X
 
 

Защо Караджич получи 40-годишна присъда?

Още от автора

На 24 март 2016 г. бившият босненско-сръбски политик Радован Караджич, служил като президент на Република Сръбска по време на войната в Босна, бе осъден на 40 години затвор от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия (наричан в останалата част от текста просто „Трибунал“).

 

Причини за присъдата

Караджич е обвинен от Трибунала както в лична, така и в служебна отговорност за смъртта на хиляди несърби по време на войната в Босна, състояла се в периода 1992-1995 г.

Служебната му отговорност се свежда до това, че в качеството му на президент е бил върховен главнокомандващ на босненските сръбски въоръжени сили и председател на Националния съвет за сигурност на Република Сръбска. Знаел е за възможните фатални последствия, но не ги е предотвратил.

Съпричастността му в престъпления в хода на войната е с цел териториално единство на Република Сръбска и Сърбия.

 

Подробностите

Делото срещу Караджич започва през 2010 г. Изслушани са общо 585 свидетели – преживели войната хора, близки на нейни жертви, политици, членове на миротворческите сили на Организацията на обединените нации (ООН) и други.  

Според обвинението, Караджич е знаел и е отговорен за престъпленията на военните съдилища на паравоенните организации. Знаел е и е отговорен за насилственото преместване и противозаконните задържания на босненски мюсюлмани. Освен това Караджич носи отговорност и за подбуждане на етническа омраза чрез разпространяване на пропаганда против несърбите в Босна.

Обсадата на Сараево

Под командата на Радован Караджич военните сили от страната на босненските сърби предприемат обсадата на Сараево, продължила повече от три (3) години и окачествена като престъпление срещу човечеството.

Обсадата води до дълъг списък от престъпления, сред които произволни обстрелвания със снайпери, бомбардировки на болници, пазари и други публични места в града, постоянно терориризиране на цивилни граждани и други. В резултат от обсадата загиват хиляди души.

Председателят на Трибунала твърди, че обсадата не би могла да се случи без знанието и подкрепата на Караджич.

Сребреница

В обвинителния акт на Караджич се прави заключение, че са налични основателни причини да се вярва, че той е съпричастен в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечество, включително геноцид срещу цивилни босненски мюсюлмани и босненски хървати по време на войната, в това число и клането в Сребреница.

 

Политическата кариера на Караджич

През 1990 г. Радован Караджич е сред учредителите на съществуващата и до днес Сръбска демократическа партия в Босна и Херцеговина, чиято идеология тогава е сръбският национализъм и националният консерватизъм, а днес вече е европеизмът.

От 1992 до 1996 г. е президент на Република Сръбска, призната през 1995 г. за административна единица на Босна и Херцеговина.

По време на своя президентски мандат Караджич няколко пъти посещава седалището на ООН в Ню Йорк, където участва в обсъждания на бъдещето на Босна. През 1994 г. посещава Москва, където също обсъжда босненската ситуация.

През същата година Църквата на Гърция обявява Караджич за „един от най-видните синове на нашия Бог Исус Христос, който работи за мира“, а Вселенският патриарх Вертоломей I обявява, че „сръбският народ е избран от Бог да защитава западните граници на православието“.

 

Живот преди политическата кариера

Радован Караджич е роден на 19 юни 1945 г. в Социалистическата република Черна гора, тогава в състава на Югославия. Баща му е бил вкаран в затвора от комунистическия режим поради членство в „Четниците“ – сръбска националистическа и монархическа паравоенна организация, оперираща на Балканите преди и по време на световните войни.

През 1960 г. Караджич се мести в Сараево, където завършва „Психиатрия“ в тамошния медицински университет. Учил е също “Невротични разстройства“ и „Депресия“ в Дания, както и в Колумбийския университет в Ню Йорк, където получава допълнително медицинско обучение. Щом се завръща в Югославия, Караджич работи като психиатър в болница в Сараево. През 1983 г. започва работа в белградска болница.

Освен като психиатър, Караджич също така се изявява и като поет, вдъхновен от сръбския писател и първи президент на Федеративна република Югославия в периода 1992-1993 г. Добрица Костич, който всъщност го окуражава и да влезе в политиката.

През 1984 г. Караджич е арестуван като съучастник в измама и прекарва 11 месеца под арест. Разследването бива спряно поради липса на доказателства, но се възобновява през 1985 г., когато вече е осъден на 3 години затвор заради незаконно присвояване и измама.  


Години в неизвестност

След края на войната Трибуналът сочи Караджич за съучастник във военните престъпления в Босна. Той изчезва и е в неизвестност цели 13 години, докато през лятото на 2008 г. е арестуван и изправен пред Съда за военните престъпления в Белград. Малко по-късно е екстрадиран в Нидерландия, където е настанен под попечителството на Трибунала.

От 1999 г. до момента на неговия арест Караджич се представя в публичното пространство като експерт по алтернативна медицина, използвайки фалшивото име Драган Дабич. Под това име той има и собствен кабинет в частна белградска клиника, като се е случвало и да изнася лекции по алтернативна медицина пред хиляди души.

През този период е твърде вероятно Караджич да се е представял и под други самоличности. Неговият племенник Драган Караджич твърди в интервю пред италианския вестник „Кориере дела Сера“, че чичо му е присътвал на футболни мачове в Италия и е посещавал Венеция под името Петър Глумац.

___

Използвани източници: български информационни агенции; Corriere della Sera; Reuters; Wikipedia и др.