X
 
 

Кратък курс за поведение на средностатистическия атеист в църква

Още от автора

Следният курс някак е наложителен. Поне по моя преценка. Не че нещо, просто поведението на народонаселението в храм по празници, а и не само, е в състояние да ми докара апоплектичен шок, профузна диария и позиви за повръщане.

В началото е крайно важно да уточня, че не съм вярваща. Но съм възпитана в уважение към църквата. Родителите ми не са ми вменявали, че като умра ще се превърна в ангелче на небето, да не прелюбодействам под страх от огнени мъчения, да не крада, защото в деня на Страшния съд бла бла бла. Възпитана съм в тия неща и без да ме стряскат с дяволи и сатани. То те тия неща не са задължителни само за вярващите, сметам…  Но някак тези двамата ми предадоха един друг урок, по отношение вяра, религия, църква. И че отивайки в църква търсиш смирение, вяра, разум и покой. Дали ти ги дава истинската църква, вярата, религията или просто обстановката е друг въпрос.

Да преминем към образователната част.

1)      В храма не се люпят семки

Моля всички, които изгарят от желание да цъкат семки и желанието е по-силно от това да са в унисон с празника или да оставят семето в шъпата, докато излезнат или просто да не го носят. Същото правило е удачно за улиците като цяло. Изключвам футболните мачове. Всъщност дори не разбирам връзката между църквата и мачлетата, та не успявам да видя това, което е инспирирало запалянковците да си дойдат със семките, щото друго обяснение на волята да цъкаш семки в храма нямам. Или семколюпенето си ни е традиция? Тиквени и слънчогледови. Споменавам семките не защото си измислям, а защото на един Великден след като се прибрах установих 3-4 лУспи връз качулката на якето си, обилно гарнирани със слюнка и всякакво друго ДНК.

2)      В храма не се плюе

Ни по пода, ни където и да е. Аз разбирам проблемите с носоглътката и поривът да църкате през редките зъби, ама за тая цел си има лекари УНГ и зъболекари. Не, аз не съм несъстрадателна, мъчно ми е, че сте с редка фасада и синусите ви измъчват, но предпочитам църковните песнопения без вашите звуци, особено в църква. Сега, да зарежем личните ми особености, а именно, че звукът на търсеща чист въздух синузитка ме кара резко да повърна. Ей така втрещих случаен гражданин на улицата, след като звучно пое въздух и обстойно ме запозна с цвят и консистенция на съдържимото в носоглътката си. Щото той плюна в краката ми, а аз повърнах в неговите. Та не смятам, че е удобно да излагаме пред църквата и миряните съдържимото на различни вместимости от организъмъ си.

3)      В храма не се пие

Това е правило за народонаселението, не за поповете, щото на тях сякаш им е в трудовата характеристика да се явяват пияни на служба. Аз разбирам, че е празник, как па да не се почерпи човек, но ако вместо един поп виждате четирима не влизайте. Не за друго, ами някак е неприятно пиян сладур да те хване за задника… в храм… А ако паднете, вероятността да ви прегази тълпата е сериозна.

4)      В храма се идва изкъпан и не се газоотделя

Хора, празник е! Моля ви! Не, аз апелирам! Къпете се! Не стига, че огромната тълпа започва да се поти, силната миризма на тамян и рязката липса на кислород правят празника много непразничен, а ако сте се къпали предния Великден нещата излизат извън контрол. Едно е в метрото да дишам телесните ви течности. Или в магазина. И изобщо. Но … Нищо свято ли не остана, та барем едно душче? Малко сапун? Шампоан чак няма да изисквам, естествен гел, ала бала, но така леко под мишниците? Малко поне, бе?! И не яжте боб преди влизане в затворени помещения. И царевица. Чесънът е забранен тотално! Моля ви, бее?! Я Христос се е родил, я е възкръснал, па все поводи са си. Тоя зад вас в тълпата какви грехове ще изкупва чак, та и това?

5)      В храма не се крещи

Да! Не ме интересува дали Киро е в другия край на църквата и искате да ви види, или че Весо е повърнал! Не, не искам да разбирам, че Пацо ви е звъннал и не чувате добре. Е, да, вярно е и че дума не разбирам на мрънкящия пиян поп, но поне не се кикоти със слюнка на уста, че „Сиси е ебати курвата„.

6)      В храма не се псува

Между Иисус, възкресението му, раждането му и подобни една сосна псувня ми седи като балерина, шофираща лайновозка. Хората в храма са отишли смирени, да търсят опрощение и някак между молитвите едно „на майка ти у…„ не пасва. Хич не се и превземам, устата ми, мойта си, личната, е бая ангажирана с попържане през по-голямата част от живота ми. Всички на улицата са педераси, всичко което изпускам пращам на майка му в детеродните пътища, та не се превземам. Ама в църква някак не седи на място, мама ви мръсна!

7)      В храма не се хвърлят боклуци

Много моля, след масовото чукане с яйца шлюпеца да си хвърляте в кофите. Не по пода на храма. Радостно е, че спазвате поне тая част от традициите. Ама ако може и малко чистичко да спазвате? Не всеки път като ми хрусне нещо в краката да проверявам хлебарка ли е, телефон нечий, бижу, квото и да е. Просто мястото не им е там.  Или бъркам?

8)      В храма не се идва по цици

Аз съм истински ценител на циците. Обичам цици. Обаче има един сблъсък цици-храм. Като цяло цицоизложението е повик, отчаян, за внимание. Или демонстрация, че сте в детеродна възраст, та някой самец да бъде подлъган. Всичко това е изумително очарователно, а и храна за либидото на мъжа ми. Но наистина, мисля, че е много смущаващо поп с ерекция. Пък и за мъжа ми. Те, циците, се виждат добре и под дрешка, особено ако е хладно. Не е нужно в храма да им виждаме и вените дори. Църквата не е сергията за осеменители.

9)      В храма свещите се държат под контрол

Писна ми, бе! Изгорена коса, изгорена дреха, восък по чепиците ми! Гледайте свещичката си, тя е вашето послание, дарение. Не е просто нещо, което палим по празници у храма щото така се прави. А и жертвоприношения от сорта на коси, дрехи и области от изгорена кожа са си доста езически. Ни съм девица, ни най-видната мома у село, та да ме горите! А самоубийствени действия също не ви придвижват една крачка по-близо до канонизирането.

10)  В храма не се бутайте!

Да, няма място за всички. И не, не е необходимо да се ръгате, бе хора. Набивайки ми шут или лакът няма да освободите по магически начин нито повече място, нито ще мръдна към друго магически освободило се място. А синините няма да подминат и вас, което не ви прави по-богоугодни. Един път така се търкалях заради една немощна баба, че акъла не ми го побира с каква скрита мощ тази женица ме помести, та и така обърка центъра на тежестта ми, че направих група младежи особено щастливи. Вероятно още разказват как оная падна. То ние така си правим. Някой като падне и се смеем. Ама очната й ябълка се търкаля, ама това в устата й е далакът й, ама краката й седят неестествено не щото е забавна, а щото е с множествени фрактури? Голем смех! Аз самата умирам от смях някой като се пречука. Веднъж даже се смях неконтролируемо, щото мъжа ми припадна. Та за това смятам, че си ни е традиция. А обикалянето на храма на Великден не е спринт, в който да демонстрираме силата на вярата и/или Иисус и не е повод за нови рекорди, щото може да изпитате гравитацията. Това не е като да изпуснете автобуса. Нямате норматив за покриване.

***

Сега, след като написах всичко по-горе си мисля, че всяко едно от тези правила е удачно да се спазват навсякъде. В метрото, на улицата, на концерт, на театър (о, да и там съм виждала 2 дами да люпят семки, ако щете вярвайте), в парка, в училище. Навсякъде. И ако хората в църквата са представителна извадка на народонаселението, то ние явно сме ебаси простаците. Не се къпем та яко смърдим, плюем, храчим, пърдим, крещим, Сиси е курва, хвърляме боклуците си на земята, пием до повръщане, псуваме, а национален спорт ни е люпенето на семки. За циците немам забележки. И какво излиза? Възпитанието и уважението не се ограничават само до храмове. Уважавайте се. И вас, ама и нас. Щото некой път така ще ми писне, та ще ви уважа с по някой шамар. Мерси.