Когато политическите паразити убиват общественото тяло

“...Не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми сътворени от безродни политици и безродни капризнечещи псевдосънародници…”

(Валери Симеонов в имейл до българка в САЩ, 03 май 2016)

 

В Украйна, по време на революцията, както мнозина я наричат, срещу корумпираното управление на Янукович, имаше впечатляващи епизоди, при които недоволните граждани вкарваха депутатите в контейнери за отпадъци и ги развозваха известно време по улиците. Предполагам, че символиката с кофите за “мусор*” е умишлено търсена — за да подчертае отношението на протестиращите към продажните и корумпирани в техните очи политици.

За Янукович и Донецката мафия, завладяла Украйна е писано и говорено много. В известен смисъл е разбираем и кървавият начин, по който си отидоха от властта.

Думата ми тук е за предела на търпимост, след който десетки хиляди излизат на улиците. Веднъж преодолян, този праг се превръща в сила, способна на мобилизира големи групи хора. Тълпата, припознала нещо или някого като опасност или враг, е склонна да прояви агресия.

Врагът не задължително цели да ти навреди физически. Той вреди на качеството ти на живот, ако е овластен. Преди дни писах за политическите паразити, които са овладели обществения организъм и с корупцията си и криминалните си интереси де факто влошават качеството на живот на всички ни.

Днес политическият паразитизъм намери нов израз.

Българите в чужбина могат да бъдат сравнени с ваксината, нужна да предпази болното обществено тяло. Паразитите живеят върху или в него и се хранят с или чрез организма, върху който паразитират. Те заразяват организма, подобно на вируси. Българите в чужбина тези дни показаха, че искат да участват активно в политическия живот на България, протестирайки срещу промените в Изборния кодекс, предложени от т.нар. Патриотичен фронт на ВМРО и НФСБ и подкрепени от ГЕРБ. Те казаха ясно, че искат да гласуват. Дори повече! Имат куража да искат собствен избирателен район, чрез който да излъчват свое политическо представителство. Това разбира се не се хареса на политическия картел, завладял България.

Българите в чужбина са една от съставките на многокомпонентна ваксина срещу вируса,  овладял обществения организъм в България. Паразитите разпознават опасността и се съпротивляват. Ваксината действа – видя се през успешната кампания за електронното гласуване, в която участваха много българи в чужбина, вкл. и с експертизата си по темата.

Паразитите се съпротивляват и това повишава температурата на обществения организъм. Паразитът не убива задължително приемното тяло. За него е достатъчно да се храни.

Така стана на извънредните избори през 2014, когато за партиите, приели промените срещу българите в чужбина, са гласували 44,018 души – толкова са гласовете за ГЕРБ и ПФ (число, сравнимо с гласовете за ДПС през същата година: 59,938). Днес тези 44 хиляди българи станаха излишни. Те се “мотаят в краката” на патриотите и задават неудобни въпроси на премиера.

Ако се върнем на аналогията с паразитите – необяснимо е упорството, с което политическите паразити в България се опитват да умъртвят организма, без да осъзнават, че с това приближават собствената си смърт. Разбира се, ползвам думите образно, защото дълбоко вярвам в здравия разум и способността на човек на намира разумни и рационални решения на проблемите.

Но също така осъзнавам, че историята може да ме опровергае, какъвто е случаят с Украйна. Понякога обаче именно твърдата, решителна хирургична намеса е единственото животоспасяващо действие, което може да бъде предприето, за да бъде спасен нечий живот…

*мусор – на руски: боклук; отпадъци, в резултат на човешката дейност.