X
 
 

Борисов – говорителят на Пеевски

Още от автора

Да опростим нещата. Често се случва някой сложен, комплексен проблем да има просто обяснение и още по-просто решение. Какво се случи в миналия парламент и каква бе съдбата на кабинета на Орешарски?

Изборите за 42-то Народно събрание бяха на 12 май 2013 година. Още на 13 май на всички ни беше ясно, че по иронично стечение на обстоятелствата политически чистоплътно мнозинство, което да излъчи кабинет, бе невъзможно. Управление, без участието на БСП, ДПС или Атака нямаше как да се случи. Борисов и ГЕРБ не се самоубиха и не създадоха коалиция с партиите на Доган, Сидеров или Станишев. Случи се възможно най-нечистоплътната комбинация, плод на пазарлъци и скрити интереси: БСП и ДПС, подкрепени от “Златния пръст” на Волен Сидеров, бетонираха кабинета на Орешарски във властта. Свалянето му от опозицията стана невъзможно без волята на някоя от партиите във властта.

Апетитите на ДПС бяха насочени към все по-широк контрол над силовите институции, а партньорството им с БСП бе заздравено още по време на февруарските протести (през 2013), при които Борисов театрално хвърли оставка. Референдумът за Белене не успя да мобилизира достатъчна подкрепа за БСП. Планове на бившите комунисти да се върнат на власт забуксуваха.

Напълно реалистичен е и сценарият за общите усилия на БСП и ДПС за сваляне на ГЕРБ. Последвалата номинация на Пеевски за шеф на Националната сигурност, както и законовите промени по отношение на борбата с организираната престъпност – прехвърлена към ДАНС, допълнително увеличават вероятността хипотезата за сговор между БСП и ДПС да е вярна. Желанието на ДПС да овладее силовия властови ресурс бе очевидно и изгарящо, а БСП бяха петимни да им направят тази услуга. Прекроеният специално за Пеевски закон за ДАНС, светкавичната му номинация и мълниеносното петъчно гласуване на избора на директор на агенцията за национална сигурност изведе десетки хиляди граждани на улиците на София още същия ден и не ги прибра повече от година.

По това време все по-активно се заговори за КТБ – банката, която съвсем скоро всички щяха да наричат “Банката на Мафията”, “Банката на Политбюро” и “скъпо бижу под похлупак”. Заговори се и за огромния обществен ресурс – парите на държавата – съсредоточен в КТБ; за порочните схеми на финансиране, държащи в зависимост редица медии; заговори се и за финансиране на политически проекти през тази банка. Думите “олигарх”, “олигархия”, “медиен монопол” навлязоха трайно в публичното пространство. Някои медии и гражданите свързаха всичко това с личността на Пеевски. Тези зависимости и взаимоотношения по-късно щяха да станат известни като Моделът #КОЙ. Гражданите, журналистите и политиците заговориха за мафия, за пленена държава, а днес говорим за провалена държава и дори “псевдодържава, контролирана от надзаконови лобита”.

Причина за недоволството от лятото на 2013 беше нахалното и демонстративно захващане на репресивния апарат от кръгове, свързвани с олигархията, чийто синоним стана Моделът КОЙ. Обвързването на криминални икономически интереси, политическа власт и финансовата подкрепа на една банка, характерни за този модел, разгневиха гражданите.

Протестите в крайна сметка помогнаха за предсрочното падане на кабинета Орешарски от власт, а проблемите, върху които се фокусираха всички, въоръжиха политическото общество с нови аргументи. Повторното връщане на Борисов във властта нямаше да е лесно и възможно без поемане на ангажименти за разрушаване на Модела КОЙ. За изкореняване престъпната симбиоза между власт, пари и медии. Пеевски и КТБ се превърнаха символ на порочната ни политическа система. Подаденият от протестиращите в прокуратурата сигнал срещу триото депутат от ДПС, “Нов политик” и мистър Икономика, хвърлиха допълнително светлина върху обвързаностите между властта, парите и медиите.

Депутати от новоизбрания 43-ти парламент обещаха да създадат нарочна Комисия Пеевски. Гражданите до днес очакват истината за източването на милиардите от КТБ. Тези очаквания позволиха на Борисов да формира сравнително леко кабинет, с участието на необходимата му легитимация като десен политик и демократ – Реформаторския блок. Почти година и половина след формирането на кабинета “Борисов 2” обаче няма и следа от тези политически заявки. Пеевски не бе разследван от комисия в парламента, а истината за КТБ и генерираните през нея политически и икономически зависимости и източването й са точно толкова дълбоко пазени тайни, колкото бяха и на 14 юни 2013 година.

В медиите излезе достатъчно информация, че фирми, свързвани с Пеевски (и ДПС) са рефинансирани от ПИБ, а в социалните мрежи популярен стана хаштагът #ПИБставаКТБ.

Ако през 2013 Пеевски и КТБ символизираха неприемливо за обществото обвързване между политика, власт и пари, днес тази схема с нищо не е променена. Премиерът и политическият елит все още пазят Модела КОЙ и тези, които го олицетворяват.  Дори повече! Борисов прие ролята на Говорител на Пеевски:

“Пеевски си отиде. Напуска страната… Вече няма да е дъвка…”

Пеевски остава недосегаем – това на практика обяви премиерът. КТБ бе заменена от друга банка, за която властта ревниво мълчи и пази, включително и с недопустима държавна помощ.

Моделът КОЙ – порочното и криминално обвързване на властта и бизнеса – е жив и здрав и все така влиятелен и вездесъщ.

Пеевски и КТБ изведоха хората на улицата преди три години. Пеевски и една друга банка са тясно свързани с управлението днес.  Властта бездейства, а премиерът говори от името на Успелия млад бизнесмен – събирателен образ за Модела КОЙ.

Пеевски и една банка свалиха Орешарски. Заради Пеевски и една банка трябва да си иде и Борисов.

И не само...

За крепко здраве яжте тази лесна супа
За крепко здраве яжте тази лесна супа

Хората консумират супи, не само като храна, но и за добро здраве. Пилешкият бульон действително облекчава запушването на носа при настинка. Зеленчуковата...