X
 
 

Кой гони Дилма?

Още от автора

Автор: Теодор Спасов

На 5 август предстои започването на летните олимпийски игри в Рио де Жанейро. В началото на месец май, малко преди Сенатът в Бразилия да отстрани Дилма Русеф от президентския пост за период от 6 месеца, тя тържествено посрещна олимпийския огън.

Но Русеф, поради това, че бе отзована, няма да има възможността да поздрави спортистите от целия свят по случай първите в историята олимпийски игри, провеждащи се на южноамериканския континент. Това ще стори нейният заместник – вицепрезидентът Мишел Темер (лидер на Партията на бразилското демократическо движение), с когото напоследък тя е в открити лоши отношения.

Защо се стигна до импийчмънт?

Русеф бе обвинена във фалшифициране на държавния бюджет за 2015-а година, за да постигне заложените от Конгреса финансови цели, както и за да прикрие проблеми, свързани с икономическата ситуация в страната.

Избраната от 54 милиона бразилци Русеф определи процедурата по импийчмънт срещу нея като „преврат“. "Може да съм допускала грешки, но не съм извършила престъпление", посочи тя в своя реч. В резултат от временното ѝ отстраняване се стигна до сблъсъци между нейни провърженици и противници в цялата страна.

Aко 2/3 от сенаторите признаят Русеф за виновна в края на 6-месечния период на отзоваване, тя може да бъде окончателно свалена от власт, като този случай Темер ще бъде начело на държавата до 2018 г.

Абсурдите

Днес в Бразилия се наблюдава поредица от абсурди, засягащи личността на Дилма Русеф, най-вече в сферата на политиката и медиите.

Докато повечето международни журналисти, наблюдаващи отблизо ситуацията в най-голямата латиноамериканска страна, пишат предимно позитивни текстове за Русеф и определят импийчмънта срещу нея като част от очерняща я кампания, водена от страна на най-корумпираните конгресмени, то в бразилските медии, които в по-голямата си част са силно зависими от крупни олигарси, присъстват най-вече негативни текстове за нея, категорично подкрепящи смяната ѝ. 

Друг абсурд е това, че срещу повече от половината членове на Конгреса, които са гласували против оставането на Русеф на власт, се водят разследвания за корупция или пък те вече са били обвинявани в съпричастност към корупционни практики. Същите тези политици обвиняват Русеф само в това, че е нанесла козметични поправки по отношение на фискалния дефицит, за да изглежда икономическата ситуация в страната по-добра, отколкото е тя в действителност. Никой от тях не твърди, че тя е извършила тези поправки в своя лична полза.

Задкулисните практики

Десните политически сили в най-голямата южноамериканска страна, предвождани от религиозни лобита, се опитват не само да свалят от власт президента на Бразилия с български корен, но и да сломят окончателно лявата Работническа партия.

Според някои независими бразилски журналисти съществува план за трайно отстраняване на Работническата партия от властта в Бразилия, като в основните на този план стоят страховете от това, че най-голямата страна в региона на Южна Америка може да се превърне в силен икономически и политически субект, засягайки установения от крупните в глобално отношение капиталисти и политици ред.

През последните 12 години, откакто Работническата партия е основният субект в политика на южноамериканската страна, милиони бразилци се избавиха от крайната бедност. В бразилското общество за първи път се утвърди стабилна средна класа – каквато до този момент почти не съществуваше в бразилското общество. Освен това петата по големина страна в света започна да играе важна роля в международните отношения. Усилиха се и икономическите връзки на Бразилия със страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка).

Кои са основните политически противници на Русеф?

Сред основните лица на опозицията срещу единствената до този момент жена-президент в историята на Бразилия е Марко Фелисиано – ултраконсервативен политик и свещеник от евангелистката политическа клика, който в интервю пред „Гардиън“ заявява открито, че желае Работническата партия да остане в историята.

Преди три години, когато става председател на Комитета за човешки права, Фелисиано все още не изпитва потребност да изразява открито своите антидемократични възгледи, но днес вече активно ги пропагандира.

Фелисиано, заедно с група религиозни активисти, открито пропагандира, че трябва да бъдат забранени абортът и сексуалното образование в училище; че ЛГБТ активизмът трябва да бъде наказван със затворничество; че армията се нуждае от повече средства, а на военните трябва да бъдат осигурени повече правомощия в обществото. Според същия епидемията от СПИН е Божие наказание за хомосексуалните. Междувременно Фелисиано твърди пред „Гардиън“, че е бил погрешно интерпретиран, когато е казал, че британският музикант Джон Ленън е трябвало да бъде убит, тъй като неговата група „Бийтълс“ е имала дързостта да се подиграва с Исус Христос.

Един от активистите в тази група е Едуардо Куня – политик и депутат от Партията на бразилското демократично движение, който е и сред стартиралите процеса по импийчмънта на Дилма Русеф. От 1 февруари 2015 г. той е председател на камарата на депутатите в Бразилия, но понастоящем е свален от този пост, тъй като е обвинен в корупция, приемане на подкуп и прикриване на 5 милиона щатски долара в швейцарска банка. Ако Русеф бъде оправдана, вероятно тъкмо Куня ще бъде вицепрезидент на страната, заемайки мястото на на нейния заместник Темер.

В бразилското общество се говори, че набожното (поне пред обществото) семейство на Куня неотдавна е изхарчило 50 000 долара по време на 9-дневна почивка в Маями, а една от неговите фирми, посветена на делото на Исус Христос, използва автомобил Porsche Cayenne, струващ поне 100 000 долара.

Понастоящем Куня – временно отстраненият председател на камарата на депутатите - е заместван от Валдир Мараняо, срещу когото също тече процес на разследване за съпричасност към голяма корупционна афера, свързана с нефтената компания „Петробрас“.

***

За това колко силно е ултраконсервативното лоби в Бразилия говорят и самите аргументи на конгресмените, които са гласували против отзоваването на Дилма Русеф. Според тях Русеф със сигурност не е на власт по волята на военното бразилско лоби, традиционно обвързано с консерватизма, в това число и с религиозния такъв. А и все пак се знае, че по време на военната диктатура, поради лявата ѝ политическа ориентация и дейност, тя е била репресирана и дори измъчвана в тайни затвори.

Използвани източници: Български информационни агенции; Al Jazeera; The Guardian; The Rio Times; Wikipedia.