X
 
 

За простотата с любов

Още от автора

Дали от много гледане на филми с евтини сценарии и четене на съшити с бели конци истории, но хората масово остават с впечатление, че една връзка протича горе-долу така:

Крещите си, дебнете се, гоните се, разделяте се, събирате се, кълнете се кой кого няма да остави никога, ходите като залепени една седмица и пренервяте всички, после една седмица обяснявате на същите хора как не искате да се виждате повече, подарявате си някакви букети с 316 минзухара, трънки и орхидеи, сваляте се с колегите, за да си върнете изтощената самооценка, пропивате се, ревете, гризете си ноктите, стягате си багажа, удряте си шамари, вярвате си колко е перфектен човекът и колко е незаменим, това само по времето, когато не се мразите, не му говорите съвсем откровено, защото ви е страх да не ви остави, накрая се гоните на някакво летище, където като по чудо няма атентат, събирате се драматично, всички бабички от входа ахват възхитени, настава щура веселба и вечно спокойствие и накрая умирате в един и същи ден, щото не можете да живеете един без друг.

But it`s not how this works, it`s not how any of this works...

Хората сме прости създания, прости следва да са и нещата в живота ни. Прибирате се от работа при човек, който ви е приятел преди всичко останало. Помагате си да платите сметката за тока. Ходите за Колдрекс до денонощната аптека, нищо че ви е адски неприятно. Мотивирате се да се развивате. Имате си собствен живот, който си е само за вас. Имате си и общи приятели. Забелязвате, че човекът има криви зъби/целулит/оредяваща коса, ама някак не ви пречи. Знаете, че е заменим. Просто не искате да го заменяте. Разказвате си, ако някой ви е хванал окото. Смеете се. Събирате си в касичката за море и понякога го отлагате за догодина. Гледате 7-те части на „Хари Потър”. С малко повече късмет някой ден учите децата си да гледат 7-те части на „Хари Потър“.

End of story.