Българските реформи

- Сега – казва министър-председателят, – ще направим едни реформи.

- Сега – казва следващият министър-председател – ще направим реформи на реформите на миналото правителство.

- Сега – казва по-следващият министър-председател – ще направим реформи на реформите, които предишното правителство направи на реформите на по-предишното.

Междувременно всеки българин най-добре знае какви реформи трябва да се направят и се занимава с писане по форуми, говорене по кафенета и с масово псуване.

В същото време баба Пенка от село Кубратово взима пенсия от 200 лв, с която едва оцелява; поредният политик не бива осъден поради някакви си причини, въпреки че уж е бил откраднал над десет милиона лева; институциите, които се занимават с култура нямат почти никакви пари, а на Народната библиотека й тече покривът.

Някъде другаде по същото време един полицай взима 20-ата си заплата, един прокурор взима подкуп, а един съдия взима друг подкуп, докато катаджия взима рушвет, докато на границата митничар взима рушвет.

На трето място някой прави катастрофа, но няма да бъде осъден, защото се оказва, че е политик. Втори политик бие журналист, след което ще бъде осъден журналистът. Излиза нов скандален запис, за който са повдигнати двайсет обвинения срещу човека, който е пуснал записа, обявява се, че това е „опит за преврат”, а замесените лица се саморазследват по кафенетата.

На четвърто място се бият русофили и русофоби като спорят къде е центърът на света: във Вашингтон или в Москва. През това време на съседния площад се бият проевропейски и проруски граждани, защото едни са щастливи (доколкото човек може да бъде щастлив в държава с неработещи институции) от пребиваването си в Европейския съюз, а другите искат страната да влезе в Евразийския съюз.

В една градинка близо до площада националисти бият роми, защото последните много крали по селата, а в съседната сграда политици решават България да вземе заем от 150 милиарда евро, за да изплати заема от 100 милиарда евро, който са взели предишната година.

Българите спорят навсякъде. Не се разбират един с друг. Спорят бащи с деца. Дядовци с внуци. Спорят лели с племенници и зетьове с шуреи. Спорят колеги с колеги и шефове с шефове. Спорят таксиметрови шофьори с клиенти и обратното. Спорят продавачи по вестникарски будки с продавачи на гевреци. Вдига се шум. Всеки момент ще се сбият...

През това време правителството взима трети заем за 200 милиарда евро, защото парите на властта не достигали и искали да си вземат космически кораб, с който да пътуват до новите си партньори Китай за двайсет минути и трийсет и четири секунди.

Докато се спори се прокарват нови реформи на реформи на реформите на предишните правителства.

Идват избори и ги печели някой от новите-стари или някой от старите-нови.

Дават се предизборни обещания, които никога няма да бъдат спазени, но които никой не чува, защото всички са в един генерален спор.

И все се говори за реформи.

И все те са им на езиците.

И все аха да направят някаква съществена реформа. И първо се занимават да направят някоя от реформите на реформите.

И реформи всъщност няма.