Чинията, Дядото, Хаджи Димитър и откраднатата история

Да разгледаме фактите…

На 30 септември 2011 Министерски съвет, с министър-председател Бойко Борисов, със свое решение №731, прехвърля безвъземездно на Българската социалистическа партия комплекса “Дом-паметник на Българската комунистическа партия”. Документът, публикуван на сайта на Министерски съвет, е подписан от тогавашния вицепремиер Дянков и главния секретар на МС, Росен Желязков.

Мястото (върхът), на който не случайно е издигнат и Домът-паметник на БКП, е определено от комунистическия поет Асен Босев, работил като редактор на в-к “Работническо дело”, основател и главнен редактор на в-к “Септемврийче” (комунистическо пропагандно издание за деца) като “светла светиня”, извисена към “заруменялите мечтани зари”.

Самият Дом-паметник е един от многото тоталитарни символи, ползвани от комунистическата пропаганда, за да утвърждава и налага престъпната идеология на криминалния режим, установен в България с помощта на съветска военна окупация, отговорен за дългогодишен кървав терор.

Естетическата стойност на тези градежи е съмнителна и спорна, а историческата им стойност – нулева. Те крадат и подменят историята и истина с помощта на пропагандни клишета и  митологеми. Целта е да се оправдае случилото се у нас след преврата през 1944 г. Сред тези зловещи и мрачни постройки са т.нар. Паметник на Съветската армия, Альошата в Пловдив, Домът-паметник на БКП на Бузлуджа и други подобни, пръснати из цяла България…

През 2013 г., а вероятно и днес, БСП все още не беше придобила собствеността върху Дома-паметник. Областният управител на Стара Загора не беше изпълнил решението на Министерски съвет от 2011. Самите социалисти, въпреки, че са партия на червените олигарси и милионери, се оплакват и днес, че нямат пари да го стопанисват.

Така стигаме до днешната трагикомична ситуация, в която вторият кабинет на Борисов и лично самият министър-председател обеща да ремонтира светинята на българските комунисти. Това се случи в Казанлък, при откриване на някакъв Музей на розата. Министърът на културата също не си губи времето и незабавно свика експерти, с които умуваха за спасяването на Дома-паметник, известен като “Летящата чиния”. Разбира се, на “експертната” среща при Рашидов не присъстваха неудобни архитекти, художници и общественици, които да възразят на идеята и така в медиите излезе информация за 2,5 милиона лв., които Борисов е склонен да жертва, за да “спре разрухата” в комунистическата светиня.

Но Борисов е държавник!

Той е готов да издигне даже паметник на Тоталитаризма, ако той “не разделя нацията”, както посочва премиерът пред безмълвните медии. От това със сигурност следва, че Борисов е убеден, че “светилището” на БКП е обединяващ българите монумент. Както вероятно и идеологията на партията, обявени за престъпни. Отношението на Борисов към комунизма е ясно и той го е изразявал недвусмислено и нееднократно. От отказа му да напусне БКП и да се деполитизира като служител на МВР, до постоянните му сантиментални заигравки с Тодор Живков и “построеното от него през социализма”...

Дори повече! Борисов вече обяви екип, с който ще проучва и за в бъдеще ще работи за спиране на разрухата и за консервацията на дома-паметник, светилище на БКП...

Ще кажа още няколко думи за откраднатста история и подмяната. Те се изразяват дори в това, че истинското име на върха днес остава неизвестно за мнозина. От 1942 г. Връх Бузлуджа се казва Хаджи Димитър. Но “Бузлуджа” е далеч по-удобно за комунистическата митология и идеология, гордо наследени днес от БСП в усилията им да се представят за легитимни наследници на социалдемокрацията у нас.

През 1891 г., на (тогавашния) връх Бузлуджа Димитър Благоев, заедно с други съмишленици, създават Българската социалдемократическа партия. Но след 1942 г. той е преименуван на връх Хаджи Димитър. Така е и днес. В чест на остатъците от четата на Хаджи Димитър, водила последното си сражение там през лятото на далечната 1868 г. Тогава, през юли, последните 30-тина души от общо близо 130, са обкръжени и унищожени от стотици войници на редовната турска войска…

А понеже спомените за тоталитаризма разделят нацията - послушният Рашидов промени името на Музея на тоталитарното изкуство на музей на социалистическото. Вероятно, в името на единството.

На ГЕРБ с БСП и всичките й производни...