„Преди да говорим за агресия, да говорим за емоцията, която стои зад това. Тя е естествена, вродена, автентична емоция. Агресията е способът, чрез който гневът излиза на бял свят. И това се получава, когато другият човек се декатегоризира от идеята за личност и се превръща в "то". От „ти“ става „то“. Това заяви пред БНТ психологът Милена Манова. Още: Демерджиев за агресията в мрежата: Държавният контрол ще бъде наложен навсякъде – без изключения и компромиси
По думите ѝ за агресия говорим, когато имаме намерение с цел вреда. Агресията може да бъде и израз на враждебност към другия човек, но не бива да заклеймяваме агресията изобщо като съществуващо понятие, защото тя в голяма степен е част от нашата личност. Зад агресивното поведение стои жаждата за внимание, жаждата за признание, жаждата да бъдем видени, чути, признати, коментира Манова.
Тя посочи, че враждебна е тази агресия, в която наистина има умисъл за вреда към друго човешко същество. Тогава е много по-лесно да се изпитва презрение. Когато се смени категорията и се дехуманизира личността и се превърне в категория, която е унизително омалуважена от самите деца, е лесно да проявиш агресия към тях, добави психологът.
Важно ли е да казвме "Не"
Според нея много важно родителите да казват "Не". Много е важно навреме да се слагат нормите. Във всеки родител съществуват две субструктури. Нормативният родител е този, който поставя правилата, нормите, дава ценностите – това се нарича поставяне на граници. Без такава структура едно дете не може да порасне сигурно, подчерта тя.
Според нея детето има нужда да пробива непрекъснато пространството около себе си. Това се учи с необходимото поставяне на „не“ – докъде може, докъде не. Но винаги когато се казва „не“, е добре да се каже алтернативно какво е възможно, накъде да отиде тази агресия. Защото тя не може да се експресира просто в пространството. Тя или отива към външен източник, или отива дефензивно към нас самите, превърната в автоагресивен момент, обясни Манова.
Тя отбеляза, че агресията се различава при момчетата и при момичетата. При момичетата е повече свързана с взаимоотношенията - това означава клюки, интриги, вербални осъждания, критики. При момчетата е свързана с мускулната активност, уточни психологът.
И игрите при тях са по-конкурентни, по-състезателни. Там също е добре да се регулират чрез правила, но в тази възраст правилата би трябвало да идват от самите деца. Те да поставят идеите за това как да се държим един с друг. Възпитателният акцент трябва да е перманентен, каза още тя.
