Вучич - лидерът, който преживя катарзис (II. част)
659
Още от автора
Продължение на I-ва част.
През 2010 г. бившият краен националист Александър Вучич - вече преживял своя катарзис - изразява становище, в което говори за „ужасното престъпление, извършено в Сребреница“, твърдейки, че се чувства „засрамен“ от своите сънародници, които са го извършили.
„Не крия, че се промених. Всъщност се гордея с това (...) Сгреших, мислех, че правя най-доброто за своята страна, но видях резултата – провалихме се, трябва да го признаем “, казва той в интервю през 2012 г.
Задкулисен премиер по време на министър-председателството на Ивица Дачич?
Томислав Николич – настоящият президент на Сърбия - напуска лидерския пост в Сръбската прогресивна партия на 24 май 2012 г., след като встъпва в изпълнение на президентската функция, а Александър Вучич поема нейното ръководство. В периода 2012-2014 г., освен лидер на Прогресивната партия, Вучич също така е и министър на отбраната и вицепремиер. Въпреки това, че тогава министър-председател на Сърбия е Ивица Дачич, обществото счита, че Вучич е човекът, който има най-голямо влияние в тогавашното правителство и той го управлява задкулисно. Първи премиерски мандат (2014-2016 г.) След проведените през 2014 г. парламентарни избори Сръбската прогресивна партия на Вучич печели 158 от общо 250-те депутатски места, като формира управляваща коалиция със Сръбската социалистическа партия, а самият Вучич става премиер на Сърбия.
Борба с корупцията
Като премиер Вучич обявява борба с корупцията и организираната престъпност. Той инициира и разследвания на нарушенията в приватизационните процеси в страната след разпада на Югославия, както и по отношение на връзките между магнати и бивши правителствени членове. Тези негови стъпки са подкрепени от 71 процента от сърбите (според социологически проучвания). Но за период от повече от две години няма нито едно повдигнато съдебно обвинение, само няколко ареста.
„Затягане на коланите“ Що се отнася до икономиката, Вучич, подобно на българския премиер по време на първия му мандат, започва политика на икономии в обществения сектор с цел редуциране на бюджетния дефицит. Една от мерките е намаляване на заплатите и пенсиите на държавните служители. Вучич твърди, че неговите мерки са с позитивен резултат, но е критикуван, че вместо да възстановят икономиката, те са довели до намаляване на жизнения стандарт и съответно до нейното влошаване.
Бежанският въпрос Вучич стриктно се придържа към политиката германския канцлер Ангела Меркел по отношение на бежанския въпрос. Вучич заявява, че Сърбия ще си сътрудничи с ЕС по отношение на т. нар. бежанска криза и е готова да приеме част от чужденците. Той пише в Twitter: „Сърбия ще приеме определен брой мигранти. Това ще ни направи повече европейци от някои страни-членки. Ние не строим огради“, вероятно визирайки лидера на Унгария и може би на Хърватия. Отношения с Косово Отношенията на Сърбия с Косово са от изключително значение за европейската интеграция на страната. Брюксел и Белград започват официалните преговори за присъединяване на Сърбия към Съюза през януари 2014 г., които преговори нямаше да бъдат възможни без диалога между Сърбия и Косово. В качеството си на премиер Вучич пътува до Брюксел, където се среща с комисаря по външните работи на ЕС – баронеса Аштън, с която говори за детайлите по установяването на настоящия политически диалог между Белград и Прищина. По този повод Вучич казва: "Имам моите разочарования – лични и политически - по отношение на ЕС... Но моята работа е да се грижа за стратегически важните въпроси, свързани с тази страна". По време на своя визита в северната част на Косово, където живеят етнически сърби – той ги призовава да забравят миналото и да мислят само за бъдещето. Отношения с Хърватия През 2008 г., със самото сформиране на Сръбската прогресивна партия, Вучич заявява, че идеята за „Велика Сърбия“, изявяваща претенции и към хърватски територии, е „нереалистична и глупава“. Отношенията между Хърватия и Сърбия се обтягат по време на т. нар. бежанска криза, тъй като в началото на есента на 2015 г. Хърватия затваря границата си със Сърбия. Оправдаването на Войслав Шешел от страна на Трибунала в Хага през март 2016 г. допълнително изостря отношенията между Хърватия и Сърбия. По този повод Вучич заявява, че се дистанцира от Шешел и неговата политика (макар и да започва своята кариера в неговата партия), но решението на Трибунала не бива да се използва като политически инструмент за натиск спрямо Сърбия. На 7 април 2016 г. Хърватия не одобрява инициативата Европейската комисия да отвори една от главите за присъединяването на Сърбия, което силно блокира нейната интеграция в ЕС. Вучич заявява, че е шокиран от решението на Хърватия да не подкрепи европейския път на Сърбия. Но седмица по-късно Европейската комисия отхвърля хърватското възражение. Отношения с Русия Вучич е поддръжник на традиционните добри отношения между Белград и Москва, като неговото правителство не се присъединява към международните санкции срещу Русия в резултат от анексирането на Кримския полуостров. След среща с руския премиер Медведев, Вучич заявява: „Ние сме доказали нашия сърдечен и приятелски подход към Русия, бидейки една от страните, които отказват да ѝ наложат санкции (...) Сърбия ще продължи да упражнява тази политика и в бъдеще.“ По време на първия мандат на Вучич Сърбия и Русия продължават да разширяват своите икономически връзки. В началото на 2016 г., след среща с Рогозин - вицепремиерът на Русия, Вучич заявява, че е възможно Сърбия да увеличи своето военно сътрудничество с Москва, закупувайки руски ракетни системи. Възобновяване на разследването на убийството на журналиста Славко Чурувия Чак през 2013 г. се възобновяват разследванията за убийствата на няколко неудобни на политическото статукво в Сърбия журналисти в периода след разпадането на Югославия, в това число тези на Чурувия, Милан Пантич (убит през 2001 г.) и Дада Вуясинович (през 1994 г. намерена мъртва в дома си). Неразкриването на убийството на Славко Чурувия се явява една от пречките пред европейската интеграция на Сърбия. Затова Вучич налага активни мерки в посока на неговото разкриване. През януари 2014 г. сръбската полиция арестува двама заподозрени за убийството на Чурувия, като и двамата са бивши служители на службите за сигурност. През същата година Вучич се извинява на семейството на убития през 1999 г. сръбски журналист за това, че е трябвало да чакат 15 години, за да бъдат вкарани извършителите в затвора. Интелектуалката и политик д-р Весна Пешич завява в телевизионно интервю, малко преди да се появи дългоочакваният обвинителен акт, че това всъщност е „гювеч, който служи само за демонстрация, че нещо се прави“. Според Пешич сръбският обществен и политически елит е силно оплетен в „хаос от връзки и лъжи“ и е нелепо само двама души – физическите извършители – да бъдат обвинени за убийството. Пешич посочва Миряна (Мира) Маркович (вдовицата на Милошевич) като поръчител на убийството. Отношение към семейството на Милошевич
Според близки до семейство Милошевич, Мира Маркович е един от основните инициатори етническите прочиствания в Босна в началото на 90-те години. След ареста на съпруга ѝ, тя и синът ѝ се местят да живеят в Русия. Сръбските власти я издирват за съучастие в убийството на Чурувия от 2006 г. насам, но Москва отказва да я арестува. Любопитен факт е, че след изборите през 2012 г. говорител на Сръбската прогресивна партия твърди, че Маркович и нейният син са добре дошли да се завърнат в Сърбия. Но все още не са извършени стъпки по анулиране на обвиненията срещу тях. Почит към жертвите в Сребреница Поканен от босненското правителство да участва в годишните чествания на паметта на загиналите в Сребреница през 2015 г., Вучич отива да отдаде своята почит. Там той бива атакуван от тълпата с камъни, бутилки и други предмети, като се налага да напусне мястото. Обвинения в медийна цензура През юли 2014 г. журналистическите асоциации са притеснени за медийната свобода в Сърбия, а в германската преса се разпространява информация, че интернет страници в Сърбия биват блокирани, блогове – изтривани, а блогъри – арестувани. Като виновник за това бива посочен Вучич. Вучич отхвърля тези обвинения, подкрепени и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, твърдейки, че никога досега не е чувал за свалените страници, и определя това като атака срещу него поради неналагането на санкции от страна на Сърбия спрямо Русия. Но главата на европейската делегация в Белград, както и американският посланник в Белград подкрепят твърденията на Организацията за сигурност и сътрудничество. Обявяване на нови избори По искане на Вучич, през март 2016 г. президентът Томислав Николич разпуска парламента и насрочва предсрочните избори. По думите на Вучич, той изисква това, за да се увери, че правителството има стабилна подкрепа и настоящата политическа посока ще продължи – в това число и опитът да се гарантира членството на Сърбия в ЕС.
* * * Можем ли да бъдем сигурни, че насоченият към Запада поглед на бившия краен националист Александър Вучич не е само орнамент от маската му на поучил се от грешките си политик?
Това е въпросът, който зададох в началото на първата част на този текст. Според мен отговорът е по-скоро отрицателен - в политиката катарзисите винаги се събобразяват спрямо интересите. Особено пък при успелите и харесвани политици, какъвто без съмнение е Вучич. И може би след време ще се окаже, че проевропейският лидерски образ просто е бил временно удобен на управляващия западната ни съседка сенчест елит. Елит, който поне от няколко десетилетия винаги е бил един и същ. И който винаги е гледал на противоположната на Брюксел посока.
___ Използвани източници: Български информационни агенции и портали; Партньори в престъпността (Център за изследване на демокрацията); B92.rs; Novine Novosadske; Telegraf.rs; Wikipedia (сръбска версия) и др.
Томислав Николич – настоящият президент на Сърбия - напуска лидерския пост в Сръбската прогресивна партия на 24 май 2012 г., след като встъпва в изпълнение на президентската функция, а Александър Вучич поема нейното ръководство. В периода 2012-2014 г., освен лидер на Прогресивната партия, Вучич също така е и министър на отбраната и вицепремиер. Въпреки това, че тогава министър-председател на Сърбия е Ивица Дачич, обществото счита, че Вучич е човекът, който има най-голямо влияние в тогавашното правителство и той го управлява задкулисно. Първи премиерски мандат (2014-2016 г.) След проведените през 2014 г. парламентарни избори Сръбската прогресивна партия на Вучич печели 158 от общо 250-те депутатски места, като формира управляваща коалиция със Сръбската социалистическа партия, а самият Вучич става премиер на Сърбия.
Борба с корупцията
Като премиер Вучич обявява борба с корупцията и организираната престъпност. Той инициира и разследвания на нарушенията в приватизационните процеси в страната след разпада на Югославия, както и по отношение на връзките между магнати и бивши правителствени членове. Тези негови стъпки са подкрепени от 71 процента от сърбите (според социологически проучвания). Но за период от повече от две години няма нито едно повдигнато съдебно обвинение, само няколко ареста.
„Затягане на коланите“ Що се отнася до икономиката, Вучич, подобно на българския премиер по време на първия му мандат, започва политика на икономии в обществения сектор с цел редуциране на бюджетния дефицит. Една от мерките е намаляване на заплатите и пенсиите на държавните служители. Вучич твърди, че неговите мерки са с позитивен резултат, но е критикуван, че вместо да възстановят икономиката, те са довели до намаляване на жизнения стандарт и съответно до нейното влошаване.
Бежанският въпрос Вучич стриктно се придържа към политиката германския канцлер Ангела Меркел по отношение на бежанския въпрос. Вучич заявява, че Сърбия ще си сътрудничи с ЕС по отношение на т. нар. бежанска криза и е готова да приеме част от чужденците. Той пише в Twitter: „Сърбия ще приеме определен брой мигранти. Това ще ни направи повече европейци от някои страни-членки. Ние не строим огради“, вероятно визирайки лидера на Унгария и може би на Хърватия. Отношения с Косово Отношенията на Сърбия с Косово са от изключително значение за европейската интеграция на страната. Брюксел и Белград започват официалните преговори за присъединяване на Сърбия към Съюза през януари 2014 г., които преговори нямаше да бъдат възможни без диалога между Сърбия и Косово. В качеството си на премиер Вучич пътува до Брюксел, където се среща с комисаря по външните работи на ЕС – баронеса Аштън, с която говори за детайлите по установяването на настоящия политически диалог между Белград и Прищина. По този повод Вучич казва: "Имам моите разочарования – лични и политически - по отношение на ЕС... Но моята работа е да се грижа за стратегически важните въпроси, свързани с тази страна". По време на своя визита в северната част на Косово, където живеят етнически сърби – той ги призовава да забравят миналото и да мислят само за бъдещето. Отношения с Хърватия През 2008 г., със самото сформиране на Сръбската прогресивна партия, Вучич заявява, че идеята за „Велика Сърбия“, изявяваща претенции и към хърватски територии, е „нереалистична и глупава“. Отношенията между Хърватия и Сърбия се обтягат по време на т. нар. бежанска криза, тъй като в началото на есента на 2015 г. Хърватия затваря границата си със Сърбия. Оправдаването на Войслав Шешел от страна на Трибунала в Хага през март 2016 г. допълнително изостря отношенията между Хърватия и Сърбия. По този повод Вучич заявява, че се дистанцира от Шешел и неговата политика (макар и да започва своята кариера в неговата партия), но решението на Трибунала не бива да се използва като политически инструмент за натиск спрямо Сърбия. На 7 април 2016 г. Хърватия не одобрява инициативата Европейската комисия да отвори една от главите за присъединяването на Сърбия, което силно блокира нейната интеграция в ЕС. Вучич заявява, че е шокиран от решението на Хърватия да не подкрепи европейския път на Сърбия. Но седмица по-късно Европейската комисия отхвърля хърватското възражение. Отношения с Русия Вучич е поддръжник на традиционните добри отношения между Белград и Москва, като неговото правителство не се присъединява към международните санкции срещу Русия в резултат от анексирането на Кримския полуостров. След среща с руския премиер Медведев, Вучич заявява: „Ние сме доказали нашия сърдечен и приятелски подход към Русия, бидейки една от страните, които отказват да ѝ наложат санкции (...) Сърбия ще продължи да упражнява тази политика и в бъдеще.“ По време на първия мандат на Вучич Сърбия и Русия продължават да разширяват своите икономически връзки. В началото на 2016 г., след среща с Рогозин - вицепремиерът на Русия, Вучич заявява, че е възможно Сърбия да увеличи своето военно сътрудничество с Москва, закупувайки руски ракетни системи. Възобновяване на разследването на убийството на журналиста Славко Чурувия Чак през 2013 г. се възобновяват разследванията за убийствата на няколко неудобни на политическото статукво в Сърбия журналисти в периода след разпадането на Югославия, в това число тези на Чурувия, Милан Пантич (убит през 2001 г.) и Дада Вуясинович (през 1994 г. намерена мъртва в дома си). Неразкриването на убийството на Славко Чурувия се явява една от пречките пред европейската интеграция на Сърбия. Затова Вучич налага активни мерки в посока на неговото разкриване. През януари 2014 г. сръбската полиция арестува двама заподозрени за убийството на Чурувия, като и двамата са бивши служители на службите за сигурност. През същата година Вучич се извинява на семейството на убития през 1999 г. сръбски журналист за това, че е трябвало да чакат 15 години, за да бъдат вкарани извършителите в затвора. Интелектуалката и политик д-р Весна Пешич завява в телевизионно интервю, малко преди да се появи дългоочакваният обвинителен акт, че това всъщност е „гювеч, който служи само за демонстрация, че нещо се прави“. Според Пешич сръбският обществен и политически елит е силно оплетен в „хаос от връзки и лъжи“ и е нелепо само двама души – физическите извършители – да бъдат обвинени за убийството. Пешич посочва Миряна (Мира) Маркович (вдовицата на Милошевич) като поръчител на убийството. Отношение към семейството на Милошевич
Според близки до семейство Милошевич, Мира Маркович е един от основните инициатори етническите прочиствания в Босна в началото на 90-те години. След ареста на съпруга ѝ, тя и синът ѝ се местят да живеят в Русия. Сръбските власти я издирват за съучастие в убийството на Чурувия от 2006 г. насам, но Москва отказва да я арестува. Любопитен факт е, че след изборите през 2012 г. говорител на Сръбската прогресивна партия твърди, че Маркович и нейният син са добре дошли да се завърнат в Сърбия. Но все още не са извършени стъпки по анулиране на обвиненията срещу тях. Почит към жертвите в Сребреница Поканен от босненското правителство да участва в годишните чествания на паметта на загиналите в Сребреница през 2015 г., Вучич отива да отдаде своята почит. Там той бива атакуван от тълпата с камъни, бутилки и други предмети, като се налага да напусне мястото. Обвинения в медийна цензура През юли 2014 г. журналистическите асоциации са притеснени за медийната свобода в Сърбия, а в германската преса се разпространява информация, че интернет страници в Сърбия биват блокирани, блогове – изтривани, а блогъри – арестувани. Като виновник за това бива посочен Вучич. Вучич отхвърля тези обвинения, подкрепени и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, твърдейки, че никога досега не е чувал за свалените страници, и определя това като атака срещу него поради неналагането на санкции от страна на Сърбия спрямо Русия. Но главата на европейската делегация в Белград, както и американският посланник в Белград подкрепят твърденията на Организацията за сигурност и сътрудничество. Обявяване на нови избори По искане на Вучич, през март 2016 г. президентът Томислав Николич разпуска парламента и насрочва предсрочните избори. По думите на Вучич, той изисква това, за да се увери, че правителството има стабилна подкрепа и настоящата политическа посока ще продължи – в това число и опитът да се гарантира членството на Сърбия в ЕС.
* * * Можем ли да бъдем сигурни, че насоченият към Запада поглед на бившия краен националист Александър Вучич не е само орнамент от маската му на поучил се от грешките си политик?
Това е въпросът, който зададох в началото на първата част на този текст. Според мен отговорът е по-скоро отрицателен - в политиката катарзисите винаги се събобразяват спрямо интересите. Особено пък при успелите и харесвани политици, какъвто без съмнение е Вучич. И може би след време ще се окаже, че проевропейският лидерски образ просто е бил временно удобен на управляващия западната ни съседка сенчест елит. Елит, който поне от няколко десетилетия винаги е бил един и същ. И който винаги е гледал на противоположната на Брюксел посока.
___ Използвани източници: Български информационни агенции и портали; Партньори в престъпността (Център за изследване на демокрацията); B92.rs; Novine Novosadske; Telegraf.rs; Wikipedia (сръбска версия) и др.
коментара
