X
 
 

Протестите в Скопие: кръстопътят между ЕС и статуквото?

Още от автора

През настоящата седмица в югозападната ни съседка Македония се състояха бурни протести против президента Георге Иванов.

Ескалиралото напрежение в Скопие стана повод Македония да бъде една от водещите теми в глобалния медиен поток през последните дни.

Възмущението на протестиращите не е породено само от конкретния повод - помилването на уличени в престъпления политически фигури. То има системни корени.

 

Конкретният повод


Георге Иванов, използвайки своите президентски правомощия, преустанови всякакви съдебни производства срещу 56 политическите фигури. Сред помилваните има такива и от страната на управляващите (ВМРО-ДПМНЕ),  и от страна на опозицията (СДСМ).

До вече прекратените производства се стигна, след като през май 2015 г. станаха публично достояние записи, уличаващи подалия оставка в началото на тази година бивш премиер Никола Груевски и негови приближени в корупция, задкулисни практики и в нелегално подслушване на 20 000 души, включително и на министри от кабинета.

Но оставката на президента далеч не е единственото искане на демонстрантите.

 

Подозрения за подготовка на нечестен вот

 

Освен това, че искат оставката на президента, политическата опозиция и демонстрантите нямат доверие в нястоящата власт по отношение на извършваната от нея подготовка на парламентарните избори.

Затова те желаят и временна отмяна на предсрочния парламентарен вот, който засега следва да се проведе на 5 юни, за да бъде преодоляна политическата криза в страната. Искането им е изборите да бъдат подоготвен честно, но от друг, експертен кабинет.

Представителите на опозиционната партия СДСМ твърдят, че изборите не биха били честни, тъй като не са извършени необходимите според тях реформи: не е постигнато важно споразумение относно медиите и няма напредък в изчистването на избирателните списъци от нелегитимни гласове.

Тъкмо поради нерешаването на тези проблеми, през февруари народните представители от опозиционната партия не подкрепиха саморазпускането на парламента, което в крайна сметка бе планирано и се състоя на 7 април.

 

Позицията на властта

 

Никола Груевски – понастоящем лидер на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ – заяви, че според него причината за протестите се дължи на намесата на чужди служби (без да уточни кои), които се опитват да си наложат влияние във вътрешните работи на страната.

 

Позицията на Брюксел

 

През февруари тази година, предвид факта, че Македония официално кандидатства за членство в ЕС, Брюксел изрази тревога по отношение на свободата на бъдещия парламентарен вот.

След възникналите протести в средата на настоящата седмица, еврокомисарят по въпросите на разширяването на ЕС Йоханес Хан заяви в социалната мрежа Twitter, че изпитва силни съмнения дали при това положение са възможни честни избори.

Еврокомисарят Хан също така написа следното: „Политическите лидери трябва да са наясно, че последните действия, на които станахме свидетели, излагат евроатлантическата съдба на страната на сериозен риск“.


Кой управлява Македония през последните 10 години?

 

До 7 април тази година подалият оставка премиер Никола Груевски е на власт близо 10 години. Същият от 2003 г. е председател на дълго задържалата се в управлението партия ВМРО-ДПМНЕ. Партията печели всеки вот през последните 10 години с убедително мнозинство, като всяка победа е придружена от съмнения за изборни манипулации.

ВМРО-ДПМНЕ се определя като народна партия с християндемократическа ориентация, която официално работи за влизането на Република Македония в НАТО и Европейския съюз. Но на практика не полага необходимите усилия, за да бъдат изпълнени условията на Брюксел за присъединяване на страната към Съюза. В коментар за събитията в Скопие по БНТ, бившият посланик на България в Македония Александър Йорданов заяви, че според него има заинтересовани от забавяне на евроинтеграцията на целия западнобалкански регион.

Въпреки това, че определя политиката си като консервативна, много международни анализатори считат ВМРО-ДПМНЕ за националистическа партия.

 

Задкулисието

 

Председателят на македонските спецслужби (тоест на македонския еквивалент на ДАНС) в периода 2006-2015 г. - разузнавачът Сашо Миялков, е първи братовчед на Никола Груевски и е син на първия македонски министър на вътрешните работи. Затова, за по-кратко, хората в Македония през тези близо 10 години наричат властта просто „Фамилията“.

Миялков подава оставка три дни след излизането на скандалните записи през май 2015 г.

 

Национализмът като политически инструмент


Груевски е поддръжник на мита за античните македонски корени, като умело се възползва от него.

Заиграването с национализма носи на властта много голяма популярност, особено в първите години от поемането на управлението, като поддържането на позитивен имидж се състои и в построяването на комплекс от нови сгради на държавните и културни институции в центъра Скопие, които възникват в стиловете класицизъм и необарок.

Тези строежи, освен за поддържане на добър политически имидж и за разкрасяване на македонската столица (представлявайки интересна туристическа атракция), вероятно са и част от огромна схема за източване на държавни средства, каквито предположения се появиха още преди години.

 

Стандартът на живот на македонците

 

1/3 от югозападните ни съседи живеят под прага на бедността, а безработицата в страната е най-голямата в Европа – около 30% от трудоспособните македонци нямат работа, поне според официалните статистически данни. Но що се отнася до този процент, добре би било да се вземе предвид, че голяма част от работещите македонци се трудят в сивата икономика, така че реално процентът на безработните е по-нисък.

 

Медийният комфорт на властта


Преди няколко години в Македония беше безпрецедентно заличена най-гледаната частна ефирна телевизия „А1“. На 31 юли 2011 г. телевизия „А1“ преустановява излъчване поради фалит, причинен от ареста и блокирането на банковите сметки на собственика ѝ – бизнесменът Велия Рамковски.

Този акт оставя впечатление, че тогавашната власт нанася директен удар върху опозиционната медия, тъй като не успява да я подчини, подобно на повечето медии в страната.

„А1“, особено що се отнася до информационните емисии, защитаваше активно човешките права и ясно поддържаше ненасилственото разрешаване на етническите конфликти в страната. Дълги години единствено тази медия представя нарушенията по време на изборните процеси в Македония.

През 2015 г. Македония заема 117-ото място в индекса на медийната свобода на „Репортери без граници“, което я нарежда 11 позиции след България (106-о място) и непосредствено преди страни като Мали, Алжир и Обединените арабски емирства.

 

***

 

Очаква сe предстоящият тази вечер митинг да бъде най-големият, провеждал се някога в Македония.

Твърде вероятно е това да не е последната политическа криза в Македония в скоро време, както и отново същата партия да спечели изборите. Макар и Брюксел да не оценява положително стъпките по покриване на критериите за членство на страната в ЕС, ВМРО-ДПМНЕ се радва на значително одобрение сред македонското общество и на медиен комфорт.

Каквато и да е развръзката от настоящите протести и от предстоящите избори на 5 юни, едва ли може да се предположи, че голямата опозиционна партия СДСМ - която реално също представлява част от настоящото политическо статукво и нейни членове също са помилвани от президента преди дни - би могла да промени порочната политическа система в Македония, макар и заявките на нейния лидер Зоран Зарев да звучат убедително и поне на този етап да съответстват с тези на Брюксел.

___

Използвани източници: Български информационни агенции; Капитал (македонско списание - kapital.mk) Курир (kurir.mk); New York Times; Sky.mk; Wikipedia (mk.wikipedia.org).