстоят революционни неща в космически план. Лично аз очаквам много повече полети в Космоса, които да са достъпни и на които да отида.

Радва ме и бурният темп, с който се развива космологията - науката, която се занимава с еволюцията на Вселената. Тя се посвещава на въпросите за това как ще се развива самата Вселена и какво се очаква да се случи с нея - дали ще се разширява вечно, или ще започне да се свива. Едромащабната й структура, как са разпределени галактиките, какво представляват тъмната материя и тъмната енергия.

Ние сме само в началото и нямаме отговори на много въпроси. Всичко, което измерваме, е изключително далеч, не можем да го пипнем, имаме само телескопа. Но се надявам астрофизиката да напредва все повече и постепенно да научим много нови неща.

Нерядко учените попадат на планети, много далеч от Земята, които поне от телескоп приличат забележително много на нашата. Какво знаем за тези “близнаци”? 

Земеподобните екзопланети са един от много нашумелите клонове на астрофизиката. Дори наскоро имаше изследване, което получи нобелова награда в тази област. Проблемът с тези планети, че няма как да засечем дали там има живот. Няма как да отидем там - те са изключително далеч. Дори най-близката звезда, Алфа Центавър, е на цели 4 светлинни години от нас, т.е. дори да се движим със скоростта на светлината ще ни отнеме 4 години да стигнем до нея, а ракетите за момента са много по-бавни. А повечето екзопланети са на 100 и повече - нито имаме тази скорост, нито това време. Затова най-важното е първо да намерим начин да изследваме повече самата Слънчева система.

В тази връзка: как оценявате възможностите за колонизация на Марс?

Трудно е, но определено постижимо. И е важно да се случи, защото се вижда, че земята ще бъде пренаселена, ресурсите й - изчерпани.

Най-голямата сложност, свързана с Марс, е да създадем там наша собствена атмосфера - онази там е в пъти по-рядка от земната и с различна химична структура - преобладава въглероден диоксид, а не азот и кислород. Затова трябва да измислим начин да произвеждаме кислород в самата база. Това не е много лесно, защото ни трябват материали, които да произвеждат въпросния кислород, няма как да го доставим. Същото е и с водата. Въобще, за да може Марс да бъде обитаем, трябва да направим т.нар. “Тераформинг”, за който Мъск говори. 

Как смятате да се развивате вие самият в бъдеще?

Решил съм, че определено ще следвам физика. Вече ме приеха ме в Оксфорд, макар че бих имал известни трудности с финансирането.

 

Интервю на Райко Байчев

___

Може да подкрепите Сдружението на олимпийските отбори по природни науки по следния начин: 

Дарение в касичките на “Операция Жълти стотинки”, разположени в търговските обекти на Vivacom и в тези на партньорите на инициативата;

изпращане на SMS с текст DMS OLYMP на номер 17 777;

през дигиталния портфейл Pay by Vivacom от меню „Изпрати“, секция „Дари с Pay by Vivacom”;

директно на дарителската сметка на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) в Банка ДСК, IBAN: BG39STSA93000021807995.

Събраните средства ще се използват за обучения, лабораторни занимания, осигуряване на лектори, разработване на задачи и специализирана подготовка по съответните научни дисциплини.

 

Повече за кампанията - научете тук.