За Цвети Стоянова и самоубийството на българската журналистика

Българската журналистика официално се самоуби. Скочи от шестия етаж. Надали някой ще тъжи за нея. Тя няма как да бъде забравена, защото и без това никой не я е запомнил. У нас вече е едно и също дали си част от журналистическата гилдия или упражняваш достолепно най-старата професия на света. Естествено, има и изключения, но тази статия не е за тях.

България и светът вече пореден ден се молят за едно от златните момичета на българската художествена гимнастика  - Цвети Стоянова. Преди няколко дни тя направи опит за самоубийство, скачайки от шестия етаж на блок в квартал „Надежда“ – поне това е официалната версия на МВР. Софийската районна прокуратура започна разследване на инцидента със световната шампионка. Образуваното още на 14 юни досъдебно производство е за склоняване към самоубийство, съобщи пред медиите  говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

В такива мигове ни остава да се смирим и да погледнем към Бог. Да съчувстваме на близките на пострадалата. И да се молим с надеждата, че има кой да чуе молитвите ни. И че не всичко е толкова безнадеждно, колкото изглежда.

Това обаче няма как да бъде разбрано от българските журналя. Конюнктурният им характер, липсата на възпитание, елементарна професионална етика и човечност ги накара да търсят сензацията дори и тук. Наслушахме се и се нагледахме на анализи, интервюта и конспиративни теории относно това кой е виновен за тази безспорно огромна трагедия, как се е стигнало до нея, кои са били причините за тази постъпка, какво ще последва сега. Бях наясно, че публичното пространство у нас не е хигиенизирано, но нямах представа, че е толкова мръсно. Простреляните очи на Митьо бяха забравени, дойде времето на Цвети. Нямам думи, за да изразя възмущението и погнусата си от всичко това.

Реших да напиша тази статия, защото ми омръзна да мълча. В този момент трябва да мъчлат онези, които търсят сензационното в една човешка драма, а не аз. А не ние.

Сещам се за един анекдот по темата, свързан с Чърчил. Събрал той един път по-известните британски журналисти, послушал ги и им казал: „След като уточнихме, че сте проститутки, дайте да поговорим за цената ви.“ Колко ли голяма цифра назовават родните проситутки пред своите благодетели? Явно трябва да е доста значителна.

Факт е, че българската журналистика се самоуби. Дори няма кой да разследва нейния акт, защото тя беше толкова незначителна. Такава си бе от началото – родена из мъртва утроба, ако трябва да навлезем в дискурса на поемата „Септември“.

На Цвети й предстои най-трудната битка – битката срещу самата нея. Тя обаче ще я спечели. Защото е борец – доказала го е неведнъж. Сега ще го докаже отново. На себе си и на нас. И на онези, които на нейн гръб градят вавилонски кули от мимолетни облаги.

Молете се. И се смирете.