Авиация дальнего действия или как СССР бомбардира България

В навечерието на нападението на Германия над СССР, с което двете съюзнически страни – нацистите и Съветите – започват война помежду си, Съветският съюз разполага с Далекобомбардировъчна авиация (ДБА). През юни 1941 в състава на този вид авиация са включени 13 авиодивизии, включващи 44 авиополка.

На 5 март 1942 тези части на въоръжените сили на СССР са преименувани “Авиация с далечно действие” (АДД). Управлявана централно от Москва, АДД е изпълнявала стратегически задачи – бомбени удари по административно-политически и военни обекти в дълбокия тил на врага. Основни бомбардировачи по това време са били самолетите Ил-4, с височина на полета до 9700 метра и дължина до 3300 км. На въоръжение са били и Ер-2, с височина на полета до 7700 м. и дължина на полета до 5000 км; Пе-8, с височина до 7800 м. и дължина на полета до 5140 км. Благодарение на ленд-лийза (или “заем-наем”), считан от мнозина, вкл. и от съветски ветерани, за един от основните фактори, помогнали на СССР да спечели Втората световна война, от САЩ започва доставка на бомбардировачи Б-25 “Мичел”, с височина на полета до 7400 м. и дистанция до 2150 км. Ролята на ленд-лийза е отделна, дълга тема, но безспорен факт е, че “Мичелите” играят също много важна роля в съветската военна авиация през Втората световна война.

АДД е покривала широк периметър на действие, бомбардирайки основно нощем. Сред целите са били Вроцлав, Варшава, Краков, Гданск, Берлин, Хелзинки, Талин, Калининград, Тилзит (днешен Съветск), Деберцен и др.

След преименуването си през март 1942, АДД започва да действа незабавно, а удари срещу България са нанесени още същата година. Главнокомандващ АДД по това време е маршал Александър Голованов – роден през 1904 в Нижний Новгород, починал през 1975. През 1944 Голованов е произведен в Главен маршал на авиацията. До създаването на АДД Александър Голованов командува съответно полк и дивизия от частите на ДБА.

Голованов е автор на книгата “Дальняя бомбардировочная” – книга със спомени на Главния маршал на авиацията от 1941 до 1945.

През юни 1941 словашкият град Кошице (на унгарски Коша), е бомбардиран от неидентифицирани самолети. Има много убити и значителни разрушения. Това се случва само няколко дни след нападението на Германия над СССР в нарушение на Пакта Молотов-Рибентроп. За тази атака посланикът на САЩ в Швейцария пише през април 1942:

“...Швейцарският министър в Будапеща докладва, че е получил по телеграфа вербална нота с дата 17 април от Унгарското външно министерство, в която се казва, че, имайки предвид нашата комуникация, Външното министерство напомня атаките на съветските въздушни сили над Коша на 26 юни миналата година, причинила огромни загуби в човешки живот и разрушения. В съответствие с това Унгария счита, че води отбранителна война срещу Съюза на съветските социалистически републики”.

В своите мемоари маршал Голованов пише:

“Ще дам няколко примера за това как чуждестранната преса коментира реакциите на правителството на Миклош Хорти в Унгария, Антонеску в Румъния, царското в България и това на Маннерхайм във Финландия.

“Съндей Експрес” за въздушните атаки над Унгария, България и Румъния (прихванато радиосъобщение). Истанбул, 19 септември. Както съобщава истанбулският кореспондент, набезите на руската авиация над България, Румъния и Унгария са причинили сериозни щети на многобройни центрове и правителствата на балканските сателитни държави много сериозно се опасяват от бъдещи атаки. Досега те считаха, че Русия е твърде далеч и е заета със защита на собствения си фронт, за да напада Балканите, поради което отсъстваха елементите на предпазливостта…

Бомбардировките бяха съвършено неочаквани за България, която все още поддържа дипломатически отношения с Москва. Рейдовете се отразиха на вътрешното положение, което в този момент никак не е добро. Немците изнасят от България всички продукти, до които могат да се докопат, оставяйки на селяните оскъден къшей хляб и малко месо…”

АДД на ВВС на СССР по време на Втората световна война осъществява военни действия в Крим, Беларус, страните от Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Югославия и България. През есента на 1942 по време на нощни военновъздушни рейдове са бомбардирани Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Година по-рано, през юни е бомбардиран и Добрич.

Всичко това се случва много, преди началото на англо-американските бомбардировки над България. Далеч съм от мисълта да сравнявам щетите, но показателно е, че съветските въздушни атаки се провеждат във време, когато СССР поддържа дипломатически отношения с България и двете страни не са в състояние на война – поведение, типично за руския политически елит дори днес.

Широко използваните от прокремълската пропаганда “американски бомбардировки” са значително по-късно – през късната есен на 1943 г.

Било е война.

Но от историческите данни личи, че България е била обект на военни атаки не само от държави, с които се е намирала в състояние на война. Страната ни е атакувана по суша, въздух и вода от силите на СССР.

Тази страница от военния театър на Втората световна война остава забулена в тайна и това ще е така, докато Русия не разкрие архивите си и докато не върне плячкосаните след комунистическия преврат от 1944 г. български документи.