X
 
 

Козунаколандия

Автор: Dee Anna
1425 3

Още от автора

Каквото и да си говорим, последната седмица, че и следващите дни, са посветени на козунака. Няма спасение от него! Може да се простите с диетите си, с опитите за здравословно хранене, с доброто си храносмилане! Великденските пости са като пролетно почистване преди да задръстим отново червата си с тесто, яйца и агнешко.

Козунакът обаче...О, как изпъква той, на фона на другите празнични храни! Ние сме народ укрепнал от ранна възраст чрез баничката със сирене и много хляб на вечеря. И внезапно те направо изчезнаха! Аз – човек щастливо живеещ в максимална изолация от света и актуалните му драми, забелязах инвазията на празничния сладкиш едва в четвъртък. Приритвах за нещо калорично и влетях в първата пекарна, която намерих. Всичко, което исках, бе баничка; всичко, което получих, бе козунак.

Докъдето ми видят очите, всичко бе в тестени плитки обсипани с бадем и захар. Нямаше и помен от содените питки, кроасаните с шунка, кексовете и кашкавалките. Само в един тесничък кът до касата, три стари низвергнати пая с шоколад се криеха засрамени. Ужасът, и ниската кръвна захар, ме разтресоха от глава до пети! Явно бях  прекарала предните дни в пълно забвение, защото изведнъж прогледнах за кризата с козунаците, оставете ги тия сирийски бежанци на мира, къде ще денем всичките тия прехвалени кифли? Влизайки в произволно магазинче, още от вратата ме посрещнаха седем вида козунак, боя за яйца, както и разбира се самите яйца – намъдрени в кори наредени една върху друга, формирали цели небостъргачи от протеин. Огромната част от съдържанието на всеки мини/супер/дупер/хипер/ултра маркет беше именно тези три неща. И това са само дните преди Великден, т.е. Опасността само бе надвиснала още. Същинското изпитание на духа предстоеше.

Събота. Намазана до лактите в разни бои – перлени, матови, напукващи се, златни и т.н., отворих скрина за сладки в семейната къща, откъде изпаднаха около 6 козунака в явен опит да ме убият. Оцелях, но параноята ми към пустия сладкиш се засили. Стигна се до там да ми се явява на сън! Нощта преди Великден имах ужасен кошмар – бях се озовала в гора, в мрак непрозрачен като офшорна фирма. Бутах клони и се драх във храсти следвайки някаква бледа светлина, която ме заведе до ритуален огън. Около огъня – цяло племе козунаци! Те веднага ми се нахвърлиха и започнаха грубо да се блъскат кой пръв да влезе в устата ми. Беше варварско и помня, че се задавих още с първия...Събудих се рязко и препотена от стреса.  Приех го като пророчество. То пък и то едно пророчество, де.

Но дойде и самият Великден, сутринта след църквата, когато много хора са си спомнили за пръв път през 2016та, че са православни. Всички тези хора, временно спасени от религиозната си амнезия, сега се редяха по съседските врати да раздават яйца, курабийки и козунаци. Семейният рекорд беше счупен след като получихме всичко на всичко 13 бухнали буци сладко тесто с по някоя друга стафида и бадем вътре. Козунакът беше  моя закуска и обед, майка и баща, възглавницата, на която си лягам и първопричина за стомашните ми болки, защото каквото и да си говорим, никой обикновен човек няма самоконтрол край подобно кулинарно творение. Пет от подарените сладкиши в момента се крият във всяка кухина на кухнята ми и чакат да събера смелост (или подкрепление), за да ги изям. По някакъв начин българската пазарна икономика беше получила грешна графика на търсенето и предлагането, защото хлябът ми се струваше оскъден и стар, баницата също, но пък козунак да видиш! Вече се чувствам като Форест Гъмп и се чудя какви още приложения да измисля на проклетите плетени кифли, за да свършат най-после. Ето само няколко предложения:

-      Яхния от козунак

-      Сандвич от козунак

-      Крем супа от козунак

-      Козунак-сърма (още доизмислям рецептата)

-      Попара от козунак

-      Козунак с мармалад (за тези от Вас с по-мощен панкреас)

-      Козунак с тиква

-      Торта от козунак

Последното ми е всъщност любимо, получава се добре. Така че постелете си един козунак, облегнете се на някой вече по-твърд козунак,  направете си торта от третия козунак и се насладете на живота, защото идва Гергьовден и още много ядене ви чака!

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • Анонимен 1 Анонимен преди 3 години Профил на трол?
    До съседите: Госпожата не празнува Великден, не я черпете с козунаци! Може би празнува Шекер Байрям?
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 3 години Профил на трол?
    Ами тогава ще я черпим с шекерене пръчка... Вероятно ще и допада повече.
    : 2 !
На 100 секунди сме от ядрената полунощ
На 100 секунди сме от ядрената полунощ

Символичните стрелки на т.нар. Часовник на Страшния съд бяха преместени през 2020 г. с 20 секунди и сега се намират на едва 100 секунди преди ядрената...