X
 
 

Държавна сигурност: завръщането

Още от автора

Новината с два дни давност около българската номинация за Генсек на ООН е свързана с информацията за членовете на екипа и стойността на кампанията на Ирина Бокова. Щяла да ни струва 106 хиляди лева, а екип от 16 души щял да я промотира.

Цената на кампанията е силно съмнителна. Никой не е калкулирал например себестойността на телевизионното рекламно време и цената на публикациите в родната преса, целящи на ни внушат колко безспорна е изключително спорната и крайно неприемлива за голяма част от обществото ни кандидатура.

Бокова е ярък пример за кариерно израстване и принадлежност към комунистическата номенклатура. Тя е близка с Москва днес, а протоколните ѝ изявления около военната агресия на Кремъл в Украйна не са достатъчни да разсеят съмненията, че тя е кандидатурата не на София, а на Путин.

Бокова завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) в най-мракобесните времена на КГБ. Във времето на комунистическата диктатура въпросната образователна институция е считана за “Традиционния път към Първо главно управление”. Работата в разузнаването на комунистическата тайна служба на СССР по това време минава именно през МГИМО. Николай Лебедев е ректор на университета от 1974 до 1985. Олег Гордиевский, Кристофър Ендрю пишат за него следното:

 

“Лебедев не се притесняваше да си иска услуги от офицерите на КГБ, които желаеха да уредят синовете си в МГИМО. На един от резидентите на КГБ, който го молеше за сина си, той предложи да му изпрати каталог с ловно оръжие, от който да си избере пушка с оптически мерник. Резидентът му изпрати пушката, а синът му бе приет в МГИМО…”  

 

“КГБ. История на външнополитическите операции от Ленин до Горбачов”

 

Въпреки връзките си с ЦК на КПСС, ректорът на МГИМО не издържа дълго и е уволнен скоропостижно “с гръм и трясък” от Горбачов.

Бокова е деен участник в Кръглата маса, веднага след отстраняването на Тодор Живков от върха в БКП и началото на т.нар. “Преход”. По това време започва мимикрията на престъпния комунистическия елит и репресивните му органи. Компартията си отглежда “назначена опозиция”. Благодарение на огромната част от участниците в ранния “Преход”, в т.ч. и заради договорките и безпринципните компромиси с БКП по време на въпросната Кръгла маса, днешната ни икономика е почти изцяло доминирана от криминалните обвързаности между олигархичния и политическите елити, в условията на мачкащо информационно затъмнение, наложено от финансово зависими медии, свели политическия анализ и критичния си подход до пазени в тайна адверториали.

Кариерата на Бокова започва шеметно, веднага след като тя завършва въпросния МГИМО през 1976. Още през 1977 тя става стажант в ООН, а 5 години по-късно, през 1982, тя вече работи в постоянното представителство на България в организацията. Няколко години е извънреден и пълномощен посланик във Франция и Монако, а накрая се приземява в ЮНЕСКО.

Името ѝ е забъркано и в шпионския скандал около ареста на Пеню Костадинов, съден за шпионаж в САЩ и разменен по-късно на моста Глинке между Източен и Западен Берлин, заедно с трима други шпиони за 23 други лица, задържани от комунистическия режим.

Днес Бокова е подкрепена от всички етажи на властта в България. Това е скандално за мнозина именно заради очевидната ѝ свързаност с бившия комунистически режим и близостта ѝ с репресивните му структури.

Кариерата ѝ като шеф на ЮНЕСКО далеч не е безспорна. През 2011, под председателството на Бокова, организацията приема Палестина за свой пълноправен член. 107 членове гласуват за, 14 против, а 52 се въздържат. В резултат на това организацията изпада във финансова криза – САЩ и Израел прекратяват плащанията си (съответно 22% и 3%). Научната, образователната и културната организация на Обединените нации губи четвърт от годишния си бюджет. Държавният департамент на САЩ обявява гласуването, с което Палестина става член на ЮНЕСКО, за “достойно за съжаление”.

Позицията Бокова и застъпилия се наскоро за нея експрезидент Първанов, известен с агентурното си име Гоце, с която те обявиха Фолклендските острови за аржентински, е друго сериозно препятствие по пътя на Ирина Бокова към поста на Генсек ООН. Това най-вероятно прави кандидатурата ѝ по-скоро неприемлива за Великобритания.

Последните разкрития у нас, направени от сайта за журналистически разследвания Биволъ, говорят за очевидни несъответствия между възможните приходи на семейството на Ирина Бокова и притежаваните от тях имоти, оценявани почти двойно по-скъпо – 4.7 милиона долара.

Това далеч не е всичко, което може да се каже за твърде спорната ѝ кандидатура, подкрепена за жалост от Президентството и Министерски съвет на България.

Комунистическата Държавна сигурност, в лицето на шефа на щаба, Райко Райчев, явно ще има водеща роля в кампанията на Бокова. Самият Райчев, според публикации в медиите, дълго “очаквал момента”, в който ще бъде вербуван в ДС. В архивите на Държавна сигурност той е описван като “много добре идеологически подготвен” да служи на комунистическия режим. Тогава Райчев е млад дипломат, на път за САЩ.

Неприемлив в случая е фактът, че през агентите на ДС, включени в екипа на Бокова, който ще работи от името на България с пари на данъкоплатците, ние ще бъдем представлявани от Държавна сигурност.

Процесът по реабилитация на комунистическия режим и оневиняване на репресивните му служби преминава в нова фаза. Изявленията на президента, премиера и външния министър, с които даваха заявки, че ще прочистят дипломатическия корпус на България от агенти на комунистическите тайни служби, вече не струват пукната пара именно заради подкрепата, която те декларираха на Бокова и заради екипа ѝ, оглавяван от агент Венелин…

Номинацията и екипът на Ирина Бокова реабилитират ДС. Агент на Държавна сигурност ще бъде водещ “оперативен работник” в кампанията ѝ за генерален секретар на ООН, представлявайки всички държавни институции — президент, Министерски съвет и парламент.

Президентът Плевнелиев, премиерът Борисов, външният министър Митов застанаха зад далеч не единствената възможност на България да номинира кандидат за Генерален секретар на ООН, който да не е обременен от комунистическото си минало и да е с по-приемлив външнополитически профил.

Благодарим ви, както се казва! Партията се гордее с вас!