X
 
 

Популизмът точка по точка

Още от автора

Референдумът на Слави предизква различен тип полемика в българското общество. Причините са много. Точно толкова са и различните мнения. Дали трябва да има референдум, дали той трябва да има определен праг от гласували, за да бъде разгледано мнението на суверена като задължително и прочее.

В този текст ще бъдат представени и разискани нередактирани въпросите, които бяха приети за гласуване от НС. Авторът ще се опита да погледне отвъд правописните грешки и некоректно зададените въпроси на инициативния комитет с цел максимално обективното им разглеждане.

Въпрос Н1:Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Безспорно най-опасният въпрос. За да си дадат сметка хората, които смятат да гласуват на референдума, какво точно значи мажоритарен вот, трябва да дадем красноречива дефиниция.

В общественото пространство върлува мит, който твърди, че мажоритарен вот задължително означава „разпознаваеми лица, вместо налагането на такива в партийни листи”. Абсолютно невярно твърдение. Това, което на пръв поглед желаят поддръжниците на тази теза се нарича преференциален вот, който така или иначе вече е налице в изборното законодателство с промените от 2014г.

Мажоритарен вот с абсолютно мнозинство на политологичен език означава избиране на депутати в едномандатни избирателни райони, вместо в многомандатни такива, както например е изборната система в Англия. Това се прилага предимно в страни, които не се характеризират с поляризирано общество, в което има силни малцинствени групи, капсулирани на едно място/район.

Т.е. да речем, че 9 МИР Къдржали, където е капсулирана голяма част етническо турско население, се преобразува в ЕИР/едномандатен избирателен район/. Това означава, че съответният ЕИР, както става ясно от самото име, ще има право на само един мандат, не както сега - на четири. Така на изборите с мажоритарен вот в Кърджали партия ГЕРБ няма да нито един мандат, за сметка на ДПС,  които ще вземат този едномандатен избирателен район. Същото би се случило както в Кърджали, така и в Смолян, Хасково, Шумен, Разград,Търговище,каквото е вероятно да се случи и във Враца и Ямбол, където има традиционно корпоративен и купен вот. Абсолютно всички други ЕИР ще бъдат спечелени от ГЕРБ, ако резултатите на изборите са подобни като тези на Парламентарните избори от 2014г.

Така изведнъж ще се събудим с мажоритарна, двупартийна избирателна система, в която единствените парламентарно представени партии са ГЕРБ и ДПС.

В заключение, на теория мажоритарната система се прилага с цел увеличаване ефективността на партийната система в страни, в които няма сериозно етническо разделение.

Персонално мнение – крайно негативно – българското общество прилича ли ви на такова, в което няма етнически разделения и напрежения? Както бе споменато по-горе – това би било катастрофална стъпка, в която корпоративните зависимости ще се увеличат, партийните сделки ще се увеличат, партиите ще се картелизират, а партийната система ще доведе до повече хаос в обществото, отколкото ефективно управление, каквато е традиционната идея на мажоритарното гласуване. Връщането на „ръководната роля на БКП” под формата на ГЕРБ, които ще бъдат абсолютен победител на всички избори при запазването на нагласите от изборите през 2014г.

Въпрос Н2:Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

Броят на депутатите неслучайно е 240. Те не са толкова на брой, защото на някого от Великото народно събрание така му е скимнало,  а защото зад това число стои чиста и проста математическа логика, която влиза в сила при всяко едно гласуване в зала. Въвеждането на подобно число народни представители няма да донесе така исканата от обществото промяна, а по-скоро хаотична форма на парламентаризъм, от която единственото „позитивно” нещо е просто едни 360 000 лева, които ще спести бюджетът от заплатите на депутатите. Сметнато грубо 3000х120=360 000лв..

Персонално мнение - изцяло популистки въпрос - тази сума на фона на 54.48$ долара БВП е нищожна. Пределно ясен за всички граждани е основният проблем – корупционните практики, които са свързани не с основната заплата на депутатите. Този проблем не се решава с намаляването им, защото така те просто ще бъдат по-малко депутати за купуване. Този проблем би бил разрешен с адекватна съдебна реформа.

Въпрос Н3:Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Един от двата най-популярни въпроса/заедно с електронното гласуване/. Проблемът при този въпрос е, че няма как ефективно да задължиш гражданите в една свободна, демократична страна/поне по Конституция/ чрез законови практики. Можеш да се опиташ само да ги поощриш да го правят чрез привилегии при гласуване и/или при санкции за не гласуване.

Персонално мнение – стъпката няма да доведе до кой-знае каква промяна в избирателната активност. В най-добрият случай тя ще е минимална, а в най-негативният ще се появят партии, чиято единствена идея ще бъде заобикалянето на санкциите и ще бъде известна като „партия на негласуващите”, което ще доведе до нещо като Плаза-партия и до различни по вид и брой квази структури в партийната система.

Обществена тайна е, че българското общество отдавна не се състои от 7 милиона човека, пребиваващи редовно на територията на страната. Много по-малко са. Опресняването на избирателните списъци би била много по-ефективна мярка, за да се създаде по-реалистична рамка на реалната избирателна активност в България, която дефактно е доста по-голяма от обявяваният от ЦИК процент.

Въпрос Н4:Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Персонално мнение - недоумението на авторът и на голяма част от политолозите на идеята за прегласуване на този въпрос е голямо.

Самият факт, че този въпрос вече е приет от НС и е в процес на методологизация прави най-малкото нелогично желанието на ИК да прегласуват тази точка.

Гореизброените факти карат голяма част от обществото да си задават въпроса дали търсеният ефект при тези обстоятелства, не е обратен – да се възпрепятства въвеждането на електронно гласуване.

Въпрос Н5:Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Идеята, която стои зад държавната субсидия е свързана с намаляването на корпоративната зависимост на партиите. Макар това да не е изчистило партийната система, почти всички анализатори са на мнение, че държавната субсидия е от изключителна важност за прозрачността във всяка една страна.

Главният аргумент, който посочват вносителите е че партиите в България не заслужават повече парични средства за глас от сумата, която получават например в Германия.

В България 1 глас = на 11лв, в Германия 1глас = 2лв.

 Персонално мнение – това, което популистите удобно изпускат да ви кажат е че Германия, за разлика от България е с население от 82млн. души. Което прави сумата на възможно най-високата партийна субсидия/грубо пресметната/ на двете страни такава – България – 77 000 000млн лева максимална партийна субсидия/7 000 000*11лв/

Германия – 160 000 000млн лева максимална партийна субсидия/80 000 000*2лв/.

Очевидна е съществената разлика в максималният брой парични средства, които могат да получат партиите в двете страни.

Въпрос Н6: Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Персонално мнение – големият проблем при този въпрос е свързан с потенциалните кандидати, които може без никаква експертна квалификация, с видимо ксенофобски настроения и безпочвени обещания да се доберат до изключително високи постове в МВР без необходимата квалификация, експертност или опит в областта. Българското общество не е в състояние да прави информиран избор на база факти, когато става въпрос за престъпност.  Потенциалът на тази инициатива да роди невиждани досега аномалии в системата за сигурност е огромен. Особено при наличието на предимно жълто-кафяви медии, които продължават да доказват, че в България общественото мнение е много лесно контролируемо.

Съвети при подбор на есенни обувки
Съвети при подбор на есенни обувки

Изборът на есенни обувки не е лесна задача. Магазините ни изкушават с разнообразие от стилове, цветове и шарки. Как да намерите своя идеална обувка...