X
 
 

Рейгън, Бин Ладен и ДАЕШ

Още от автора

Роналд Рейгън е 40-ият президент на САЩ. Управлява два мандата – от 20 януари 1981 до 20 януари 1989 г.

Рейгън е категоричен противник на разведряването и, както самият той се определя, антикомунист.  За периода на неговото президенство могат да се кажат много неща, но три са вероятно най-характерни – рейгъномиката, “Доктрината Рейгън” и усилията му да спре разрастването на комунистическия блок, както и подкрепата за народите в страните, завладени от комунистическата диктатура.

За реалния ефект от Рейгъномиката и от четирите ѝ опори – намаляването на разходите на правителството; намаляването на данъчните ставки на работниците и работодателите; ограничаването на регулациите и намаляването на инфлацията чрез контрол на ръста на паричната маса – може да се спори и предпочитам икономистите да правят това.

“Доктрината Рейгън” е характерна със старта на Инициативата за стратегическа отбрана, известна още като инициативата “Звездни войни”, стартирала в началото на 1983. Военната програма на екипа на Рейгън е мотивирана от категоричното нежелание на американския президент да водят политика на разведряване, защото счита това за демонстрация на слабост пред Съветския съюз и комунистическия блок. Той е убеден, че това няма да доведе до край на Студената война, а самата идея за разведряването, според Рейгън, е “еднопосочна улица, използвана от СССР в преследване на собствените му цели – популяризиране на Световната революция и една, комунистическа или социалистическа държава”. Според него, разведряването би било прието от Съветите като знак на слабост и уязвимост.

Рейгън вярва, че плановата икономика не може да се съревновава с конкуренцията и свободния пазар на Америка. Вярвайки в това, президентът на САЩ води политика на повишаване на качеството на военните технологии, предизвиквайки СССР да си съперничат.

“Между нас има недоверие не защото се въоръжаваме. Ние се въоръжаваме, защото между нас има недоверие...”

Това са думи на Рейгън в Берлин през 1987, две години преди края на втория му мандат.  В същата реч той описва отказа на СССР да води преговори за ракетите СС-20 и връщането им на масата за преговори по следния начин:

“Защото останахме силни, Съветите се върнаха на масата за преговори. И защото останахме силни, днес имаме възможност не просто да ограничим ръста във въоръжаването, но за първи път да премахнем цял един клас ядрени оръжия от лицето на земята…”

През 1983 Роналд Рейгън произнася известната си реч за “Империята на Злото”. В нея той подчертава:

“Така че, дискутирайки предложенията за замразяване на ядреното оръжие аз Ви моля да сте в съзнание за изкушението на гордостта – изкушението на безразличието да се обявите над всичко и да етикетирате двете страни като еднакво грешни, да игнорирате фактите от историята и агресивните импулси на Империята на Злото, да наречете надпреварата във въоръжаването просто едно голямо недоразумение и така да изоставите борбата между правилното и грешното, между доброто и злото…”

Популярната митологема и идеологема в комунистическия свят, характерна за времената на Брежнев е, че една страна, поела по пътя на комунизма вече никога няма да се отклони от него. Към края на 1983г. военни части на САЩ свалят от власт марксисткото правителство в Гренада. Около два месеца по-късно, след като в стотина хилядната държава е избрано ново правителство, американската армия се оттегля. Свалянето на комунистическия режим в малката държава на стотина мили от Венецуела сякаш развенчава мита за необратимия ход на комунизма. Избраният от американците Роналд Рейгън в очите на комунистите се превръща в президента, решен не просто да спира похода на комунизма, но и да надделее и победи Империята на Злото, както самият той назовава Съветския съюз и завладяната от него територия.

“Доктрината Брежнев”, в годините преди избирането на Рейгън изглеждаше плашеща с това, че само за периода от 6 години, между 1974 и 1980 десет държави попадат в съветска орбита: Южен Виетнам, Камбоджа, Лаос, Южен Йемен, Мозамбик, Етиопия, Ангола, Никарагуа, Афганистан и Гренада.

Красноречиво е отношението на Роналд Рейгън и неговата администрация към режима в Полша, въвел военно положение в страната за близо година и половина. Военната хунта, завзела властта, се саморазправя с про-демократичните движения и опозиция. Мнозина са затворени, а по-късни калкулации ще покажат, че избитите в началото на военното положение са няколко десетки. Солидарност и по-малките движения са забранени. Страната е парализирана. Официалната причина е икономическата криза и липсата на стоки от първа необходимост, но реалната е да се смаже демократичната опозиция. Хиляди са хвърлени в затвори, а голяма част от тях не са освободени след като военното положение е отменено.

В този контекст, на 23 декември 1981, президентът Рейгън в своето Коледно обръщение към американците казва следното:

“В този момент, докато аз говоря пред вас, съдбата на един горд и древен народ виси на косъм. Коледа се празнува в Полша от 1000 години – това е земя на дълбока религиозна вяра, но днешната Коледа не носи много радост на смелия полски народ. Те са предадени от своето правителство. Управниците им и техните тоталитарни съюзници се страхуват от самата свобода, която полския народ цени. Те отговарят на стремежа към свобода с брутална сила, убийства, масови арести и концентрационни лагери…

Въвеждайки икономически санкции срещу Полша, американският президент в същото време одобрява доставка на хранителни помощи за страната, така че те да достигнат до полските граждани. Той одобрява и помощ за Австрия, която по това време е отворила границите си за бежанци от Полша.

Действията и усилията на Рейгън като политик и държавник са насочени към това, уповавайки се на икономическата мощ и развитите военни технологии, САЩ да насърчават свободата и демокрацията в целия свят. Президентът Рейгън вярва в това, че хората по света, даже и в Империята на Злото – Съветския съюз – ще отхвърлят и ще се освободят от тоталитарните си правителства.За него Маргарет Тачър пише:

“Той постигна най-трудната от всички политически цели: да се променят нагласите и възприятията за това, какво е възможно. От крепостта на своите убеждения той се стремеше да разширява Свободата по света в момент, в който тя намаляваше – и той успя!..

В една от най-ярките си речи, за която стана дума и по-рано, пред Брандебургската врата в Берлин, произнесена на 12 юни 1987, Рейгън казва:

“Сега Съветите, самите те, в ограничена степен, може би започват да разбират колко важна е свободата. Непрекъснато чуваме от Москва за новата политика на свобода и откритост. Някои политически затворници са освободени. Определени чужди новинарски агенции вече не са заглушавани. На някои икономически предприятия е разрешено да действат с по-голяма свобода от държавна намеса…Ние приветстваме промените и откритостта, тъй като вярваме, че свободата и сигурността вървят заедно. Вярваме, че само разширяването на човешките свободи може да засили мира по света. Има един знак, който Съветите могат да дадат, който ще е несъмнен и който драматично ще усили каузата на свободата и мира. Г-н генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако се стремите към просперитет в Съветския съюз и Източна Европа, ако се стремите към либерализация – елате при тази врата!

Г-н Горбачов, отворете тази врата!

Г-н Горбачов, съборете тази стена!"

Днес дискутирах нуждата от паметник на Рейгън в София. Не на някое централно място, а в края на едноименната алея в Южния парк. Дълбокото ми разочарование е свързано с това, че част от аргументите срещу това бяха просто нелепи и напълно несъстоятелни – Осама Бин Ладен и войната в Сирия…

Въпросът, който повдигнах бе: Има ли заслуги президентът Рейгън за свободата и за края на комунистическия режим? Несъмнено да. Има ли нужда от негов паметник? Не виждам причина да няма.

Недопустимо обаче е дискусията за стремежа на потиснатите от комунистическата диктатура народи към свобода да бъде профанизирана с абсолютно несъстоятелните внушения за връзка между усилията на западния свят да подпомага тези народи и случващото се днес в арабския свят.

И не на последно място, открит е и въпросът дали надгробната стилистика – бюст върху постамент – е подходящ паметник за личността на Роналд Рейгън, ентусиазирал и подкрепял народите в стремежа им към свобода. Може би имаме нужда от нещо по–вдъхновено, артистично и визионерско, подхождащо на големия мащаб на личността му.