X
 
 

Този текст не е срещу Поли Генова, но не е и срещу Джамала

Още от автора

Този текст не е срещу Поли Генова. Но не е и в подкрепа на Джамала и украинската песен на Евровизията. Нито пък е срещу нея. Той не е за музика, а за политиката, която провокира творците.

Не виждам проблем в това, песни или други произведения, със силно политическо послание, да влияят на обществото. Нито виждам проблем в това, самите творци да са ангажирани политически и дори да отправят политически послания.

Разбира се, примерът е самата Поли Генова, която в деня, преди финалите на Евровизия призова “всички български политици да а запазят правото на глас на българите в чужбина и те да имат право да гласуват за собствената си държава”. Това, скъпи приятели, е политическо послание, отправено от творец. Наистина, не е в песен, но е отправено, ползвайки факта, че е във фокуса на общественото внимание, заради музикалния конкурс, в който участва. И в това няма абсолютно нищо лошо. Даже е похвално.

Като говорим за музика, общество и политика, няма как да не вземем предвид рок поколението и контракултурата, разтърсили света през 60-те години на миналия век. Примерите за рокаджии, ангажирани с политически послания има много.

Бих припомнил и посещението на Роджър Уотърс в България наскоро. Освен песните си, творецът изписа “ОСТАВКА” на Стената, по време на изпълнението на едноименната песен, при това, точно в момента, в който се чува въпросът “Mother should I trust the government?..

Дали това не е политика и политическо послание?

Трябва ли да напомням легенди, като Крозби, Стилс, Неш енд Йънг и песента им “Ohio”, посветена на убийствата в Кент, щата Охайо на 4 май 1970, когато американската армия започва стрелба по протестиращи?

Друга моя любима банда от 60-те, Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл, имат също “политически” хитове – “Fortunate Son” е един от тях. Това е песен, определяна като силно политически ангажирана срещу войната във Виетнам. Определяна е като песен на работническата класа, която, десетилетия, след като е написана, “те кара да вдигнеш свит юмрук”...

Ами Брус Спрингстийн? “Long Walk Home” е вероятно най-ярко ангажираната му политическа песен. При това, сравнително нова и насочена срещу “безкрайните задгранични войни, икономическия и конституционен упадък” в САЩ, според списанието “Роулинг Стоун”.

Разбира се, няма да е справедливо да пропусна Боб Дилън!.. Коя от всичките му протестни песни да спомена? Нека е “Masters of War”. Протест срещу Студената война…

Да поговорим малко за Пънк? Рaзбира се, Sex Pistols! И разбира се, “God Save the Queen, her Fascist Regime”.  Песен, с ярко политическо, антимонархично послание. Джони Ротън днес Джон Лайдън, по повод на тази песен казва:

“...Такава песен се пише не защото мразиш английската раса. Пишеш я, защото я обичаш и ти е писнало да гледаш как злоупотребяват с нея...”

Това са само няколко от десетките, вероятно дори стотици примери на политически ангажирани песни.

За мен, основният конфликт между изкуството във всичките му проявления и политиката е границата, отвъд която то се превръща в лъжа, в пропаганда. Нееднокрарно, коментирайки соцносталгията и тоталитарните пропагандни похвати съм обсъждал темата за поръчковото “изкуство”, което днес мнозина се опитват да опаковат като соцреализъм, като соц изкуство. Опитват се да скрият факта, че това е поръчково– опростено и достъпно за масите, възхваляващо и величаещо определена политическа идеология, създадено под диктат или по поръчка. В този смисъл, то нито е реалистично, нито е изкуство. То е обикновена пропаганда.

Говорейки за музиката, предполагам, че няма да сгреша ако кажа, че същата логика е приложима и по отношение на музикантите. Проблем в това, да бъдат политически ангажирани – няма. Проблем има, когато започнат да правят компромиси с творчеството си, възхвалявайки една или друга политическа идеология – най-често, тоталитарна. Въпреки или прикривайки убежденията си, които често може да са дори противоположни на идеологията, за която пишеш, пееш, свириш или рисуваш срещу заплащане или под заплаха.

Да се върнем на Джамала. Без да оценявам музиката – не разбирам от това, аз съм просто слушател и фен на рока, украинката излиза с песен, с която е ангажирана емоционално. Песен, която пресъздава трагедията на народа на нейния баща, при това преживяна през нещастията на нейната прабаба, която е била депортирана по време на сталинските репресии в СССР и е трябвало да изхвърли едно от петте си деца, починало във влака от глад и студ, докато прадядо ѝ е воювал в редовете на Работническо-селската червена армия… Режимът на Сталин е отговорен за репресиите срещу Таврийските българи, репатрирани обратно в СССР след комунистическия преврат през 1944, но това е отделна сложна тема.

Да, песента на Джамала “1944” е политически ангажирана, но в това само по себе си няма нищо лошо и немузикално. Джамала изразява емоциите си. Изпява песента си добре. Отчитайки нивото на останалите песни, напълно заслужено е финалист. Както заслужено на финала е и Поли Генова. При това пиша всичко това без музиката на Евровизия да е моята музика.

Политическото послание на Джамала е ясно, както ясно е и посланието на Поли за Изборния кодекс. В двете има провокация. Изкуството по дефиниция провокира. Към размисъл, към чувства, към действия…

Джамала успя. Спечели първото място на конкурса. С това тя помогна на страната си. Помните какво казва Лайдън от Секс Пистълс, нали? “...Защото я обича и защото не може да гледа как злоупотребяват” с народа на дедите ѝ. Със сънародниците ѝ днес.

Вчера писах в профила си във Фейсбук, че геополитика е дори самото гласуване на конкурса Евровизия, при който България гласува за Русия, а Русия даде нула точки на България. Геополитика е и това, че Македония даде десетка на България.

Но песните на Поли и Джамала са творчество. Провокативно, но изкуство.

Пожелавам на Поли успех както в музиката, така и в политическото ѝ послание за правото на глас на българите в чужбина. Надявам се към нея да не полетят патриотични антитурски домати след този призив. За доматите препращам към опасенията на руския участник в Евровизията – Сергей Лазарев, който в прав текст казва: “Крим – това е Украйна. Крим за мен не е Русия… Аз в “кримнаш” няма да участвам!... Може да полетят по мен домати от страна на руските фанатици, но аз в това няма да участвам...” – повдигайки дистанцирано ръце.

Това не е ли политика?..

 

----

 

Това е текстът на песента на Джамала “1944”, в превод на Албена Стаменова. Сами намерете политиката в него:

 

Когато дойдат чужди хора…

идват в дома ти,

избиват всички ви

и казват:

„Не сме виновни… не сме“.

 

Къде ви е разумът?

Човечеството плаче.

Мислите се за богове,

но всички сме смъртни.

Не поглъщайте моята душа,

нашите души.

 

Не можах да преживея младостта си там,

защото ми отнехте моя свят.

Можехме да изградим бъдеще,

където хората живеят свободни и обичат,

щастливо време…

 

Къде са ви сърцата?

Човечество, събуди се!

Мислите се за богове,

но всички сме смъртни.

Не поглъщайте моята душа,

нашите души.

Не можах да преживея младостта си там,

защото ми отнехте моя свят.