Поезията (Коментар)

Поезията е търсене на пълнота в празнотата на съществуването. Чуването на тишината. Виждането в един сляп свят и сърдечният ритъм в един безсърдечен такъв. Чувството, че в особената пустота на живота се намира неговият истински смисъл – онази пустота, в която не си нито щастлив, нито нещастен, но знаеш, че си човек.

Поезията е зимникът на нашите емоции. А те са разнолики. Човек има толкова нужда от щастие, колкото и от нещастие. Защото само в нещастието можем да оценим щастието.

Поезията е довършване на недовършеното от Всевишния. Сълза в окото на океана. Уловената от тревичка целувка на момиче, която си получил край брезата до моста. Танцуващият под песните на вятъра и слънчевите лъчи житен клас. Ароматът на кожата й, когато си се изгубил безвъзвратно в нейните прегръдки.

Поезията е разговор с онова, което не може да се обясни, а само да се почувства. Връзката между човека и всичко човешко в него. Вълната от смисленост в океана от безсмислие. Небесното царство, в което самодивите са отвели Ботевия лирически човек.

Поезията е свобода. Свободата да казваш онова, което мислиш и да мислиш онова, което казваш. Да съграждаш кули от сълзи и усмивки. Да преследваш вятърни мелници. Да четеш това, което ти харесва и да харесваш това, което четеш.

Поезията е възможност да проникнеш в тайната на битието. Ледът, пукащ под топлите ласки на скоча. Моментът на вечност, в който доближите лицата си преди устните ви да се докоснат. Болката по един свят, в който има много болка. Истината за лъжите и лъжите за истината. Усилието да кажеш много с малко.

Поезията е нещо повече от думи. Тя е апогеят на живота и смъртта. Плачът, с който огласяме света като се родим. Прозрението, че умираме преди да се родим и се раждаме, за да умрем. Самотата в безродните нощи и страданието в радостта.

Поезията е избор. Кръстосване на шпаги с лист хартия в борбата за заветната победа. Разстрел и след разстрела червей. Борба за онова, в името на което си заслужава да живееш, умирайки. Път към пропастта и възкресението.

Поезията е памет. Отговорността да се сетиш за онези, които са забравени от всички. Задачата да осветиш делата и думите на онези, които трябва да бъдат помнени. Желанието да разбереш, че миналото бяга пред нас, а ние трябва да го настигнем.

Поезията е да бъдеш Алеко, когато на всяко кьоше те дебне байганьовизъм. Да водиш спокоен диалог със съвестта си. И да я обичаш.

Поезията е любов. Победа на оръжието на любовта над любовта към оръжието.